Определение № 60598 от 10.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 434/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л., В., И., С. и А. В. Н. срещу решение № 200/18.11.2020 г. по в. т. д. № 266/2020 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение № 113/13.12.2019 г. по т. д. № 39/2019 г. на Окръжен съд Ловеч и са отхвърлени исковете на касаторите, предявени срещу „ЗК „Уника“ АД, за заплащане на сума в размер 60 000 лв. на всеки от тях – частичен от 100 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на брат им Н. В. Н., настъпила на 24.04.2016 г. вследствие ПТП.

В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК. Формулират се въпроси, които според касаторите са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. „Дължи ли се обезщетение на ищците като наследници от съответен кръг /сестри на загинал в ПТП/ и при събраните доказателства по делото, предвид и разясненията, дадени с ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, с което се разширява кръга на правоимащите лица с отмяната на ППВС – 2/84 г. като се признава право на обезщетение на всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени?“

2. „Дължи ли се обезщетение при наличие на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, когато увреденият търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени?“

3. Относно критерия за определяне на „справедливо“ по смисъла на чл. 51 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди.

Заявява се становище, че по първите два въпроса въззивният състав се е отклонил от задължителна практика на ВКС, намерила израз в ТР № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, и казуална практика на ВКС, обективирана в решение № 72/12.03.2010 г. на II ТО, решение № 57/25.07.2019 г. по т. д. № 1218/2018 г. на II ТО, а по третия въпрос е постановил решението си в противоречие с ППВС № 4/1968 г. и решение № 93/23.06.2011 г. по гр. д. № 43/2010 г. на II ТО на ВКС.

При изложените доводи в съвместната касационна жалба е формирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено като предявените искове бъдат уважени в заявените частични размери от по 60 000 лв., както и присъдени сторените пред трите съдебни инстанции разноски.

От ответника по касация „ЗК „Уника“ АД не е подаден отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Съвместната касационна жалба е подадена от легитимирани да обжалват страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по предявени от Л., В., И., С. и А. В. Н. срещу „ЗК „Уника“ АД претенции за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на техния брат Н. В. Н., настъпила на 24.04.2016 г. вследствие ПТП. Ищците считат, че вредите им следва да бъдат обезщетени с изплащане на сума в размер на по 60 000 лв. – частична претенция от 100 000 лв.

С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е приел, че предявените срещу застрахователното дружество искове с правно основание чл. 226 ал. 1 от Кодекса за застраховане /отм./ са неоснователни. В мотивите на въззивното решение съдът е анализирал събраните по делото гласни доказателства и е достигнал до извод, че между ищците и покойният Н. е била изградена емоционална връзка, характеризираща се с типичните проявления на близка родствена връзка, но не е установена силна духовна привързаност, която да даде по изключение правото на ищците да претендират обезщетение за неимуществени вреди. За неустановено по делото въззивният съд е приел, че внезапната смърт при ПТП е причинила интензивно и продължително преживяване, надхвърлящо по интензитет обичайното при загуба на близък до степен на шок. Отчел е обстоятелството, че ищците са на зряла възраст, устроили живота си и създали свои семейства, макар да са живели в едно домакинство с починалия и неговото семейство – общо около 17 – 18 души. При тези факти е преценил липса на изключението, визирано в мотивите на ТР № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

Не са налице твърдените от касаторите основания за достъп до директен и факултативен касационен контрол на въззивното решение.

С оглед тежестта на твърдения порок, следва да бъде разгледана сочената от касаторите очевидна неправилност на въззивното решение. ВКС при произнасяне в различни свои актове е изтълкувал съдържанието на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК като е счел, че „очевидна неправилност“ е квалифицирана форма на неправилност, която е налице, когато решението страда от толкова съществен порок, че същият може да бъде констатиран „на пръв поглед“, prima facie, без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост/. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл, или при драстично нарушение на правилата на формалната логика. В процесната хипотеза не се установява наличие на сочения селективен критерий за достъп до директен касационен контрол.

Въпросите под номер едно и две нямат характеристиките на правни, разяснена с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г по т. д. № 1/2009 г. Те на практика изразяват несъгласие на касаторите с постановеното въззивно решение и извън конкретиката на спора не извеждат значим материалноправен проблем, на който следва да бъде даден отговор от касационната инстанция. В производството по селекция на касационните жалби не може да бъде проверявана правилността на постановеното от въззивния съд решение, възприемането на фактическата обстановка или обсъждането на събраните по делото доказателства. Що се отнася до кръга лица, които имат право да получат обезщетение от загубата на свой близък ТР № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, на което се е позовал и въззивният съд, дава отговор. В цитираното решение е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/15.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. и по изключение всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите е акцентирано, че следва да се отчитат конкретните житейски обстоятелства, поради които привъзраността между братя и сестри е станала толкова силна, че загубата на родственика е причинила страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно присъщите. Концепцията на соченото тълкувателно решение е доразвита в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, служебно известни на състава. Дадените в тях разрешения следва напълно да се споделят. Това са решение № 372/14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. и решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на II ТО на ВКС. Дадените разрешения са съобразени изцяло от въззивния съд, поради което не е налице твърдяното от касаторите отклонение от практика на ВКС.

При липса на сочения селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК относно въпросите, поставени под номер едно и две, касаещи активната материалноправна легитимация на касаторите като ищци в процеса, безпредметно се явява обсъждането на въпроса как следва да се определи размерът на обезщетението така, че да е изпълнено изискването на чл. 52 ЗЗД той да е справедлив.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС