Определение № 2814 от 12.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1187/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника Ф. А. А. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №19 от 13.01.2026 г. на Пловдивски апелативен съд по в.т.д. №558/2024 г., с което е обезсилено решение №46/13.09.2024г., постановено по т.д. №2/2024г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, с което са отменени като незаконосъобразни решенията по т. 1, 2 и 3 на проведеното на 04.01.2024 г. извънредно общо събрание на съдружниците на „Търговия - К“ ООД със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] и е прекратено от въззивния съд производството по т.д. №558/2024г. по описа на Апелативен съд-Пловдив и производството по предявения от Ф. А. А. против „Търговия – К“ ООД – [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна като незаконосъобразни на решенията по т. 1, 2 и 3 на проведеното на 04.01.2024 г. извънредно общо събрание на съдружниците на „Търговия - К“ ООД като недопустимо, с оглед липсата на активна процесуална легитимация на ищеца като притежаващ качеството на съдружник в ответното ООД. В касационната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания въззивен акт, с оглед неправилната преценка на въззивния съд на активната процесуална легитимация на ищеца като притежаващ качеството на съдружник в ответното ООД. . В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1, ГПК, по въпроса, дали може да се приеме, че ищецът няма качеството на съдружник в ООД, при положение,че е вписан като такъв в ТР. От страна на ответното ООД по касационната жалба не е депозиран писмен отговор на същата Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и е постановено по неоценяем иск намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Ищецът Ф. А. А. е предявил иск по чл.74 ал.1 от ТЗ, с който е претендирал да се отменят като незаконосъобразни решенията по т.1, т.2 и т.3 от дневния ред на проведеното на 04.01.2024 г. извънредно общо събрание на съдружниците на „Търговия - К“ ООД ЕИК[ЕИК], с което по т. 1 Р. Д. Б. бил е освободен от длъжността управител на ответното дружество, считано от 04.01.24 г., по т. 2; Същият не е освободен от отговорности и по т.3 е избран нов управител на дружеството. Съдът е изложил, че съгласно чл. 74, ал. 1 от ТЗ, всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. В случая е направено възражение от ответното дружество, че ищецът няма активна процесуална легитимация да предяви иск с правно основание чл.74 от ТЗ, предвид обстоятелството, че след като е прехвърлил своите дружествени дялове на друг съдружник и е отпаднало поемането на дяловете на изключения такъв /чието изключване е отменено с влязло в сила решение/ - обстоятелства, които имат незабавно действие във вътрешните отношения между съдружниците, ищецът не притежава качеството на съдружник в дружеството. Видно от вписванията в Търговския регистър по партидата на ответното дружество, при пререгистрацията учредяване на „Търговия – К“ ООД към 2007г. ищецът А.. притежава 6 дяла, по 10 лева всеки, от капитала на дружеството. Установява се, че на 18.02.2016г. е проведено общо събрание на съдружниците в „Търговия – К“ ООД, на което е взето решение за изключване на съдружници и за разпределение на дяловете им. Ф. А. поема 2 дяла от освободените дялове на изключените съдружници. Следователно, според съда, последният към 18.02.2016г. е притежавал общо 8 дяла. С договор за покупко – продажба на дялове от 11.02.2022г. с нотариална заверка на подписите и на съдържанието, извършено от нотариус Д. Г. №251 на Нотариалната камара, ищецът е продал на Р. Б. всички притежавани от него дялове от капитала на „Търговия – К“ ООД, а именно: 8 дяла с номинална стойност 10 лева всеки. Според съда продажбата на дялове между съдружници не е необходима санкцията на общото събрание за последиците от такова прехвърляне. Съгласно разпоредбите на чл.119 ал.2, във връзка с чл.115 от ТЗ, размерът на дружествените дялове, притежавани от съдружник не подлежи на вписване в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството. В случая не се касае за приемане на нов съдружник –обстоятелство, което би подлежало на самостоятелно вписване. Разпределението на дружествените дялове следва да намери отражение в актуалния текст на дружествения договор, който следва да се представи в регистъра. Според съда във вътрешните отношения между съдружниците, прехвърлянето на всички притежавани от А. дялове на съдружника Р. Б. е породило своя правен ефект и от 11.02.2022г. А. няма качеството на съдружник в „Търговия – К“ ООД Съдебният състав на ПАС се е позовал на т.7.1 от Тълкувателно решение № 1/2020г. от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСТК на ВКС, че уреденото в разпоредбата на чл. 140, ал. 4 ТЗ действие на решението за приемане на нов съдружник от вписването му е само по отношение на третите лица, с оглед регламентираното в чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ действие на вписването. С вписването се създава известност за третите добросъвестни лица за възникнали промени в подлежащи на вписване обстоятелства и им се предоставя възможност да се позовават на тях. Разписаното в нормата на чл. 140, ал. 3 ТЗ влизане в сила на решението за изменение на дружествения договор от неговото вписване не може да обоснове извод за промяна на момента, от който то има действие във вътрешните за дружеството отношения. Това решение не представлява подлежащо на вписване обстоятелство, тъй като съгласно чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ измененият дружествен договор е акт, който се обявява. Според изложеното в мотивите на обжалваното решение,видно от доказателствата по делото на 16.06.2022г. е проведено общо събрание на съдружниците в „Търговия - К“ ООД, на което е взето решение за изключване на Б. като съдружник и за разпределение на дяловете на изключения съдружник между останалите съдружници съобразно дяловото им участие. Тъй като извършеното на 11.02.2022г. прехвърляне на дружествени дялове не е взето предвид, в протокола е посочено, че А. поема два дяла от освободените дялове на изключения съдружник Б.. Към 16.06.2022г., според съда, обаче, А. е нямал никакво дялове участие, за да участва в преразпределението на освободените дялове и да поема два от тях. Този извод,според съда, следва и от последиците на влязлото в сила на 17.05.2024г. съдебно решение по т.д. №32/2022г. на ОС - Кърджали, с което са отменени като незаконосъобразни решенията на общото събрание на съдружниците в „Търговия – К“ ООД, проведено на 16.06.2022г. По настоящото дело ищецът А. атакува с подадената искова молба от 08.01.2024г. решения на извънредното общо събрание на съдружниците в „Търговия – К“ ООД, проведено на 04.01.2024. От гореизложеното съдът е приел, че същият не е бил съдружник в „Търговия – К“ ООД нито към датата на събранието, нито към датата на предявяване на иска. Като лице, което не е съдружник в дружеството, същият няма правен интерес да предизвика правна промяна в това дружество, предявявайки конститутивния иск по чл.74 от ТЗ. Ето защо, съдът е приел, че Ф. А. не разполага с активна процесуалноправна легитимация по предявения иск, което води до липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Тя следва да съществува не само към момента на неговото предявяване, но и във всеки момент от развитието на исковия процес като условие за допустимост на съдебното решение, с което съдът се произнася относно законосъобразността на решенията на общото събрание на съдружниците. Първоинстанционният съд не е бил констатирал, че липсва активна процесуално правна легитимация на ищеца от иска по чл.74 ал.1 от ТЗ, поради което е налице хипотезата на чл.270 ал.3 предл. 1-во от ГПК, доколкото е извършено произнасяне по същество, въпреки липсата на право на иск. При това положение,въззивният съд е приел, че обжалваното решение следва да се обезсили като недопустимо, а производството по делото, както и по предявения иск да се прекрати. Настоящият състав на ВКС,ТК, Първо т.о. счита, че не е налице основание за допускане на касационен контрол на въззивното решение по следните съображения: Въпросът, дали може да се приеме, че ищецът няма качеството на съдружник в ООД, при положение,че е вписан като такъв в ТР се явява от значение за изхода по спора. Не е налице обаче по отношение на него факултативната предпоставка по чл.280 ал.1,т.1 ГПК-противоречие с практиката на ВКС, доколкото становището в Р №17/23.06.2009 г. на ВКС по т.д. №479/2008 г. на Второ т.о., което се сочи от касатора е коригирано с ТР №1/2020 г. на ОСТК на ВКС –в мотивите в .7.1. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1, изр. 2 ТЗ прехвърлянето на дружествен дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица – при спазване на правилата за приемане на нов съдружник. Вписването, предвидено в чл. 129, ал. 2 ТЗ, е вписване на промени в обстоятелства, настъпили в резултат на прехвърляне на дялове, а не вписване на разпоредителни сделки с дружествени дялове. Търговският регистър отразява вътрешни за дружеството отношения, които следва да станат известни на третите лица. Невписаното променено обстоятелство ще има значение за проверката за спазване изискванията на закона относно възникването на новото обстоятелство и следва то да може да бъде установено от представените със заявлението документи по чл. 21, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Следователно, като приема, че от представените и приети в исковото производство доказателства се установява, че ищецът се е разпоредил в полза на трето лице с всички свои дялове от капитала на ответното дружество и няма качеството съдружник в ООД, въпреки че продължава да фигурира в ТРРЮЛНЦ като такъв /невписано променено обстоятелство/, съдът се е произнесъл в съответствие с цитираното ТР. Следователно не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Водим от изложеното, съдът