Определение № 729 от 20.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 493/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по касационна жалба на К. М. и В. М., чрез процесуалния му представител адв.М.Т., срещу определение №592/24.11.2023г., постановено по в.ч.гр.д. №414/2023г. на Окръжен съд – [населено място], с което е потвърдено определение №1240/04.10.2023г., постановено по ч.гр.д.№1082 /2022г. на РС – [населено място], с което е прекратено производството по делото и изпратено по подсъдност на Монтанския районен съд. В срок е постъпил отговор от ответниците по касация Е. М. – М. и А. Ц. М., в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение на въззивния съд. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното: Производството е по реда на чл.51 от ЗН и е било образувано по молба на Д. М. за определяне от Районен съд – [населено място] на срок, в който лицето Л. К. М. да заяви приема ли наследството на А. К. Х. или се отказва от него. Въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.1 от ЗН наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия.Легална дефиниция на понятието „местожителство” е съществувала в разпоредбите на чл.19 ал.1 от Наредба за гражданското състояние /отм. ДВ бр.41/18.05.2004 г., в сила от 18.05.2004 г./ и чл.7/отм.ДВ бр.67/1999 г., в сила от 01.01.2000г./ от Закона за лицата и семейството.Според цитираните норми местожителството на едно лице е населеното място, където лицето се е установило да живее постоянно или преимуществено и е записано в регистрите за населението на същото населено място.Тези разпоредби понастоящем са отменени и понятието местожителство към днешна дата, е придобило друг смисъл още с влизане в сила на Закона за гражданската регистрация, обнародван в ДВ,бр.67/27.07.1999г.С посочения закон е предвидена регистрация на два вида адреси – постоянен адрес, който е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението /чл.93 ал.1 от ЗГР/ и настоящ адрес, който е адресът, на който лицето живее /чл.94 ал.1 от ЗГР/.От сравнението на правните дефинициите за „местожителство” по отменените разпоредби и за „постоянен” и „настоящ” адрес по сега действащия ЗГР може да се обоснове изводът, че отпадналият легален термин „местожителство” е бил своеобразен сборен термин между сегашните постоянен и настоящ адрес, защото от една страна е било предвидено това да е адрес в населеното място, в което лицето е вписано в регистъра за населението /характерно сега за понятието „постоянен адрес”/, а от друга страна това е било мястото, където лицето живее постоянно или преимуществено /характерно сега за „настоящ адрес”/. Константната съдебна практика вече е приела, че нормата на чл.1 от ЗН визира при действието на ЗГР последния регистриран постоянен адрес на починалия наследодател /така определение от 28.03.2008 г. по гр.д.№163/2008 г. на ОС-Велико Търново; решение от 12.04.2016 г. по в.гр.д.№167/2016 г. на ОС- Бургас; решение №114 от 09.05.2016 г. по в.гр.д.№140/2016 г. на ОС – Добрич; решение №99 от 30.05.2017 г. по в.гр.д.№202/2017 г. на АС-Пловдив и др./, което е било споделено и от въззивния съд.Този извод се налага и от разпоредбата на чл.93 ал.6 от ЗГР, в която е посочено, че именно постоянният адрес на гражданите служи за упражняване на права или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт.В настоящата хипотеза е безспорно установено, че починалото лице е с постоянен адрес в [населено място] и настоящ [населено място].С оглед горното съдът намира, че настоящото производство с правно основание чл.51 ЗН следва да се разгледа именно от РС Монтана. При служебна проверка настоящия съдебен състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК.Обжалваното определението е валидно и допустимо. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В изложението на касационните основания касаторът твърди, че въззивното определение е явно неправилно, тъй като при неговото постановяване са нарушени императивни правни норми – разпоредбите на чл.49 от Закона за наследството и чл.110, ал.1 от ГПК, които определят по еднозначен начин къде се открива наследството на едно лице, а това е мястото, където то е починало. Съобразно изложеното местнокомпетентен да разгледа молба по чл.51 от Закона за наследството е Районен съд - [населено място], в района на който е починал общият наследодател А. К. Х., а не Районен съд – [населено място], в района на който е бил нейния постоянен адрес. Според разпоредбата на чл.1 от Закона за наследството мястото на откриване на наследството е последното местожителство на умрелия.Следва да се приеме, че терминът „местожителство“, който е използван в законодателството преди 2000г., съответства на възприетия от Закона за гражданската регистрация термин „постоянен адрес“ – адрес в населено място в РБ, където лицето е избрало да бъде вписано в регистъра на населението.За определяне на мястото на откриване на наследството е без значение настоящият адрес, мястото на настъпване на смъртта или къде се намира имуществото на лицето. Производството по чл.51 от Закона за наследството е по своето естество охранително.Въпреки това следва да се приеме, че местната подсъдност не се определя от постоянния адрес на молителя, а при съответно приложение на разпоредбата на чл.110 от ГПК, която определя подсъдността на определена категория искове по местооткриване на наследството, т.е местнокомпетентният съд е районният съд по постоянния адрес на починалия. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като решаващите му извода са изцяло съобразени с изложената по-горе аргументация. Предвид горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение