Определение № 60487 от 15.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1619/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 08.10.2020г. по гр.д.№135/2020г. АС Бургас, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.23 СК/отм./. Жалбоподателят – Т. Д. Ж., чрез процесуалния се представител поддържа, че в решението, е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа, че решението е и очевидно неправилно и моли да се допусне касационно обжалване. Ответникът - „Централна кооперативна банка“ АД, чрез процсуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от Т. Д. против „ЦКБ”АД и В. Ж. иск с правно основание чл.23СК 1985г. (отм.), за обявяване относителната недействителност по отношение на първата на договорната ипотека, учредена с Нотариален акт, вписан под акт /№/ от 07.08.2008г., том 11, дело /№/2008г. по описа на Служба по вписванията - Бургас, подновена с молба за подновяване на договорна ипотека от 26.07.2018г., вписана в Служба по вписванията - Бургас, върху дворно място с площ от 500 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот, ведно с построената в северната част на описания по-горе поземлен имот двуетажна еднофамилна жилищна сграда, застроена с площ от 155 кв.м., състояща се от приземен етаж - стая, складово помещение, подстълбищно пространство, стълбищна клетка и гараж, първи жилищен етаж - хол, спалня, кухня с тераса, баня с тоалетна, антре и стълбищна клетка, втори жилищен етаж - хол, две спални, тераса, антре, баня с тоалетна, тавански етаж - едно помещение, заедно с построената в южната част на поземления имот стопанска сграда с площ от 22 кв.м., като сключена по отношение на семейното жилище без съгласието й като съпруга – несобственик, като неоснователен. Установено е, че нормалното обитаване на семейното жилище било смутено на 30.11.2018г. от ЧСИ който извършил опис, за да бъде изнесен имотът на публична продан по изпълнително дело /№//2018г. на ЧСЕ Е. Б., с рег./№/,с район на действие ОСБургас и по повод на това Т. Д. извършила справка в Агенция по вписванията и установила, че на 07.08.2008г. съпругът ѝ учредил договорна ипотека върху семейното жилище за обезпечаване на задължения на трето лице ,,Мирър Инвестмант “ ООД по Договор за банков кредит - овърдрафт. Установено е, че имотът e лична собственост на съпругът й – В. Ж.. Установено е, че Т. Д. и и В. Ж. са съпрузи от 02.12. 1979 г. и от тогава, живеят в имота, представляващ дворно място от 500 кв.м., в [населено място], с построена в него двуетажна фамилна жилищна сграда и с построена в него стопанска постройка – предмет на учредената договорна ипотека Констатирано е, че ищцата – жалбоподател в настоящето производство, не е участвала в нотариалното производство по учредяване на ипотеката и не е изразявала съгласие в писмена форма за учредяването й и не е искано разрешение от районния съд за това. Съдът е изложил съображения за това, че в случая следва да се съобрази приетото в Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г., ОСГТК –т.2, че сделката на разпореждане със семейното жилище - лична собственост на единия съпруг, извършена от него без съгласието на другия и без разрешение на районния съд е относително недействителна спрямо съпруга – несобственик, а не е нищожна, като може да бъде заздравена с даване на съгласие от съпруга - несобственик след сключването й. Посочено, че упражняването на правото за оспорване на сделката, извършена от съпруга с имущество – негова лична собственост, е всякога допустимо, за разлика от правото за оспорване на разпореждането с общо имущество, което може да се упражни само в рамките на шестмесечния преклузивен срок. Съдът е приел за основателно възражението на банката за погасяване на иска по давност. Прието е за установено че Т. Д. е знаела, предвид извършените от нея действия по застраховане на имота в полза на банката, преди отпускането на кредита, че вземания на банката произтичат от договор за кредит – овърдрафт от 31.07.2008 г. Съдът, във връзка с направено от ответника възражение за погасяване правото на иск по давност, е приел, че началният момент на давностния срок в съответствие с разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД е от деня, в който жалбоподателката - ищец в производството пред първата инстанция, е могла да упражни правото да оспори сделката и това е моментът на сключването й – 07.08.2008 г. Съдът е счел, че знанието от страна на ищцата за фактите, които определят правния интерес да предяви иска, е без правно значение, тъй като нито общата норма на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, нито специалната разпоредбата на чл. 23 СК (отм.)/26 СК, не придават правно значение на знанието за определяне началото на давностния срок. Прието е, че банката като ипотекарен кредитор, не е измежду лицата, посочени в чл. 115 б. а“а“, „б“, „в“ ЗЗД, за които не тече давност, нито са налице обстоятелства, които да спират или прекъсват давностния срок, поради което срокът на погасителна давност е започнал да тече от сключването й – на 07.08.2008 г. и е изтекъл с изтичането на пет години съгласно чл. 110 ЗЗД, като в този период, с оглед и на оповестителното действие на вписването, регламентирано в разпоредбата на чл. 1 от ПВ, жалбоподателката е имала възможност да узнае и да оспори договора за ипотека ипотека, но е бездействала. Съдът е приел, че характерът на дворното място и построената в южния му край стопанска постройка като семейно жилище нямат решаващо значение за изхода на спора, но с оглед начина на ползване на дворното място и стопанската постройка, същите имат характер на семейно жилище, който се определя от ползването им за нуждите на семейството, така и от липсата на данни за самостоятелното им обособяване и предназначение. При тези данни съдът е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 23 СК (отм.)/чл.26 СК и го е отхвърлил като неоснователен поради погасяването му по давност. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: правото на съпруга несобственик да предяви иск по чл.23 СК /отм./ погасява ли се с изтичане на 5г. довност, считано от датата на сделката, ако съпруга несобственик не оспори разпореждането със семейното жилище в период от 5г. след разпореждането това води ли до отпадане на относителната недействителност, сделката на разпореждане със семейнотожилище извършена в нарушение на чл.23 СК/отм/ заздравява ли се автоматично, ако не бъде оспорена от съпруга несобственик в 5г. срок от сключването й, от кой момент започва да тече погасителна даност за предявяване на иск по чл.23 СК/1985г./ от съпруг –несобственик, с който да оспори разпореждането със семейното жилище-лична собственост на другия съпруг-от извършването на сделката или от узнавянето за същата от съпруга-несобственик, вписването, извършено по реда на чл.1 ПВ предполага ли знание у съпруга несобственик за извършеното разпореждане от другия съпруг, при необходимо другарство между ответници по иск по чл.23СК /отм./ щом за единия – съпруга собственик давност не тече, това води ли до извод, че давност не е изтекла и спрямо другия ответник, след като решението за двамата трябва да бъде еднакво, както и задължен ли е съда да събере и обсъди всички относими, допустими и своевременно посочени доказателства и доводи на страните и да изложи мотиви. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че решението е очевидно неправилно. Настоящият състав намира, че поставените от жалбоподателката материалноправни въпроси са относими към преценката за характера на иска с правно основание чл.23 СК/отм./, респ.чл.26 СК и дали и кога се погасява по давност същият. На същите съдът, като е характеризирал иска като такъв за установяване относителната недействителност на договор за ипотека на имот лична собственост на единия съпруг по отношение на съпруга-несобственик/т.2 ТД№5/2013 г. ОСГТК на ВКС/, е дал разрешение в съответствие с трайната практика на ВКС. Легитимиран да предяви иска за обявяване недействителността на разпоредителната сделка с недвижим имот на основание чл.23 СК от 1985 г. (отм.) / 26 СК е съпругът-несобственик, а легитимирани като ответници са двете страни по оспорената разпоредителна сделка: съпругът - собственик, съответно неговите наследници и приобретателят. В практиката се приема, че съгласието по чл.23 СК от 1985 г. (отм.)/26 СК не е елемент от фактическия състав на сделката, а със същото се взема положително отношение към извършеното разпореждане и се допуска неговото правно действие, затова може да бъде дадено и след сключването на сделката. Приема се, че при оспорването му по чл.23 СК от 1985 г. (отм.)/чл.26 СК, договорът не е нищожен, поради противоречие със закона, а относително недействителен, породил е породил действие между съпруга - собственик и третото лице, но е непротивопоставим на съпруга - несобственик, само дотолкова, доколкото може да засегне негови права върху семейното жилище. С това правило се ограничава правото на лична собственост, затова то не може да се тълкува разширително и потестативното право да се иска обявяване на сделката за непротивопставима се погасява с общата петгодишна давност, като тя започва да тече от момента на самата сделка, а установените давностни срокове не могат да се скъсяват или удължават по съглашение между страните, нито да се прави отказ от давност преди тя да е изтекла /чл. 113 ЗЗД/, което се отнася и до началния момент, от който започва да тече давностния срок - не може да се установява различен от законово определения. Според чл. 114 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който се поражда правото на иск, а това е именно момента на сключване на атакуваната сделка. С предявяването на такъв иск неучаствалият в сделката съпруг упражнява своето преобразуващо право да оспори договора, сключен между другия съпруг и третото лице и предмет на делото е именно съществуването на това потестативно право, поради което разпоредбата на чл.115, б.в“ ЗЗД не намира приложение, тъй като не се касае до възникнали облигационни отношения между съпрузите. Целта на законодателя е да се даде възможност на съпрузите в името на интересите на семейството да търпят забавяне на изпълнението на облигационните им задължения помежду им, без от това да страдат интересите на съпруга кредитор. Тази разпоредба не намира приложение в отношенията на съпруга с третото лице, договаряло със съпруга индивидуален собственик на семейното жилище и по отношение на последното давност тече на общо основание. Тази разпоредба е изключение от общото правило и не може да се тълкува разширително. Настоящият състав намира, че не е налице твърдяната от жалбоподателката очевидна неправилност на решението. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл.281,т.3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не разкрива никой от тези пороци. На основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.80 ГПК жалбоподателката не следва да заплати на ответника „ЦКБ“АД разноски за процесуално представителство пред ВКС, тъй като не са представени доказателства за реално направени такива - ТД№6/2012г. ОСГТК на ВКС. Предвид изложените съображения, съдът