Определение № 1148 от 08.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1957/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Дженерали застраховане“ АД срещу решение №259 от 02.08.2023 г. по в.т.д.№193/2023 г. на АС Варна. С решението в обжалваната част, след частична отмяна на решение №121 от 12.12.2022 г. на по т.д.№45/22 г. на ОС Добрич, „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на М. Г. Ж. допълнително сумата от 11 500 лв. /над присъдената от първата инстанция сума от 13 500 лв./, застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди /болки и страдания/ в резултат на ПТП, настъпило на 03.07.2019 г., ведно със законната лихва от 14.02.2022 г. до окончателното изплащане, както и законна лихва върху сумата от 13 500 лв., считано от 14.02.2022 г. до датата на подаване на исковата молба 16.03.2022 г. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът, в нарушение на процесуалните правила, се е произнесъл извън предмета на въззивното производство, като без да е налице оплакване от страна на ищеца въззивник относно приетото от първата инстанция наличие на съпричиняване в размер на 10%, е преразгледал основателността на това възражение. Поддържа се също така, че неправилно е приложен и принципът на справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следните, уточнени от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС въпроси, за които се поддържа, че е налице селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК: 1. Какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК и ограничен ли е въззивният съд от заявените в жалбата оплаквания по отношение на преценката за правилността на първоинстанционното решение. 2. За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. 3. За предпоставките за приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД и определянето на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя. Ответникът по касация М. Г. Ж. заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и травматичните увреждания на пострадалата ищца. Позовавайки се на приетите по делото писмени доказателства, заключението на СМЕ и показанията на разпитания свидетеля е посочил, че в резултат на ПТП ищцата е получила контузия на главата, сътресение на мозъка; счупване на лъчевата кост на лявата гривнена става на типично място, като й е била поставена гипсова имобилизация на ръката, а след изписване от болницата ищцата продължила лечението си при домашни условия, като носила гипсовата имобилизация до 06.08.2019 г. Установил е, че около година и половина след инцидента, ищцата се е нуждаела от помощта на съседите си за снабдяване с храна, тъй като живеела сама на третия етаж без асансьор и не била вече същата жена. Счел е, че в случая се касае за жена на средна възраст, загубила работата си след инцидента, както и за средна телесна повреда с продължително лечение в рамките на повече от три месеца, като в този смисъл и отчитайки икономическата конюнктура в страната, както и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото, съдът е определил размер на дължимото застрахователно обезщетение от 25 000 лв. Посочил е, че следва да обсъди и поддържаното във въззивната жалба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, изразяващо се в неправилно пресичане на пътното платно /въззивна жалба обаче е подадена единствено от ищцата, като в жалбата не са въведени оплаквания относно приетото от първата инстанция наличие на съпричиняване в размер на 10%/, като е намерил, че в случая не е налице съпричиняване. С оглед изложените в обжалвания акт мотиви, поставените в изложението въпроси са формирали правната воля на въззивния съд. При постановяването на решението си въззивният съд, в съответствие с практиката на ВКС, е извършил самостоятелна преценка на събраните допустими и относими доказателства /вкл. приетата медицинска документация, показанията на разпитаните свидетели и заключението на назначената по делото експертиза/ и е направил собствени фактически констатации и правни изводи. Въззивният съд е извършил подробен анализ на претърпените от ищцата неимуществени вреди, като е обсъдил релевантните, с оглед разясненията посочени в т.II от ППВС №4/1968 г., факти и обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В константната практика на ВКС се приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В процесната хипотеза при определяне на размера на справедливото обезщетение, въззивният съд е взел предвид, анализирал е подробно и задълбочено и е оценил в пълнота всички установени по делото факти, релевантни за прилагане на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, поради което касационно обжалване по втори въпрос не може да бъде допуснато. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по първия от въпросите, за проверка на съответствието на произнасянето на въззивния съд /разгледал основателността на възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, без да е налице оплакване от нейна страна във въззивната й жалба срещу приетото от първата инстанция наличие на съпричиняване в размер на 10%/, с разясненията, дадени в ТР №1/2013 г. на ОСТК на ВКС, като с оглед отговора на този въпрос, в решението по същество настоящият състав евентуално ще се произнесе и по третия от въпросите. Предвид изложеното решението на въззивния съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване в частта му, с която след частична отмяна на решение №121 от 12.12.2022 г. на по т.д.№45/22 г. на ОС Добрич, „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на М. Г. Ж. разликата над сумата от 22 500 до сумата от 25 000 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,