Определение № 3282 от 24.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4117/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от адвокат Д. Й., в качеството му на процесуален представител на ответниците по касационната жалба Р. и С. У., за допълване на постановеното по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК определение № 1682 от 03.04.2025 г. в частта за разноските. Иска се определяне и присъждане в полза на процесуалния представител на присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за безплатно оказаната на ответниците по касационната жалба правна помощ пред касационната инстанция, изразяваща се в изготвяне и подаване на отговор на касационна жалба. Насрещната страна по молбата- С. Д. Б. е подал писмен отговор в срок, с който оспорва основателността й с доводи, че отговорът на касационната жалба не е бил депозиран в срок и не е налице хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. Евентуално, ако съдът приеме молбата за основателна, моли възнаграждението да бъде определено в минимален размер, съобразно материалния интерес по делото, който в касационното производство е бил 1 150 лв. За да се произнесе по искането, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното: Искането е процесуално допустимо, тъй като е направено в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от постановяване на определението по чл. 288 ГПК. Разгледано по същество, искането е основателно. Касационното производство е било образувано по касационна жалба на С. Д. Б. срещу Решение № 107 от 05.07.2024 г. по в. гр. д. № 482/2023 г. на Апелативен съд- В., в частта му, с която той е бил осъден, на основание чл. 193, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, да заплати на Р. и С. У. сумата от 1 150 лева - разходи за отстраняване за сметка на продавача на недостатъци на недвижим имот, представляващ ПИ № 83017.502.783 по КККР на [населено място], ведно с изградената в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор 83017.502.783.2. В последния ден от едномесечния срок по чл. 287, ал. 1 ГПК (10.10.2024 г.) ответниците по касационната жалба- Р. и С. У., чрез адвокат Д. Й., са подали по пощата писмен отговор с вх. № 7321/14.10.2024 г. на Апелативен съд – В.. В него е обективирано искане за присъждане на адвокатски хонорар за предоставената от процесуалния им представител безплатна защита по чл. 38, ал. 1, т. 3 ГПК пред касационната инстанция, за което той е бил надлежно упълномощен с пълномощно /л. 142 от въззивното дело. Неоснователно е възражението на С. Б. за липса на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 3 ГПК в отношенията между ответниците по касационната жалба и техния процесуален представител. Според практиката на ВКС, в тежест на насрещната страна в производството, която по правилата на чл.78 от ГПК следва да заплати направените по делото разноски е да докаже, в производството по чл. 248 ГПК, твърдението си, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл. 38 ЗА (в този смисъл- определение № 163 от 13.06.2016 г. по к. ч. гр. д. № 2266/2016 г. на I ГО на ВКС). В случая такива доказателства С. Б. не е представил, поради което осъществяването на основанието за предоставяне на безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. не е опровергано. С определение № 1682 от 03.04.2025 г. по гр. д. № 4117/2024 г. на ВКС, IV г.о., настоящият състав на съда не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, като е пропуснал да присъди с оглед изхода на делото дължимото по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на процесуалния представител на ответниците по касационната жалба адвокатско възнаграждение за осъществената от него безплатна защита на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. Предвид горното искането за допълване на определението с присъждане на адвокатско възнаграждение в полза последния е основателно. За да определи конкретния му размер, съдът съобрази предмета на делото, което не се отличава с фактическа и правна сложност, материалния интерес пред касационната инстанция /1150 лв./, обема на осъществените от пълномощника процесуални действия- изготвяне и депозиране на общ отговор на касационна жалба (съдържащ становище по единствено формулирания от касатора въпрос във връзка с поддържаното от него основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, както и аргументи за неоснователност на твърдените касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК), приключването на производството в закрито заседание по чл. 288 ГПК, както и предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. минимален размер от 311, 25 лева, служещ съгласно практиката на ВКС единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждението, без да е обвързващ за съда. Преценявайки тези критерии, настоящият състав на съда намира, че справедливото и обосновано възнаграждение за осъществената от адвокат Д. Й. безплатна правна помощ за изготвяне отговор на касационна жалба е 300 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,