Определение № 3654 от 14.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4842/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. №93271/27.08.2024г. на П. Ст. В. срещу решение №3667/20.06.2024г. по в. гр. д. №9867/2023г. на Софийския градски съд. Според касатора е налице основанието по чл. 280, ал.2 ГПК за неговата отмяна, тъй като въззивното решение е очевидно неправилно. Развива подробни съображения защо счита решението за неправилно, като описва фактите по делото и излага становището си, че са налице всички основания за ангажиране на отговорността на ответницата. С допълнение към касационната жалба, вх. №104912/02.10.2024г., изготвено от адв. С., се излага, че решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, постановено при допуснато съществено нарушение на производствените правила, довело до ограничаване на правата на въззивника, и е необосновано. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди, че същественият въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, е в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления. Приемайки, че ответницата Г. не е осъществила изцяло или част от четирите фундаментални белега на деликта, а именно противоправно деяние, вреди, причинно-следствена връзка между тях и вина, въззивният съд се е произнесъл по материално-правен въпрос в противоречие с Решение №3 от 13.01.2023г. по т. дело №3/2021г. на Общото събрание на търговска и гражданска колегии на ВКС, като се твърди, че изводите на въззивния съд са в точно обратния смисъл. Посочва се и наличието на основанието по чл.280, ал.2 от ГПК, тъй като въззивният съд, в противоречие на задължителната съдебна практика, и при очевидна неправилност, е приел, че Н. Г. е действала съобразно действащата правна уредба, като не е съобразил, че в сигналите си до СДВР и Софийска районна прокуратура ответницата е изложила факти, категорично несъответстваща на действителността, както и неверни твърдения за извършено спрямо нея от ищеца престъпление по смисъла на чл.144, ал.3, т.1 от НК; предвиждала е настъпването на негативните противоправни последици за В. и желала подобно изменение на обективната действителност. Твърди се, че наличието на вреди и причинно- следствената връзка между тях и поведението на Г. е доказано по безспорен начин в рамките на продължилото четири години разследване по досъдебно производство №118/2018г. по пр.пр.№41883/2017г. на Софийска районна прокуратура, което се отнася в пълна степен и за предприетата от нея медийна атака против В.. По изложените съображения касаторът счита, че са налице основанията за допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т. I и чл.280. ал.2 от ГПК и разглеждането на жалбата по същество. Чрез писмения си отговор, ответната страна Н. Г., чрез адв. З. излага становище за неоснователност на касационната жалба и за липсата на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. По подробно развитите съображения моли касационно обжалване да не бъде допускано, а в случай, че бъде допуснато – моли въззивното решение да бъде оставено в сила, като й бъдат присъдени направените разноски. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от процесуално легитимирано лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивното решение, постановено по иск за обезщетение на неимуществени вреди с цена над 5 000 лв. Досежно наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното: Производството е образувано по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от П. С. В. срещу Н. Л. Г.. Ищецът излага, че по изложени твърдения на ответницата в нейна жалба до СДВР, че той я преследва, тормози чрез интернет, критикува за начина, по който се изразява чрез музикалната група „Дип Проджект“, прави намеци за сексуален тормоз и иска да я изнасили, била образувана пр. пр. № 41833/17г. Ответницата също така потърсила и съдействието на телевизионното предаване „Господари на ефира“, в което на 14.12.2017г. и 18.12.2017г. били излъчени репортажи с ищеца, в които била изнесена невярна и позоряща информация за него. Според ищеца това предизвикало и широк отзвук в социалните мрежи, като се развила активна кампания срещу него от феновете на ответницата, които се заканили, че ще го бият и накажат. Образуваното по сигнал на ответницата досъдебно производство било прекратено с постановление от 07.08.2019 г. поради липса на престъпление. Ищецът твърди, че разследването срещу него продължило 4 години, през който период бил призоваван, разпитван и унижаван, без да са установени данни за извършено престъпление от общ характер по отношение на ответницата. Излага, че в резултат на тези действия на ответницата, той получил сътресения в семейството, а синът му станал обект на подигравки. Към момента на излъчване на репортажите бил безработен, а след това никой не искал да го назначи на работа. Твърди, че изпаднал в депресия, не искал да се вижда с приятели и близки, не искал да излиза никъде, затворил се в себе си и станал мрачен човек, като тези негативни последици продължили повече от една година. По изложените съображения моли ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от изнесените от нея неверни и позорящи твърдения, включително чрез подаден сигнал до СДВР и сезиране на предаването „Господари на ефира“ през 2017г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 12.12.2022 г. до окончателното плащане. Ответницата Н. Г. оспорва иска като неоснователен. Твърди, че жалбите до полицията и прокуратурата, независимо от изхода им, са законно право на всеки гражданин и не могат да се квалифицират като противоправно поведение. По отношение на репортажите, излъчени в „Господари на ефира“, поддържа, че всеки може да търси подходящ правомерен начин за собствената си защита. Твърди, че ищецът в продължение на години е осъществявал спрямо нея непрекъснат психически тормоз в интернет пространството, употребявайки по неин адрес цинични обръщения и квалификации, като в репортажите на „Господари на ефира“ е признал, че е автор на написаното, но го е направил „за нейно добро“. Оспорва наличието на причинно – следствена връзка между излъчените репортажи и липсата на трудова ангажираност, като твърди, че ищецът не работи от дълго време. От фактическа страна въззивният съд е приел за безспорно, че ответницата Г. е подала срещу ищеца В. жалба за закана с убийство през м. март 2017г., въз основа на която е било образувано досъдебно производство №118/18г. по описа на СДВР, пр. пр. №41833/17г. по описа на СРП. С постановление от 07.09.2019г. на прокурор при СРП наказателното производство по досъдебно производство №118/18г. по описа на СДВР, пр. пр. №41833/17г. по описа на СРП, е прекратено за извършено престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК, и е спряно относно наличните данни за престъпление по чл.148, ал.1 вр. чл.146, ал.1 НК. Безспорно е установил също, че по инициатива на ответницата Н. Г. на 14.12.2017г. и 18.12.2017г. е излъчен репортаж за ищеца в предаването „Господари на ефира“. В хода на първоинстанционното производство са разпитани водените от страните св. Н. Н. Ж., Т. Т. Ц. и С. П. Г.. Св. Н. Ж., живееща на семейни начала с ищеца, излага, че той се занимава с музика и следи творчеството и на други музиканти, но единствено с ответницата е възникнал конфликт, като не знае подробности за причината. За проблемите между тях разбрала след излъчването на епизодите от предаването „Господари на ефира“. Знае, че ищецът е писал коментари във фейсбук страницата на ответницата, които били свързани с професионалните й изяви. След разгласяване на случая, ищецът започнал да получава заплахи, изпаднал в депресия, наложило се да посети психиатър и да приема антидепресанти. В същото време срещу ищеца било водено и наказателно производство, което впоследствие било прекратено. Твърди, че това е попречило на ищеца да си намери работа, а и той самият, както и семейството му, станали по – затворени, прекъснали почти всички приятелски отношения, което повлияло и на детето на В.. От показанията на свидетелките Т. Ц. /приятелка на ответницата/ и С. Г. /нейна майка/ се установява, че отношенията между страните по делото датират още от 2013г., когато ответницата взела участие в „Екс фактор“. Тогава ищецът започнал да пише в различни интернет платформи коментари по неин адрес, които първоначално били критични, след това съдържали любовни обяснения, а имало и такива със заплахи. Според свидетелките ищецът не пишел с истинското си име в интернет, а с псевдоним, но бил установен по съвет на полицаи чрез проявен мним интерес от страна на ответницата към него, при което той й предоставил телефонния си номер. Свидетелките посочват, че думите и изразите, които ищецът използвал, предизвикали страх у ответницата, което я мотивирало да се обърне за съдействие към полицията и към предаването „Господари на ефира“. При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е посочил, че ищецът претендира да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответницата за причинени неимуществени вреди, претърпени от предприети от нея действия, изразяващи се в подаване на жалба до полицията и оплакване до предаването „Господари на ефира“ по повод поведението на ищеца. Изложил е, че съгласно константната съдебна практика, носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали, кога и как да го упражни, поради което упражняването на материално и процесуално право по начало е правомерно, което обаче не изключва възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с право е противоправна и е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други /чл. 57, ал. 2 от Конституцията/, но също и в противоречие с интересите на обществото /чл. 8, ал. 2 ЗЗД/. Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестно упражняване на законно признато право, като доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия. Приема се, според съдебната практика, че жалбоподателят е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени, както и, че злоупотреба с право /т. е. противоправно поведение/ е налице, когато жалбата не е подадена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че обстоятелствата са неверни и подава жалба, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес. С оглед тези разсъждения, въззивният съд е изложил, че подаването от физическо лице на жалба или сигнал пред надлежен орган на разследване /полиция или прокуратура/ в защита на свои права не е противоправно действие, освен ако то не е упражнено при злоупотреба с право, т. е. недобросъвестно /за да бъдат увредени права и законни интереси на други или в противоречие с интересите на обществото/. Посочил е, че преценката за недобросъвестното упражняване на права не е в зависимост от крайния резултат от наказателното производство, тъй като законът не свързва съществуването на правото с изискването твърдяното в жалбата престъпление действително да е извършено от обвиняемия. Правото на жалба ще е упражнено добросъвестно и когато пострадалото лице го е упражнило с убеждението, че то съществува. Въззивният съд е посочил, че от събраните гласни доказателства се установява, че в интернет платформи ищецът е обсъждал професионалните изяви и личните качества на ответницата, като не се установяват конкретните думи и изрази, употребени от него, но според постановлението на СРП от 07.08.2019г. по пр. пр. № 41833/17г. същите са приети за несъставомерни за престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК, т.е. не представляват закана с убийство. Съдът е счел, че ответницата в жалбата си добросъвестно е изложила фактите и обстоятелствата, касаещи отношенията й с ищеца. Независимо от установеното, че те не представляват престъпление, е счетено, че липсва основание за ангажиране на отговорността й за причинени вреди, тъй като не се установява ответницата да е действала в нарушение на забраните, установени в чл. 57, ал. 2 от Конституцията и чл. 8, ал. 2 ЗЗД, поради което поведението й не представлява злоупотреба с право. За недоказано е прието твърдението на въззивника, че ответницата е използвала факта, че е публична личност, за да бъде привлечен той като обвиняем. Съдът е счел, че липсват основания за ангажиране на деликтната отговорност на ответницата и във връзка с излъчения репортаж в два епизода на предаването „Господари на ефира“ на 14.12.2017г. и на 18.12.2018г. Въпреки липсата на данни за тяхното съдържание, съдът е изложил, че сезирането на предаването от ответницата през 2017г. с оплакване срещу ищеца само по себе си не представлява противоправно поведение, доколкото по делото не е доказано това да е станало при злоупотреба с право от страна на ответницата. По тези съображения, въззивният съд е счел, че не се установява противоправно поведение на ответницата като елемент от фактическия състав на иска с правно основание чл. 45 ЗЗД, предвид което същият е бил отхвърлен като неоснователен. При така изложените мотиви на въззивната инстанция, се обосновава извод за липсата на основания за касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване е обусловено от произнасянето на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, мотивирали решаващите му правни изводи. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1 ГПК - да е решен в противоречие с практиката на ВКС, с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният въпрос не следва да се отнася до правилността на обжалваното решение, до възприемането на фактическата обстановка или до обсъждане на събраните по делото доказателства. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, като основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. В изложението по чл. 280, ал.1 ГПК, приложено към касационната жалба, са наведени твърдения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение по смисъла на чл. 281 ГПК, но не е формулиран какъвто и да било правен въпрос като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, а само е посочено, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с ТР №3/2021г. по т. дело №3/2021г. на ОСГТК. Следва да се отбележи, че непосочването на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение. Следва да се отбележи също, че с посоченото тълкувателно решение се дава отговор на въпрос, свързан с необходимостта от доказване със сигурност на пропуснати ползи, причинени от деликт, т.е. не се установява приложимост на това разрешение по настоящото дело предвид установени по него конкретни факти и претенция. Въззивното решение не е очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора правни норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които съдът е достигнал, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. При постановяване на решението, съдът е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства. Следователно, в случая не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Несъгласието на касатора с решаващите мотиви на съда не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.2 ГПК. Следва да се посочи, че разрешението на въззивния съд е в съответствие с константната съдебна практика, обективирана в решение №245 от 5.11.2014г. на ВКС по гр. д. №1734/2014г., решение №1347 от 18.12.2008г. по гр. д. №5006/2007г. и решение №758 от 11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009г. на ВКС, според която искането за защита, отправено към държавен орган, е израз на установено в Конституцията на Република България право, поради което е правомерна дейност. Гражданинът е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право /противоправно поведение/ е налице, когато искането не е отправено с цел да бъдат взети необходимите мерки от страна на държавния орган, а когато молителят знае, че обстоятелствата са неверни, но подава искането си, за да навреди другиму, или за да накърни друг обществен интерес. Не се установява очевидна неправилност на извода на съда за липсата на противоправност на поведението на ответницата, доколкото по делото не са ангажирани доказателства, от което се направи извод за злоупотреба от нейна страна с правата, предоставени ѝ от закона. Не се установява и наличието на друго от основанията по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Няма вероятност решението да е нищожно - да е постановено от незаконен състав, извън общата компетентност на гражданския съд, или отразената в акта правораздавателна воля на съда да е неразбираема; същото е в изискуемата писмена форма и е подписано. Не е налице и вероятност същото да е недопустимо, тъй като е постановено от функционално компетентен съд, по редовна, подадена в срок, жалба, от страна с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол акт съдебен акт. Обжалваното решение не е и очевидно неправилно. В обобщение - не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение