Определение № 120 от 14.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3001/2018 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата Т. Т. Г., чрез адв.В. Н. срещу решение № 2256/11.04.2018 г., постановено по гр.дело № 9041/2017 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 108256/02.05.2017 г. по гр.дело № 16275/2016 г. на Софийски районен съд в частта, с която е предоставено на основание чл.59,ал.2 СК упражняването на родителските права спрямо непълнолетното дете М. П. Г. на бащата П. Л. Г., при когото детето ще живее, с право на майката Т. Т. Г. на лични отношения с детето както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10 часа в събота до 19 часа в неделя, с преспиване, 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, по време на Коледните и В. празници на всяка четна календарна година за времето от 10 часа на 24 декември до 19 часа на 26 декември, респективно от 10 часа на Р. петък до 19 часа на Светли понеделник, както и по време на Новогодишните празници на всяка нечетна календарна година за времето от 10 часа на 31 декември до 19 часа на 01 януари и е осъдена Т. Т. Г. да заплаща на основание чл.143,ал.2,вр.чл.59, ал.2 СК на своето дете М. П. Г. месечна издръжка в размер на 160 лева, считано от влизане в сила на решението в частта относно местоживеенето на детето, до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва, върху всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до окончателното погасяване и е предоставено на основание чл.56,ал.1 СК на П. Л. Г. ползването на семейното жилище, представляващо апартамент № 76, находящ се в [населено място],[жк],[жилищен адрес]. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос в изложението, да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което родителските права по отношение на детето да се предоставят на жалбоподателката, съответно се определи режим на лични контакти на детето с бащата, да се присъди месечна издръжка за детето в размер на 160 лв. и се предостави ползването на семейното жилище на жалбоподателката. В изложението е формулиран въпросът: кой от двата факта – отговора на разпитаното от съда непълнолетно дете или становището в двата социални доклада следва да формира решението на съда на кого от двамата родители да се възложи упражняването на родителските права, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по жалбата П. Л. Г., чрез адв. А. Д. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационен контрол и е процесуално допустима. С първоинстанционното решение по гр.дело № 16275/2016 г. на Софийски районен съд е прекратен брака, сключен в [населено място] на 02.10.1999 г. между П. Л. Г. и Т. Т. Г., като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл.44,т.3, вр.чл.49,ал.1 СК. В тази част решението е влязло в сила. Въззивният съд се е произнесъл по предявени искове с пр.осн.чл.59,ал.2 СК, чл.143,ал.2,вр.чл.59,ал.2СК,чл.56,ал.1 СК. По отношение на упражняването на родителските права е прието, че роденото от брака дете М. П. Г. е непълнолетен и скоро ще навърши пълнолетие. Прието е, че първоинстанционния съд правилно е предоставил упражняването на родителските права над детето на бащата. Възприета е практиката на ВС, обективирана в ППВС № 1 по гр.дело № 3/74 г., според която определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще се извършва, като се държи на интересите на децата. Посочил е, че в понятието интереси на децата се включва необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд – изобщо всяко дете да стане хармонично развита личност и добър гражданин. Прието е, че в понятието се включват и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото му, грижи за съхранението му, представителство и др. Прието е също, че решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси от аспекта на всестранно развитие на личността. Съдът е приел, че съгласно съдебната практика моралният облик на родителите като пречка за предоставяне упражняването на родителските права е сведен до прояви на трайно морално падение, алкохолизъм, противообществено поведение и разврат, докато отделните обикновени провинения се преценяват в контекста на останалите фактори и с оглед конкретното им отражение върху моралното възпитание на децата. Прието е, че в случая при изслушване на детето пред въззивната инстанция същото е споделило, че майката злоупотребява с алкохол и когато е под негово въздействие употребява обидни и цинични думи по отношение на детето – т.е. сведения за такива трайни негативни прояви са налице по отношение на майката. Преценени са за правилни изводите на първоинстанционния съд, че родителските права следва да се предоставят на бащата, че и самото дете е заявило своето желание да живее с баща си, като с майката иска само да има режим на лични контакти. Приети са за правилни изводите в първоинстанционното решение, че с оглед обстоятелството, че упражняването на родителските права по отношение на детето са предоставени на ищеца, то и на него следва да бъде предоставено ползването на семейното жилище за времето, докато ги упражнява, че по този начин се защитава най-добрият интерес на детето. Въззивният съд е възприел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и формираните правни изводи, включително и по иска за присъждане на месечна издръжка на детето в размер на сумата 160 лева. При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявените искове с пр. осн. чл. 59, ал .2 СК, чл.143, ал.2, вр. чл. 59, ал.2 СК, чл. 56, ал.1 СК. По правните въпроси: Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения въпрос в изложението, тъй като същият не е правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като взема предвид това тълкуване съдът преценява, че формулирания въпрос в изложението не е правен, тъй като не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Всички останали доводи в изложението касаят правилността на въззивното решение и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Тези доводи подлежат на преценка, ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по същество. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши само ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглежда соченото допълнително основание за това. Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения въпрос в изложението от жалбоподателката Т. Т. Г.. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение