Определение № 3820 от 30.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3874/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.

С определение № 1814 от 11.05.2023 г. по в. ч. гр. д. № 789/2023 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено определение № 593/15.01.2023 г. по гр. дело № 643/2022 г. на Варненския районен съд, с което исковата молба на Ж. К. Ж. по чл.75 ЗС е върната и производството по делото е прекратено.

Въззивният съд е приел, че с предявения иск се цели възстановяване на отнето владение при извършване на изпълнителни действия от ЧСИ. Според ищеца правото му да ползва изнесения на публична продан имот произтича от обстоятелството, че му е било учредено вещно право на ползване още преди предявяване на иска за делба по гр. д. № 980/2001 г. на ВРС, решението по което се изпълнява. Вещното право на ползване изключва правото на всяко трето лице, включително и на собственика, да ползва имота, върху който правото е учредено. Освен това правото на ползване не е отречено с изпълнителния лист, издаден по решението за делба, с което е постановено изнасяне на имота на публична продан. Правото на ползване е съвместимо по своето естество с правото на собственост. ЧСИ е бил длъжен да извърши справката по чл.483, ал.1 ГПК относно собствеността, но не е посочил при обявяване на проданта, че върху имота има учредено вещно право на ползване, независимо че имотът може да бъде продаден, дори и върху него да е налице вещна тежест.

Същевременно въззивният съд е приел, че с отговора на исковата молба ответницата В. В. К. е направила възражение за изтекла давност за предявяване на иска по чл.75 ЗС, тъй като действията по въвод във владение са извършени преди повече от 6 месеца. Освен това ищецът не е носител и на ограничено вещно право на ползване. По силата на влязло в сила решение по гр. д. № 980/2001 г. на ВРС приемникът на ищеца - С. Ж. Ж., е изключен от делбата. Следователно и праводателят и ищец по настоящото дело не си е запазил правото на ползване по НА № 80/18.02.2000 г. на нотариус Ал. Ганчев.

Прието е, че постановлението за възлагане на недвижимия имот, от което черпи права ответницата, е влязло в сила на 17.05.2021 г. На 23.07.2021 г. по изп. д. № 20198920401331 на ЧСИ Хр. Г. е извършен въвод във владение на купувачката В. В. К., съгласно издаденото постановление за възлагане.

Прието е, че определението на първата инстанция за прекратяване на производството по делото е правилно. Въззивният съд е отчел разпоредбата на чл.498, ал.1 ГПК, според която купувачът се въвежда във владение на имота от съдебния изпълнител въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане. Съобразена е и разпоредбата на чл.498, ал.2 ГПК, съгласно която въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота, като то може да се брани само с иск за собственост. Ищецът не е предявил иск за собственост, а владелчески иск по чл.75 ГПК, който е недопустим.

Съдът е счел за неоснователен довода на ищеца, че чл.498, ал.2 ГПК не намира приложение, тъй като той претендира не право на собственост върху възложения имот, а право на ползване, което е съвместимо с правото на собственост на купувача по проданта. Прието е, че нормата на чл.498, ал.2 ГПК е ясна и не предвижда изключения. Единственият иск, с който разполага страната в защита на твърдените си права, е искът за собственост, ако има интерес. Извършеният въвод е по реда на чл.498 ГПК, а не на чл.522 и сл. ГПК, затова в случая не е налице хипотезата на чл.435, ал.5 ГПК и не настъпват предвидените от законодателя последици, в случай на пропуснат срок за обжалване на извършен по реда на чл.522 и сл. ГПК въвод. Ето защо предявеният иск по чл.75 ЗС е недопустим.

Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищеца Ж. К. Ж..

Жалбоподателят счита, че при прилагането на чл.498, ал.2 ГПК съдът не е отчел спрецификата на настоящата хипотеза, при която след публичната продан от имота не е отстранено лице, което оспорва собствеността на купувача, а лице, което претендира права, съвместими със собствеността на купувача. Счита, че съдебният изпълнител е следвало да извърши справка по чл.483, ал.1 ГПК и да установи, че преди вписване на исковата молба за делба е бил вписан нотариалният акт, от който произтича вещното му право му на ползване върху същия имот. Спрямо носителя на вещното право на ползване разпоредбата на чл.498, ал.2 ГПК не може да намери приложение, тъй като то е учредено преди производството за делба, не е било предмет на делбата и не е отречено от изпълнителния лист, послужил като основание на изпълнителното производство. Аргумент, че чл.498, ал.2 ГПК не намира приложение в случая, е разпоредбата на чл.498, ал.3 ГПК, която предвижда изключение правилото на ал.2 и това изключение следвало да се прилага и за носителя на вещното право на ползване.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Има ли хипотези, в които заварени в имота и отстранени от него при въвод по чл.498, ал.2 ГПК лица могат да се защитават освен с иск за собственост по чл.108 ЗС, още и с посесорен иск по чл.75 и чл.76 ЗС;

2. Следва ли нормата на чл.498, ал.2 ГПК относно субективните предели на нейното действие да се тълкува в съчетание с нормата на чл.498, ал.3 ГПК, както и с нормата на чл.496, ал.2 ГПК;

3. До кои трети лица се отнася нормата на чл.498, ал.2 ГПК – само до онези, които отричат правото на собственост на длъжника по изпълнението, респ. на купувача от публичната продан, и поради това поначало са легитимирани да предявяват иск за собственост, или и до онези трети лица, чиито права поначало са съвместими с правото на собственост, но изключват единствено упражняването на правомощието владение от страна на собственика;

4. Когато от реда на вписванията следва, че правото на собственост върху имота на длъжника е обременено с ограничено вещно право или противопоставими облигационни основания да се държи имота, които права поначало предполагат упражняване на владение /или държане/ върху имота от трети лица, т.е. от лица, които, без да отричат правото на собственост на длъжника и купувача от публичната продан, имат право да владеят /или държат/ имота на собствено основание, различно от правото на собственост, то не следва ли кръгът на третите лица по чл.498, ал.2 ГПК да бъде ограничен до онези от тях, които, като отричат правото на собственост на длъжника, сами претендират, че са собственици и затова могат да се бранят само с иск за собственост;

5. Ако съдебният изпълнител продава безспорно обременен с ограничени вещни права имот на длъжника, но при въвода отстранява носителите на тези права, позовавайки се на чл.498, ал.2 ГПК, то разполагат ли тези лица с иск по чл.75 ЗС, след като поначало притежаваните от тях права /ограничени вещни права или права, произтичащи от облигационни правоотношения/, не им позволяват легитимация по иск за собственост.

По тези въпроси жалбоподателят се позовава на противоречие между въззивното определение и определение № 81/20.02.2012 г. по ч. гр. д. № 498/2011 г. на ВКС, I-во г.о.

Отделно от това поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради спецификата на разглежданата хипотеза. Излага своето виждане за това как следва да бъде прилаган текстът на чл.498, ал.2 ГПК.

Ответницата в производството В. В. К. оспорва частната жалба. Счита, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускането й до разглеждане по същество. Поддържа, че владелчески иск може да се предявява само в хипотезата на чл.435, ал.5 ГПК, когато съдебният изпълнител отстрани едно трето лице при въвод във владение на недвижим имот, ако това трето лице е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Само в този случай изпълняемото право, предмет на принудителното изпълнение, е в конкуренция с владението, което завареното в имота трето лице е установило върху него преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Настоящият случай обаче не е такъв. В хипотезата на въвод по чл.498 ГПК третите лица могат да се бранят само с иск за собственост.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция, което подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

Касационното обжалване следва да се допусне по пети въпрос в първата му част, като се уточни по следния начин: ако съдебният изпълнител продава имот на длъжника, обременен с ограничено вещно право на ползване, а при въвода отстранява носителя на това право, позовавайки се на чл.498, ал.2 ГПК, то разполага ли ползвателят с иск по чл.75 ЗС. Втората част на въпроса, свързана с твърдението, че носителят на вещно право на ползване не може да води иск по чл.108 ЗС в защита на своето право, не съответства на практиката на ВКС, според която лицата, носители на ограничено вещно право на ползване, могат да се бранят с петиторни искове по чл.108 ЗС, както и с владелчески искове по чл.75 и чл.76 ЗС – в този смисъл изрично определение № 539 от 13.09.2013 г. по ч. гр. д. № 5061/2013 г. на ВКС, III г. о., постановено в производство по чл.274, ал.1, т.3 ГПК. В първата си част въпросът отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е свързан с решаващ извод на въззивния съд. По него е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по поставения въпрос няма практика на ВКС, а той може да бъде поставен и в други подобни дела.

По поставения въпрос ВКС приема следното:

Публичната продан на недвижим имот приключва с постановление за възлагане, което прехвърля на купувача всички права, които длъжникът е имал върху имота. Правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да бъдат противопоставени на взискателите – чл.496, ал.2 ГПК.

Влязлото в сила постановление за възлагане е основание за извършване на въвод във владение на купувача от публичната продан – чл.498, ал.1 ГПК. По изрично предвиждане на чл.498, ал.2 ГПК въводът се извършва срещу всяко трето лице, което се намира във владение на имота, като то може да се брани само с иск за собственост. Изключение се съдържа в чл.498, ал.3 ГПК. Според този текст ал. 2 се прилага и спрямо лицата, вписали договори за наем и аренда след първата ипотека, както и всички споразумения, с които се предоставя ползването и управлението на имота. По аргумент на противното ал.2 не се прилага спрямо лицата, вписали договори за наем и аренда преди първата ипотека.

Изключението по чл.498, ал.3 ГПК е въведено едва с изменението на ГПК с ДВ, бр. 86/2017 г. Преди това изменение в практиката на ВКС не е съществувало колебание, че въвод във владение на купувача от публичната продан въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане се извършва срещу всяко лице, което е заварено в имота, включително и срещу истинския собственик, след като той не е предотвратил принудителната продан чрез жалба при условията на чл.435, ал.4 или чрез иск по чл.440 ГПК – решение № 794 от 22.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 674/2010 г., III г. о. Следователно дори лица с противопоставими права по чл.453 ГПК се отстраняват от имота, след като са могли да се бранят по посочения ред.

Тълкуването на чл.498, ал.2, вр. чл.498, ал.3 налага извод, че купувачът на публична продан не може да бъде въведен в закупения имот по реда на чл.498 ГПК, ако в него има наематели или арендатори, вписали своите права преди вписване на първата ипотека. Това са лица, които са държатели на имота и не биха могли да бранят правата си, произтичащи от договорите за наем и аренда, по друг начин, тъй като не разполагат нито с иск за изпълнение на договора /новият собственик не е страна по него/, нито с иск за собственост. Законодателят брани правата на тези наематели и арендатори, защото при сключването на договорите за наем или аренда те не са могли да знаят за угрозата имотът да бъде изнесен на публична продан, доколкото имотът все още не е бил ипотекиран. В практиката на ВКС се приема, че със същата защита се ползват и тези наематели и арендатори, които са вписали договорите си за наем и аренда преди вписване на възбраната на имота, към който е насочено изпълнението – в този смисъл решение № 101 от 18.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2860/2020 г., III г. о., тъй като те са в същото правно положение спрямо взискателя и купувача на публичната продан както и тези наематели и арендатори, вписали договорите си преди вписване на първата ипотека. Останалите наематели и арендатори, които са вписали своите договори след вписване на първата ипотека или на възбраната, са били наясно, че имотът, който са наели под наем или аренда, може да бъде изнесен на публична продан и правата им да отпаднат. Затова законодателят не брани техните права.

Всички лица по чл.453 ГПК, които имат противопоставими права на взискателя, включително и носителят на вещно право на ползване върху изнесения на публична продан имот, ще претърпят въвод по чл.498, ал.2 ГПК, като могат да бранят правата си само с иск за собственост. Те биха могли да предотвратят въвода, като поискат спиране на изпълнението му като обезпечителна мярка по чл.397, ал.1, т.3 ГПК за обезпечаване на предявен или бъдещ иск за собственост – в този смисъл определение № 70 от 25.05.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1463/2021 г., постановено в производство по чл.274, ал.3 ГПК. Ако изпълнението не бъде спряно на това основание и тези лица претърпят въвода, те могат да се бранят само с иск за собственост, но не и с иск за нарушено владение по чл.75 ЗС.

С оглед дадения отговор на правния въпрос обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,