Определение № 60695 от 26.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1987/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Р. Р. Г. чрез адвокат Т. П. от АК-София срещу решение № 17/09.02.2021 г. по в.гр.д.№ 253/2020 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което частично се потвърждава решение № 399/25.06.2020 г. по гр.д.№ 906/2019 г. на Окръжен съд Плевен и се отхвърля предявения иск на Р. Р. Г. срещу Община Червен бряг, за сумата 26 000 лева, представляваща обезщетение на неимуществени вреди от неизпълнение на установени със закон задължения на общината да поддържа общинската улица в добро техническо състояние. В касационната жалба се твърди, че въззивното решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано, а изложение към нея се поддържа, че е налице основание по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса „за законосъобразното и надлежно упражняване на правата на страните в гражданския процес“ и очевидна неправилност на решението по чл.280, ал.2 от ГПК „поради грубо нарушение правилата на формалната логика и приложимия закон“. От Община Червен бряг чрез адвокат С. П. от АК-П. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и претендира сторените разноски. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Община Червен бряг, тъй като не е доказана причинната връзка между състоянието на пътя /резултат от бездействие на общинската администрация/ и настъпилите за пострадалия вреди. Съобразявайки заключението на техническата експертиза по делото, съдът е възприел изводите на първата инстанция, че не се доказва да е настъпил инцидент /падане от велосипед/ и са причинени вреди на ищеца /фрактура на лявата ръка/ единствено поради неравности на пътя в гр.Койнаре. Според мотивите на съда, посочената от ищеца неравност на пътя е видима и „при проявено обичайно внимание“ от него е можело да бъде заобиколена от пострадалия, поради което претенцията му за обезщетение е неоснователна. При тези мотиви на съда не е налице поддържаното основание за „очевидна неправилност“ на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните начала в гражданския исков процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с отговорността за вреди при непозволено увреждане по чл.49 ЗЗД. Липсва явна необоснованост на изложените мотиви или нарушаване на императивна правна норма, а постановеният съдебен акт е израз на правораздавателната компетентност на съда при решаването на спора и съдържа неговата конкретна преценка за установените по делото факти и приложението на закона към тях. В тази връзка, съображенията на касатора, свързани с обсъждането на приетата съдебномедицинска експертиза и липсата на причинна връзка със задълженията на общинската администрация, не могат да обосноват допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 ГПК поради в нарушение на правилата на формалната логика при превратно прилагане на материалния и процесуалния закон. По своята същност тези оплаквания съставляват доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, които не могат да бъдат проверявани за необоснованост в производството по чл.288 ГПК, а само след допускане на касационно обжалване на решението по конкретно поставен от касатора правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В този смисъл не е налице „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1 ГПК, тъй като поставеният от касатора въпрос, независимо че обуславя изхода на делото, не е разрешен в противоречие, а в съответствие с установената задължителна съдебна практика на ВКС - т.3 на ППВС № 1/13.07.1953 г., в която се приема, че решението трябва да бъде мотивирано, да съдържа кратко указание за това какво е приел съда по отношение на фактите по този спор, като се посочи след обсъждане и преценка на кои доказателства е стигнал до този извод. В случая, мотивите на обжалваното решение съдържат преценката на решаващия състав за установените по делото релевантни факти и приложението на закона, в съответствие със съдебната практика, формирана с ППВС № 7/27.12.1965 г ППВС № 1/10.11.1985 г., в които се приема, че мотивите към съдебното решение трябва да отразява решаващата дейност на съда и начина, по който той е формирал изразената в решението воля по съществото на спора, тъй като освен източник на информация за осъществената решаваща дейност, мотивите дават възможност да се извърши проверка за начина на формиране на волята на съда при постановяване на решението и са средство за защита на правата и интересите на страните в производството /В същия смисъл е решение № 338/27.03.2018 г. по гр.д. № 706/2017 г. на ІV г.о., решение № 200/2017 от 02.01.2018 г. по гр.д. № 350/2017 г. на І г.о., решение № 98/12.07.2017 г. по гр.д. № 3871/2016 г. на ІІІ г.о. и др./. В случая, въззивният съд е установил всички релевантни факти от значение за правния спор и въз основа на тях е формирал крайния си извод, че искът на ищеца за обезщетение на причинените му вреди от неизпълнение на установени със закон задълженията от органите на местна власт е недоказан, тъй като не се установяват по несъмнен начин всички елементи на фактическия състав на непозволено увреждане, за да бъде ангажирана отговорността на общината по чл.49 ЗЗД. Изводите на въззивната инстанция са изцяло в съответствие с практиката на ВС и ВКС, поради което не дават основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и 2 ГПК. От Община Червен бряг чрез адвокат С. П. от АК-П. са поискани разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени, съгласно договора за правна защита и съдействие от 21.04.2021 г. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV го.