Определение № 622 от 10.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 1109/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № V-66/09.06.2009г., постановено по гр.д.№ 589/10г. от Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 3/11.01.10г. по гр.д.№ 172/09г. на Районен съд – [населено място] и е отхвърлен искът на касатора против [фирма] за предаване на владението на движими вещи. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа жалбите и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответникът е сключил договор за продажба със [фирма], които са доставени на 26.03.2007г. и индивидуализирани чрез отделянето им от останалите еднакви по вид и стойност, поради което същите са станали собственост на купувача. Решаващият състав е изложил съображения, че в полза на ищеца би възникнало само облигационно вземане за цената, ако се приеме твърдението му, че е платил на продавача, но не и право на собственост върху вещите. Според касатора въпросът от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е необсъждането на показанията на С. М., според които “договорът за продажба на процесните вещи е сключен със запазване на собствеността”. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон. Съобразно с ТР № 1/19.02.10г. по тълк.д.№1/09г. на ОСГТК на ВКС касаторът е задължен да изведе въпроса от значение за изхода от делото. В случая, поставеният от касатора въпрос не би могъл да се подведе под основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът не се свежда до обсъждане или необсъждане на свидетелските показания, а до тяхната интерпретация от касатора в подкрепа на теза, каквато не е поддържана в инстанциите по същество. По тези съображения касационното обжалване не се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд