Определение № 3358 от 25.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2809/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по процесуално допустима касационна жалба вх.№ 12020 от 07.05.2024 г., подадена от В. Л. П. чрез адвокат И. Ю. от САК срещу въззивно Решение № 360 от 28.03.2024 г. по в.гр.д.№ 2947/2023 г. на Софийски апелативен съд, VІІ гр.състав, с което е потвърдено Решение № 3945 от 17.07.2023 г. по гр.д.№ 11971/2022 г. на Софийски градски съд, I-14 състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от В. Л. П. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на бездействие на прокуратурата по пр.пр.№ 50550/2015 г. по описа на СРП, в периода от 01.01.2018 г. до 26.02.2019 г., с което бездействие съществено е нарушено правото на ищеца на личен и семеен живот по чл. 8 ЕКЗПЧ, ведно със законната лихва, считано от 27.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. Ответникът по жалбата Прокуратура на Република България е депозирал отговор чрез юрисконсулт Д. Д.. Поддържа, че липсват основания за допускане на касационното обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: По делото е установено, че ищецът е баща на А. В. П., [дата на раждане] Родителските права са били предоставени на майката Л. М. С. (с предишно фамилно име Р.) и е определен режим на лични отношения на бащата с детето, който режим е бил изменян впоследствие. Представени са нотариални покани, с които ищецът е приканвал Л. Р. да предаде детето за изпълнение на определения от съда режим на лични отношения. Налице са и доказателства, че ищецът е образувал дела при различни частни съдебни изпълнители в [населено място], по които са направени множество опити за предаване на детето, но без резултат, като е констатирано несъдействие на майката. Представени са доклади за резултати от извършени социални услуги, в които е констатирано отчуждаващо въздействие на Л. Р. върху детето. От представена по делото справка за образувани по сигнали на В. П. наказателни производства срещу Л. Р. е установено, че срещу последната са образувани наказателни производства за престъпления по чл. 182, ал. 2 НК - неизпълнение на съдебно решение относно родителски права, които са стигнали до съдебна фаза: досъдебно производство по пр.пр.№ 42952/2013 г. по описа на СРП, по което е внесен обвинителен акт и е образувано НОХД № 6447/2017 г. по описа на СРС, по което е постановена и влязла в сила оправдателна присъда; досъдебно производство по пр.пр.№ 50701/2014 г. по описа на СРП, по което е внесен обвинителен акт и е образувано НОХД № 10580/2016 г. по описа на СРС, по което е постановена и влязла в сила оправдателна присъда; досъдебно производство по пр.пр.№ 12466/2015 г. по описа на СРП, по което е внесен обвинителен акт и е образувано НОХД № 15822/2017 г. по описа на СРС, по което е постановена и влязла в сила оправдателна присъда. Постановени са откази за образуване на наказателни производства по сигнали на ищеца за извършени престъпления по чл. 182, ал. 2 НК – пр.пр.№№ 17171/2015 г., 24222/2016 г. Други наказателни производства във връзка с такива престъпления са били прекратени – пр.пр.№ 24917/2017 г., 26526/2017 г. Образувано е досъдебно производство по пр.пр.№ 50550/2015 г. по описа на СРП, към която са присъединени други досъдебни производства за извършване на престъпление по чл. 182, ал. 2 НК – пр.пр.№№ 55712/2014 г., 50548/2015 г., 50552/2015 г., 50554/2015 г., 50556/2015 г., 7922/2016 г., 13468/2016 г. - всички по описа на СРП. На 24.10.2016 г. ищецът В. П. е разпитан като свидетел по делото. На 22.11.2017 г. като свидетел е разпитана и Л. Р.. На 13.12.2018 г. тя отново е разпитана в качеството си на свидетел. На 14.12.2018 г. е разпитана С. Ж. В. – социален работник при ДСП „Красно село” - София. С постановление от 11.01.2019 г. Л. Р. е привлечена като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 182, ал. 2 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК за това, че на 02.01.2016 г., 16.01.2016 г. и 06.02.2016 г. е отказала да предостави възможност за упражняване на режим на контакт, като не е предала детето А. П. на нейния баща В. П. съгласно съдебно решение по гр.д.№ 18205/2013 г. на СРС. Производството е прекратено на 05.11.2019 г. на основание чл. 245, ал. 4 НПК вр. чл. 50 НПК вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК – поради това, че било установено, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. За процесния период 01.01.2018 г. – 26.02.2019 г. са образувани и редица други наказателни производства. Постановени са откази за образуване на наказателни производства на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление - 9434/2018 г., 14910/2019 г., 56557/2019 г. по описа на СРП. Представен е незаверен препис от диспозитив на присъда от 05.10.2020 г. по НЧХД № 16139/2019 г. на СРС, с която лице с инициали Л. М. С., за което се твърди да е Л. М. Р., е признато за виновно за това, че на 30.09.2019 г., около 16:00 часа, не е изпълнило съдебно решение № 6627 от 25.10.2018 г. по гр.д.№ 15932/2017 г. на СГС за упражняване на родителски права спрямо дете, посочени с инициали А. В. П., което се твърди да е А. В. П., като не е предала същото на бащата, с посочени инициали В. П., за който се твърди да е ищеца В. Л. П. – престъпление по чл. 182, ал. 2 НК. Представен е незаверен препис от диспозитив на присъда от 20.04.2021 г. по НЧХД № 12671/2019 г. на СРС, с която лице с инициали Л. М. С., за което се твърди да е Л. М. Р., е признато за виновно за това, че в периода от 23.11.2018 г. до 03.07.2019 г., не е изпълнило съдебно решение № 6627 от 25.10.2018 г. по гр.д.№ 15932/2017 г. на СГС за упражняване на родителски права спрямо дете, посочени с инициали А. В. П., което се твърди да е А. В. П., като не е предала същото на бащата, с посочени инициали В. П., за който се твърди да е ищеца В. Л. П. – престъпление по чл. 182, ал. 2 НК. Представен е препис от Решение от 01.02.2022 г., жалба № 72059/2016 г. на Европейския съд по правата на човека, с което е прието, че е допуснато нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека, изразяващо се в това, че компетентните органи на Република България не са предприели достатъчни мерки, които да гарантират упражняването на лични отношения на жалбоподателите. Споменато е и бездействието на Прокуратурата, която не е разгледала многобройните жалби, подадени от жалбоподателите в тяхната съвкупност и не е предприела адекватни и навременни действия. Република България е била осъдена да заплати на ищеца, както и на неговата дъщеря А. В. П. солидарно сумата от 5 000 евро. По делото в СГС са събрани и гласни доказателства чрез разпит на св. Д. относно твърдените от ищеца в исковата му молба болки и страдания. Въззивният съд е приел за установено, че действително е налице бездействие от страна на органите на Прокуратурата, които не са положили в достатъчна степен усилия за упражняване на присъщите им функции по ръководене на досъдебното производство. Съгласно чл. 127 от Конституцията на Република България, Прокуратурата следи за спазване на законността, като ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане; може да извършва разследване; привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер. Същевременно съгласно чл. 52, ал. 3 НПК разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурор. Въззивният съд е намерил действията на Прокуратурата за недостатъчни. Не са споделени от съда доводите на ответника, обосновали многократно продължаване на срока по разследването, за фактическа и правна сложност на наказателното производство, тъй като се касае за контрол по изпълнение на влязло в сила съдебно решение. От друга страна самите процесуално-следствени действия се изчерпват с проведени разпити, в качеството на свидетел на двамата родители – ищецът и Л. М. С., приемане на три доклада на Дирекция „Социално подпомагане”, а по делото няма и данни именно в този период да е извършена експертиза на детето А. П.. Прието е, че формалното продължаване на срока по разследването не сочи на извършени необходими и адекватни действия по осигуряване на изпълнението на решението по упражняване на режима на лични отношения на ищеца с детето А. П.. В този смисъл изпълнение на правомощията на органите на ответника, при изразена липса на целенасоченост, неотложност и динамика на извършваните действия сочи на неангажираност с разследването. С оглед на това според въззивния съд не може да се приеме, че поведението на Прокуратурата, респ. на съдействащите органи на Министерството на вътрешните работи, съответства на приложимия модел на дължимата грижа и в този смисъл, че са извършени всички необходими действия при осигуряване на изпълнението на влязло в сила съдебно решение. В този случай държавата има позитивно задължение да осигури изпълнението му като осигури всички необходими мерки за улесняване на контакта, който разумно може да се изисква във всеки конкретен случай с оглед на обстоятелствата. Така установеното нарушение безспорно е довело да нарушаване на правото на семеен живот на ищеца, с оглед осуетеното право на лични отношения с детето А. П. в нарушение на чл. 8 ЕСПЧ. От същото не се спори за причинени неимуществени вреди за ищеца. Въззивният съд изцяло се е присъединил и е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд относно това, че неимуществените вреди, претърпени от поведението (бездействието) на ответника се явяват вече обезщетени с решението на ЕСПЧ. Позовал се е на § 14 от решението, в който, наред с цялостното поведение на Държавата по осигуряване на изпълнението на съдебното решение за упражняване на лични контакти, е обсъдено и поведението на Прокуратурата, „която не е разгледала многобройните свързани жалби, подадени от жалбоподателя, в тяхната съвкупност, не е направила съответните заключения и не е предприела адекватни и навременни действия. Образуваните срещу С. наказателни производства не са постигнали резултат и последната е продължила да препятства изпълнението на съдебните решения”. За така установеното поведение на прокуратурата като част от цялостното неефективно ангажиране на Държавата с казуса, на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 евро солидарно с А. П., което въззивният съд е намерил за справедливо и обосновано и с което са обезщетени всички неимуществени вреди за ищеца. Извод за това е обоснован и от изложената фактическа обстановка в исковата молба (повторена и във въззивната жалба до САС), като ищецът не претендира вреди от новонастъпили след това юридически факти - решение за промяна на родителски права, което е влязло в сила на 10.06.2019 г. - след релевирания период. От съобразената фактическа обстановка изложена в мотивната част от решение на ЕСПЧ, е видно, че е обсъдено както наличието на висящо производство за промяна на родителските права към м. февруари 2019 г., така и постановените оправдателни присъди срещу Л. С. от 2018 г. (§ 11 от решението от 01.02.2022 г.). От друга страна за неизпълнение на съдебно Решение № 6627 от 25.10.2018 г., за периода от 23.11.2018 г. до 03.07.2019 г. и за 30.09.2019 г., са постановени осъдителни присъди срещу Л. С.. Предвид това и доколкото по делото се установи да липсват необезщетени неимуществени вреди от нарушение на правото на зачитане на личния и семейния живот съгласно чл. 8, § 1 ЕКЗПОС, то исковата претенция е намерена за неоснователна. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: „Длъжен ли е съдът, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК, да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото и длъжен ли е да прецени всички правнорелевантни факти и доказателства, от които произтича спорното право, така, че да реши делото според точния смисъл на закона?“ Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с Решение № 9 от 25.03.2014 г. по гр.д.№ 3700/2013 г. на ВКС, І г.о. и Постановление № 4 от 1968 г. на Пленума на ВС. Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението въпрос, тъй като същият не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, допустими и относими към правния спор и необходими за изясняване на делото от фактическа страна; посочил е върху кои доказателства се основава приетата за установена фактическа обстановка. Решението е мотивирано съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК; мотивите отразяват правораздавателна дейност, осъществена от инстанция по съществото на спора, като са изложени фактически и правни изводи, аргументиращи постановения резултат и произнасяне по доводите и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката. С оглед настоящото произнасяне на основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение за защитата му пред ВКС в размер на 300 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия