Определение № 238 от 15.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3209/2018 г.

С молба вх. № 3656/17.04.2019 година Б. И. Т. е поискал от съда да отмени постановеното по делото определение № 239/19.03.2019 година, тъй като не му била дадена възможност да допълни своята касационна жалба с правен въпрос, като в условията на евентуалност е поискал определението да бъде допълнено по реда на чл. 250, ал. 1 от ГПК, като се допусне касационно обжалване на решение № 127/30.03.2018 година на Окръжен съд Пазарджик, постановено по гр. д. № 147/2018 година, като се имат предвид и следните правни въпроси: А) Представлява ли отказ от правосъдие присъждането на родителски права на един от двамата родители при абсолютно еднакъв доказан родителски капацитет без никакви мотиви и съображения, просто, защото трябва да се спази формалното изискване на закона да се издаде съдебно решение, вместо да се потърси алтернативен начин и да се даде качествено правосъдие като се съобрази както интересът на детето да живее заедно с двамата си родители, така и интересът на родителите да полагат грижи за своето дете? Б) След като ВКС заявява, че може да формулира служебно правни въпроси какъв интерес следва да се защитава, ако не този на дете, чиито живот и здраве са поставени в риск? В) Представлява ли пряка дискриминация по смисъла на чл. 6, ал. 1 от КРБ, че винаги майката като такава е по-пригоден родител за отглеждане на едно дете? Г) Как съдът следва да разреши спор за родителски права при доказано еднакъв родителски капацитет от страна на двамата родители и може ли съдът служебно да постанови съвместно упражняване на родителските права при еднакъв родителски капацитет и на двамата родители и това в интерес на детето ли е? Ответницата по молбата К. Д. Д. е подала отговор с вх. № 6451/16.07.2019 година, с който е изразила становище, че направените от Б. И. Т. искания са неоснователни. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки данните по делото, намира следното: С постановеното по делото определение № 239/19.03.2019 година не е допуснато касационно обжалване на решение № 127/30.03.2018 година на Окръжен съд Пазарджик, постановено по гр. д. № 147/2018 година, с което след изменение на първоинстанционното решение № 1002/04.12.2017 година на Районен съд Пазарджик, постановено по гр. д. № 1283/2017 година, като краен резултат упражняването на родителските права върху малолетното дете К. Б. Т. е предоставено на майката К. Д. Д., а на бащата Б. И. Т. е определен режим на лични отношения като му е дадено правото да взима детето всеки първи, втори и трети петък, събота и неделя от месеца от 16. 00 часа в петък до 19. 00 часа в неделя, както и петнадесет дни през лятото и пет дни през зимата, които да не съвпадат с платения годишен отпуск ва майката, както и по два дни всяка година за коледните или новогодишните празници и по два дни за великденските празници. Наред с това Б. И. Т. е осъден за заплаща на малолетния К. Б. Т., чрез неговата майка и законна представителка издръжка в размер на 180.00 лева месечно, считано от 26.05.2017 година, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и да му заплати сумата от 320.00 лева, представляваща издръжка за периода от 02.04.2017 година до 25.05.2017 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 26.05.2017 година до окончателното плащане. За да постанови определението си съставът на ВКС, ГК, ІV г. о. е приел, че макар и в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Б. И. Т. да е посочил, че решението на Окръжен съд Пазарджик, противоречи на изброените в изложението решения на ВКС, той нито е формулирал конкретен правен въпрос във връзка с тези си твърдения, нито е посочил, как всяко едно от тях се съотнася към обжалваното решение. С оглед на това е прието, че не е налице правен въпрос, който да послужи като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, нито пък е обоснована връзката между такъв въпрос и допълнителните предпоставки за допускане на обжалването по чл.280, ал. 1, т.1-т. 3 от ГПК. С оглед на това и предвид дадените с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС не са налице предпоставките за допускане на обжалваното решение на Окръжен съд Пазарджик до касационен контрол, тъй като липсва конкретно формулиран правен въпрос, а не са налице и предпоставките за служебното поставяне на такъв, с оглед на интересите на детето. Освен това е прието, че не са налице и предвидените в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик до касационно обжалване. Предвид горното постановеното по делото определение № 239/19.03.2019 година е такова по чл. 288 от ГПК, като с него е разрешен въпросът за това налице ли са предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 127/30.03.2018 година на Окръжен съд Пазарджик, постановено по гр. д. № 147/2018 година. В случаите, когато не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, определението по чл. 288 от ГПК слага край на производството, като е окончателно и не подлежи на съдебно обжалване. Поради това то не попада в категорията на определенията по чл. 253 от ГПК и не могат да бъдат изменяни или отменяни от постановилия ги съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Съгласно чл. 296, т. 3, пр. 1 от ГПК това определението по чл. 288 от ГПК, с което не се допуска касационно обжалване има за последица влизането на въззивното решение в законна сила, поради което не подлежи на последващ инстанционен контрол. То може да бъде поправяно по реда на чл. 247 от ГПК, изменяно или допълвано в частта му за разноските по чл. 248 от ГПК, допълване по чл. 250 от ГПК или тълкувано по чл. 251 от ГПК. Поради това подадената от Б. И. Т. молба с вх. № 3656/17.04.2019 година е неоснователна в частта й, с която е поискано от състава на ВКС, ГК, ІV г. о. постановил определение № 239/19.03.2019 година да отмени същото. Освен това следва да се отбележи, че съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, за да е редовна касационната жалба е необходимо да бъде представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, като при проверката по чл. 285 от ГПК, както въззивният, така и касационният съд извършват проверка за наличието на такова изложение и ако то липсва дават указания за представянето му. Тази проверка обаче не обхваща това дали посоченото в изложението покрива изискванията за правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съгласно дадените в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС обвързващи указания по тълкуването на закона. Последното се преценява от касационния съд при постановяване на определението по чл. 288 от ГПК, като липсата на правен въпрос е достатъчно основание обжалваното въззивно решение да не бъде допускано до касационен контрол. Затова както въззивният, така и касационният съд могат да дават указания по чл. 285 от ГПК само за прилагане на мотивирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, когато такова липсва, а и в случаите когато такова е налице, но видно от него е налице само формално позоваване, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В случаите когато е приложено мотивирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК съдилищата не могат да извършват проверка дали касационният жалбоподател е формулирал конкретни правни въпроси, дали те са относими към спора и евентуално биха обосновали допускането на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като по този начин би извършил предварителна преценка за това дали са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на касационното обжалване. При това правният въпрос трябва да е точно, ясно и конкретно формулиран от касатора, като касационният съд може само да го уточни или конкретизира. В тази връзка не е достатъчно в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК да се посочи, че въззивното решение противоречи на изброени в същото изложение решения на ВКС, без да се обоснове конкретен правен въпрос, свързан с обжалваното решение и да се посочи как този въпрос се съотнася с посочените в изложението решения на ВКС, доколкото касационният съд не може да извлича поставения от касатора правен въпрос от тези решения. В случаите когато съдът действа служебно, тъй като следи за интересите на децата, касационният съд може и сам да формулира правен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК, но той не е длъжен да прави това всеки път, а само, когато намери, че са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Подадената от Б. И. Т. молба с вх. № 3656/17.04.2019 година е неоснователна и в частта й, която е поискано допълване на постановеното по делото определение № 239/19.03.2019 година. Съгласно чл. 250, ал. 1, изр. 1 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. В случая касационният съд се е произнесъл по целия предмет на спора, който е бил да се допусне или не касационно обжалване на решение № 127/30.03.2018 година на Окръжен съд Пазарджик, постановено по гр. д. № 147/2018 година. При това положение не може чрез искане за обсъждане на твърдения и доводи, които според страната не са били взети предвид от съда, да се постига пререшаване на спора, като се постанови различен от първоначалния резултат. Поради това не могат да бъдат преценявани допълнително посочените от Т. четири правни въпроса, още повече, че по-горе са изложени съображения по отношение на втория въпрос, а по отношение на четвъртия такъв е дадено обвързващо тълкуване в т. 2 от ТР № 1/03.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 1/2016 година на ОСГК на ВКС, което не е в противоречие с обжалваното решение на Окръжен съд Пазарджик. С оглед на горното подадената от Б. И. Т. молба с вх. № 3656/17.04.2019 година е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а Т. ще трябва да заплати на К. Д. Д. сумата от 2000.00 лева разноски по делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение