Определение № 474 от 23.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3699/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 изр.2 от ГПК. Образувано по частна жалба касационна жалба на [община], представлявана от кмета Р. Я. чрез процесуалния представител адв.И. В. срещу определение № 129 от 31.3.2014 г по гр.дело № 1418/14 г на тричленен състав на ВКС, Първо Гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационна жалба вх.№ 8105 от 30.12.13 г, подадена от [община] срещу въззивното решение на Пернишки окръжен съд № 348/21.11.13 г по гр.дело № 706/13 г, с което е потвърдено решението на Пернишки районен съд № 390 от 10.5.13 г по гр.дело № 7648/11 г. Ответникът [фирма] не взема становище по същата. Ответникът [фирма] не взема становище по частната жалба. За да постанови обжалваното определение тричленния състав на ВКС е приел, че касационната жалба е недопустима на основание чл.280 ал.2 от ГПК, тъй като цената на предявения иск е под 5 000 лв. Върховният касационен съд, тричленен състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: Предявеният иск е по чл.124 ал.1 от ГПК за установяване правото на собственост на сграда, представляваща трафопост „Л.” и земята върху която е построена, а именно част от УПИ по плана на [населено място]. Исковата молба, по която е образувано първоинстанционното дело е подадена на 9.12.2011 г.Данъчната оценка на спорния имот въз основа на която е определена цената на иска възлиза обща на 340, 50 лв, видно от представеното на л.9 от първоинстанционното дело удостоверение. Оттук следва, че ВКС е бил сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по иск с обжалваем интерес до 5000 лв. Според разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно.Поради това законосъобразно касационната жалба е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, предвид недопустимостта на касационния контрол. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.