Определение № 125 от 15.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60275/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ТБ [фирма] срещу решение №.1177/9.06.16 по т.д.№.343/15 на Апелативен съд С., ТО, 3с. – в частта му, с която, след частична отмяна на решение №.56/19.10.15 по т.д.№.657/14 на Окръжен съд Перник, е отхвърлен предявения от касатора иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено, че банката има вземане срещу ответниците по договор за банков кредит от 21.04.08 както следва: 18055,12лв. главница, дължима за периода 21.06.10-10.10.13г., ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението 10.10.13г., 57099лв. договорна лихва за периода 21.07.09.-8.10.13, 459,12лв. такси и застраховка по договор, дължими до 10.10.13г. Ответната страна [фирма] оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: В. съд е приел, че искът с правно основание чл.422 ГПК е неоснователен и в частта, с която е бил уважен, и го е отхвърлил. Посочил е, че се претендира вземане по договор за банков кредит за срок от 240м. - по който последно е била платена вноска на 20.08.09, поради което банката е обявила предсрочна изискуемост на кредита; че за това обявяване към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /10.10.13/ кредитополучателят и поръчителят не са били уведомени; че съобразно т.18 ТР 4/13 ОСГТК на ВКС за да са налице предпоставките на чл.418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение е необходимо изявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до длъжника - уговорка че, при неплащане на определен брой вноски кредитът става предсрочно изискуем без да се уведомява длъжника, не може да породи действие, ако кредиторът не е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и изявлението му не е достигнало до длъжника. Позовал се е и на практика по чл.290 ГПК на ВКС /реш.№.123/9.11.15 по т.д.№.2561/14, ІІ ТО, реш.№.161/8.02.16 по т.д.№.1153/14, ІІ ТО, реш.№.115/11.01.16 по т.д.№.2427/14, ІІ ТО/, според която в подобни хипотези се приема, че вземането, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за заповедта за изпълнение, не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното от заявителя основание – поради обусловеност на предмета на делото по установителния иск по чл.422 ГПК от основанието и размера на заявеното в заповедното производство вземане. Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. В изложението на касационните основания е налице позоваване на основанията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС /реш.№.139/5.11.14 по т.д.№.57/12, І ТО/: 1. „Необходимо ли е кредиторът да удостовери обстоятелствата по чл.418 ал.3 от ГПК, за да бъде уважена претенцията му за падежирали вноски, преди датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, посочени в извлечението от счетоводни книги и послужили като основание на кредитора да твърди неизпълнение на договорните отношения?”; 2. „В случай, че част от вноските по заявения дълг са падежирани, а друга част са поискани предварително от кредитора с покана, но същата не е достигнала до длъжника и не е породила действие, следва ли да се приеме, че искът за целия дълг следва да се отхвърли, тъй като вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното от заявителя основание?”. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Въпросите не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК /т.1 ТР 1/09 от 19.02.10 на ОСГТК на ВКС/. Те са неотносими към решаващата воля на съда, доколкото не са били предмет на обсъждане от него и той не е излагал изрични мотиви във връзка с тях. Съдът е обсъждал единствено липсата на предсрочна изискуемост на кредита – която да е настъпила до подаването на заявлението - доколкото именно на това основание са били претендирани глобално посочените суми за главница и лихви. От друга страна, несъгласието на касатора с мотивите на съда не е основание за допускане на касационно обжалване. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество след допускането й до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК – не в настоящата предварителна фаза на селекция на касационните жалби по критериите на чл.280 ал.1 ГПК. Само за пълнота следва да се посочи и, че цитираната от касатора задължителна практика касае случай, в който извлечението от счетоводните книги съдържа и данни за неплатените от длъжника погасителни вноски по кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – каквато не е разглежданата хипотеза. В настоящия случай главницата и лихвата са посочени като обща глобална сума, приложеното извлечение от счетоводните книги не съдържа записи за съответните непогасени до датата на подаването на заявлението вноски и техните падежи, а в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба изрично е отразено, че глобалните суми се претендират като дължими предвид настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Именно такава хипотеза е била визирана и в цитираната във въззивното решение задължителна практика – в която изрично е посочено, че следва да е налице съответствие между заявеното от кредитора вземане в заповедното производство и вземането, предявено в исковото производство; че когато заявителят се е позовал на предсрочна изискуемост на целия кредит/остатък от кредита и предвид разпоредбата на чл.422 ал.1 ГПК /съгласно която искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ настъпването на предсрочната изискуемост трябва да предхожда образуването на заповедното производство; че ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното от заявителя основание; че особеностите на разглежданата хипотеза обуславят неотносимост на съдебната практика, на която се позовава и настоящия касатор – решение № 139 от 05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. на ВКС, I т.о. - според която, в хипотезата на т.18 от ТР № 4/2013 г. когато предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита не е била надлежно обявена, изискуеми са само вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания, които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са включени в представеното извлечение от счетоводни книги. Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,