Определение № 405 от 29.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2378/2016 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

С решение № 51 от 01.03.2016 г. по гр. д. № 720/2015 г. на Шуменския окръжен съд, след частична отмяна на решение №1719/02.11.2015 г. по гр. д. № 997/2013 г. на Шуменския районен съд, е изнесено на публична продан допуснатото до делба дворно място в [населено място], Шуменска област, с площ от 3192 кв. м., заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда с площ от 80 кв.м. и стопанска сграда с площ от 52 кв.м. По реда на чл.353 ГПК в дял на М. Ш. М. е поставена нива от 6 000 кв. м. в местността „К.“, а в дял на Х. Ш. М. – нива от 5 500 кв. м. в местността „Г. баир“ и овощна градина от 1000 кв. м. в местността „К.“, като за уравнение на дяловете М. Ш. М. е осъден да заплати на Х. Ш. М. сумата от 65 лв.

Въззивният съд е приел, че съделителите имат равни квоти в недвижимите имоти. Прието е, че дворното място е делимо на два реални дяла, като в единия от тях попадат къщата и стопанската сграда, а другият остава незастроен. Въпреки че имотите са повече от съделителите, делбата не може да се извърши чрез теглене на жребий или разпределение по чл.353 ГПК, а трябва да се използва комбиниран способ – публична продан за жилищния имот и разпределение на земеделските земи. Като се е позовал на задължителна практика на ВКС, въззивният съд е приел, че за да се спази равенството на съделителите при съставяне на дяловете, във всеки дял следва да се включат еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти, а това в случая е невъзможно. Видът на имотите е различен – един жилищен и три земеделски, при което не може да се обособят два дяла, във всеки от които да има имоти от еднакъв вид. Налице е и спор между съделителите за обособяване на жилищния имот в самостоятелен дял. При това положение жилищният имот следва да се изнесе на публична продан, а земеделските земи да се разпределят между съделителите.

Касационна жалба срещу това решение е подадена от Х. Ш. М..

Жалбоподателят поддържа, че публичната продан е неприложим способ за ликвидиране на съсобствеността. Имотите могат да се разделят на два дяла. Съдът следва да съобрази, че жалбоподателят ползва жилищния имот и е извършил значителни подобрения в него, поради което тегленето на жребий в случая е много неудобно по смисъла на чл.353 ГПК и т. 5 на ППВС № 7/1973 г. Затова застроената част от дворното място заедно със сградите следва да се постави по реда на чл.353 ГПК в негов дял, а останалите имоти – в дял на другия съделител.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, 1 ГПК по следните въпроси:

1. Допустимо ли е разпределение на различни по вид и стойност имоти, ако между страните съществува спор относно обособяването им в реални дялове и дали, при наличието на такъв спор, за да е приложим способът на чл.353 ГПК, следва да се образуват еднородни дялове от делбеното имущество.

2. Може ли съдът, при извършена административна процедура по чл.201 ЗУТ, приключила със заповед по чл.201, ал.3 ЗУТ за изменение на действащия регулационен план, с която от един УПИ са образувани два нови УПИ, да приеме, че поземленият имот е неподеляем поради неподеляемост на съсобствената жилищна сграда, попадаща в единия от новообразуваните имоти и да извърши делбата чрез изнасяне на имота на публична продан.

По първия въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение № 111/20.10.2014 г. по гр. д. № 2494/2014 г. на ВКС, II ГО, решение № 102 от 20.07.2013 г. по гр. д. № 490/2012 г. на ВКС, I ГО; т.5 на ППВС № 7/1973 г. и решение № 406 от 10.01.2012г. по гр. д. №729/2010 г. на ВКС, I ГО, а по втория въпрос – на решение № 311 от 18.12.2012 г. по гр. д. 268/2012 г. ВКС, I ГО.

Ответникът в производството М. Ш. М. оспорва жалбата. Счита, че по поставените въпроси въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС, а по същество обжалваното решение е правилно.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Поставените от жалбоподателя въпроси са обуславящи за изхода на настоящото дело. В по-общ вид те се свеждат до това от какви правила следва да се ръководи съдът при избора на способ за извършване на делбата, когато броят на съделителите е равен или по-малък от броя на деблените имоти. По този въпрос е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,