Определение № 5750 от 10.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4688/2025 г.

Производство е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат А. М. К. Н. против разпореждане № 548 от 09.09.2025 година на Разградския окръжен съд, постановено по в. гр. дело № 202/2025 година, с което съдът е върнал на адвокат А. М. К. Н. молба-искане с вх.№ № 3633, 3634, 3635, 3636, 3637, 3638, всички от 25.08.2025 г.; жалба вх.№6251-ОА/26.08.25 г. до АпС-Варна и жалба вх. № 51549/26.08.25 г. до ВКС, депозирани против определение № 713/05.08.2025 г., постановено по същото дело, като недопустими. В частната жалба се излагат съображения, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно. Постъпил е отговор от насрещната страна – „Т. Разград“ АД със становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По фактите настоящата инстанция съобрази следното: С решение № 101 от 23.06.2025 година, постановено по в. гр. дело № 202/2025 година Разградският окръжен съд е оставил без уважение въззивната жалба на А. И. Г., действащ чрез особения си представител адвокат А. М. К. Н., против решение № 23/15.03.2025 г. по гр. д. №388/2025 г. по описа на РС-Разград, с което са уважени предявените установителни искове по чл. 422 ГПК на Т.-Разград АД за сумата 833.89 лв. потребена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2022 г.-30.04.2023 г.,ведно със законната лихва върху нея от 15.11.2023 г., сумата 89.51 лв. обезщетение за забава от 31.01.2023 г. до 14.11.2023 г. и разноските в размер на 525 лв. Със същото решение съдът е оставил без уважение частната жалба на А. И. Г., действащ чрез особения си представител адвокат А. М. К. Н., против определение № 132/10.02.2025 г., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските. С допълнително решение № 124/23.07.2025 година съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебно решение №101/23.06.2025 г. по в. гр. д.№202/2025 г. по описа на ОС-Разград, като е осъдил И. А. Г. да заплати по сметка на Т.-Разград АД сумата от 450 лв. съдебни разноски във въззивното производство. С определение № 713/05.08.2025 година съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебно решение №101/23.06.2025 г. по в. гр. д. №202/2025 г. на ОС-Разград, с добавянето на следния диспозитив: „Оставя без уважение искането на адвокат А. М. К.Н. за присъждане на допълнително възнаграждение на особен представител за процесуално представителство по в. гр. д. №202/2025 г. по описа на РОС, като неоснователно.“ Със същото определение съдът е оставил без уважение искането на адвокат А. М. К.Н. за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение относно неговата обжалваемост, в частта, в която е оставена без уважение частната жалба против определение №132/10.02.2025 г. по гр. д. № 388/2025 г. по описа на РС - Разград. На 25.08.2025 година адвокат А. М. К. Н. е депозирала 6 броя молби-искания с вх.№ 3633, 3634, 3635, 3636, 3637, 3638, всички касаещи постановеното от съда определение № 713/05.08.2025 г. Молбите са с идентично съдържание и искане, а именно: съдът да се произнесе повторно по направеното от адвоката искане за допълване на съдебното решение и присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение за особен представител. Прави се и искане за допълване на диспозитива на съдебното решение с отбелязване, че решението в частта за разноските подлежи на обжалване, като при това съдът следва изрично да посочи компетентния по-горен съд. На 26.08.2025 година адвокат А. М. К. Н. е депозирала жалби против определение № 713/05.08.2025 г. пред Апелативен съд - Варна /вх. № 6251-ОА/26.08.2025 г./ и пред Върховен касационен съд /вх. № 51549/26.08.2025 г./ С разпореждане № 548 от 09.09.2025 година Разградският окръжен съд е върнал на адвокат А. М. К. Н. молби-искания с вх.№ № 3633, 3634, 3635, 3636, 3637, 3638, всички от 25.08.2025 г.; жалба вх.№6251-ОА/26.08.2025 г. до АпС-Варна и жалба вх. № 51549/26.08.2025 г. до ВКС, депозирани против определение № 713/05.08.2025 г., като недопустими. Посоченото разпореждане се обжалва от особения представител, по повод на което обжалване е образувано настоящото производство. С оглед така изложените факти по-горе, настоящата съдебна инстанция приема, че обжалваното разпореждане на Разградския окръжен съд е правилно и законосъобразно. Съображенията за това са следните: Решението на Разградския окръжен съд е постановено по повод предявен от „Т.-Разград“ АД срещу А. И. Г. иск за сумата от 833.89 лв., представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2022 г.-30.04.2023 г. За особен представител на ответника на разноски на ищеца е назначена адвокат А. М. К. Н.. На последната е определено за изплащане от съда внесеното от ищеца възнаграждение за всяка инстанция в размер на 300 лева. Адвокат Н. е била недоволна от неговия размер и в резултат на нейните искания съдът е постановил посоченото по-горе определение № 713/05.08.2025 год., с което изрично е посочил, че оставя искането й за увеличаване на адвокатското възнаграждение в нейна полза за неоснователно. Решението на Разградския окръжен съд като постановено по иск с материален интерес под 5 000 лева не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Същото е важимо за въпросното решение и в частта му, в която съдът е оставил без уважение частната жалба на особения представител срещу постановеното от първоинстанционния съд определение по чл. 248 ГПК. Както решението на Разградския окръжен съд, така и постановеното от него определение № 713/05.08.2025 година, са съдебни актове, които не подлежат на обжалване пред горна инстанция. Производството по иск с цена на иска под 5 000 лева е двуинстанционно и в рамките на производството, когато спорът е решен по същество, се разглеждат окончателно и съпътстващите въпроси, касаещи отговорността за разноски на страните. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела. В същата насока е и разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, предвиждаща, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В този смисъл е съдебната практика на Върховния касационен съд, установена по реда на чл. 274 ГПК с определения по ч. гр. дело № 2150/2016 г., ІІІ г.о.; ч. гр. дело № 5585/2015 г., ІІІ г. о.; ч. гр. дело № 1215/2015 г., ІV г. о.; ч. гр. дело № 273/2016 г., І г. о., определение № 1139 от 11.03.2025 г. по ч. гр. д. № 659 по описа за 2025 г., определение № 5021 05.11. 2024 год. по ч. гр. дело № 4145 по описа за 2024 год., определение № 298 от 28.06.2019 г. по ч. гр. д. № 2466 по описа за 2019 г., определение № 60271 от 24.09.2021 год. по ч. гр. дело № 2625 описа за 2021 год., и мн. други. Разградският окръжен съд, в съответствие със закона и посочената съдебна практика, е достигнал до правилния извод, че насочените от страна на жалбоподателя молби, искания и жалби срещу определение № 713/05.08.2025 година по в. гр. дело № 202/2025 година са недопустими и подлежат на връщане, поради което обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане № 548 от 09.09.2025 година следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.