Определение № 3829 от 30.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1928/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д. срещу решение № 471 от 30.01.2023 г., постановено по в. гр. д. № 9656 по описа за 2021 г. на Софийския градски съд, II „Г“ въззивен състав, с което е потвърдено решение № 20109024 от 29.04.2021 г. по гр. д. № 39477 по описа за 2020 г. на Софийския районен съд, III ГО, 150 състав. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на Г. В. А. и Г. М. А. по 4 950 лв. на всяка една от ищците по договор за заем от 6.03.2019 г., по 231 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 7.03.2020 г. до 21.08.2020 г., по 4950 лв. на всяка една от ищците по договор за заем от 10.04.2019 г. и по 182,50 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 11.04.2020 г. до 21.08.2020 г., ведно с лихви и разноски. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи противоречие с практиката на ВКС по следния въпрос: При наличие на договор за заем, в който изрично е посочено, че паричните средства ще се представят по банкова сметка, както и при липса на разписка за предаване на паричните суми и само на база граматическо тълкуване на клаузите на договора, може ли да се предполага, без по делото да се сочат доказателства, че „заемодателят“ е разполагал с парични средства, които да предаде в заем, доколкото договорът е реален и в негова тежест е да установи този факт? Г. М. А. и Г. В. А. не вземат становище по касационната жалба. По допустимостта на касационната жалба Върховният касационен съд намира следното: Производството е образувано по обективно и субективно съединени искове с цена под 5 000 лв. всеки един от тях. Двете ищци претендират по 4950 лв. по първия договор за заем, по 231 лв. мораторна лихва, по 4950 лв. по втория договор за заем и по 182,50 лв. мораторна лихва/уточнение на исковете в молба с вх. № 25156116 от 29.10.2020 г. на стр.22 по описа на Софийския районен съд/. В този случай съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Ето защо касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство трябва да бъде прекратено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,