Определение № 3006 от 08.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3413/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение № 48 от 26.02.2025г. по гр.д. № 186/2024г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е потвърдено постановеното от Районен съд -Дупница решение №19/12.01.2024г. по гр.д.№122/2023г. С него на основание чл.108 ЗС е признато за установено по отношение на Ж. С. Б., че ищците Г. Е. Б. и Б. Е. Б. са собственици на седем земеделски имота в землището на [населено място], [община], а именно: 1/. ПИ с идентификатор *** - нива в местността „П.-Б.“, с площ: 950 кв.м. 2/ ПИ с идентификатор *** - нива в местност „Д. “, с площ: 2670 кв.м.; 3/ ПИ с идентификатор *** - нива в местност „Д.“, с площ 577 кв.м.; 4/ ПИ с идентификатор *** - нива в местност „Г.“, с площ 245 кв.м.; 5/ ПИ с идентификатор *** - нива в местност „С.“, с площ: 2135 кв.м.; 6/ ПИ с идентификатор *** - нива с площ 2 125 кв.м. в местността „Н.“ и 7/ ПИ с идентификатор № *** - нива в местността „Г.“ с площ 2793 кв.м. и ответникът е осъден да предаде владението върху горепосоченият имоти на ищците; на основание чл.537, ал.2 ГПК са отменени издадените на ответника през 2020г. нотариални актове за тези имоти. Касационната жалба е подадена от ответника Ж. С. Б. чрез адв. А.. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 3 и ал. 2, пр.3 ГПК. Ответниците по касационната жалба Г. Е. Б. и Б. Е. Б., чрез пълномощник адв. Х., намират че не следва да се допуска касационно обжалване. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството пред Дупнишкия районен съд е образувано по искова молба на Г. Е. Б. и Б. Е. Б.. Те са наследници на Й. П. К., починала 1985г. и в тяхна полза са постановени две решения на Поземлена Комисия-Кочериново от 27.10.1999г. за възстановяване на правото на собственост върху процесните земеделски земи в землището на [населено място] - една част с план за земеразделяне, а друга част в съществуващи или възстановими стари реални граници. На 07.05.2020г. и на 04.06.2020г. ответникът се е снабдил с два констативни нотариални акта за собственост по давностно владение на множество земеделски земи, сред които и процесните. С писмо от 08.06.2022г. Община Кочериново информира ищеца Г. Е. Б., че имоти №№ ***, ***, *** са ползвани за стопанската 2021/2022г. на основание чл.37в, т.2 ЗСПЗЗ от С. К., ЕТ“А. Б.“, а за имот № *** няма данни за наемател. Според приложената таблица /л.38 и л.39 от първоинстанционното дело/, отразяваща извършени плащания на рента от ползватели за конкретните имоти, е видно, че за годините от 2015 до 2022г. като собственик на имотите е посочена наследодателката на ищците, а като ползватели на нейните имоти - различни лица; посочени са дати на плащанията през декември или януари на съответните години. Ответникът Ж. Б. е посочен като ползвател за имот №*** за 2015-2016г. и за 2019г.-2020г.; за имот *** е посочен като ползвател за 2015-2016г. и за същата година за имот *** /този имот не е сред спорните по делото/. Сред посочените ползватели е Р. Ж. Б. - вероятно син на ответника по иска. На л.108-110 от първоинстанционното дело е приложена същата справка-извлечение, представена от Общинска служба "Земеделие"-Кочериново, като са налице и датите, на които е извършено плащане от ползвателя и на които е направено плащане в полза на собственика Г. Б.. В придружителното писмо на ОСЗ-Кочериново е посочено, че справката отразява имотите по исковата молба, включени в споразумения/разпределения за определяне на масивите за ползване по години, като се съдържат данни за ползвателя, заповедта на директора на ОД-Земеделие-Кюстендил, размера на рентното плащане и имената на заявителя, получил плащането. Представено е от ищците и платежно нареждане от 18.07.2022г., с което Г. Б. е получил от ОД“Земеделие“-Кюстендил 1037,32лв. за „бели петна“. По делото са събрани гласни доказателства за установяване фактическото владение върху имотите. Свидетелите Г. Д. и Н. К., посочени от ответника, са жители на селото и знаят местоположението на местностите. Според тях Ж. Б. обработва цели блокове в [населено място], почти целия имот на селото, оре, сее, прибира реколтата. Първият свидетел разказва, че Б. засявал земята с пщеница, овес, ечемик и слънчоглед, през последните две години този свидетел е работил за Ж. Б.. И двамата свидетели са с убеждение, че Б. обработва свои и наети земи, но не могат да направят разграничение. Твърдят, че земите се обработват от Б. от повече от 20 години, без някой да е оспорвал действията му; свидетелите не знаят какво означава “бели петна“. Свидетелят К. разказва, че в района е имало други земеделски производители Д. и Ф., които се били отказали. Свидетелката С. Ч., доведена от ищците заявява, че е посещавала къщата им в [населено място] и знае, че имат земеделски земи. От Г. разбрала, че има проблеми заради земите. През 2018г. някакъв човек се свързал с него, за да вземе земята под аренда, искал да обсъди нещата с брат си и така нещата отшумели. През 2020г. взели решение да отдават земите под аренда и по повод снабдяването с документи Г. разбрал, че тези земи, вече не са „тяхна собственост“, а на Ж. Б.. Впоследствие разбрал, че човекът с когото е разговарял е неговият син, свързал се с него при което той му предложил или да купи земите или да го съди. Свидетелката знае, че имотите не са отдавани под аренда, а през 2021г. Г. се похвалил за получени от Общината пари за това, че в продължение на 10 години са ползвани имотите му. Свидетелката не е посещавала земеделските имоти на Г.. Свидетелят Г. П., доведен от ищците, също знае за техните наследствени земеделски земи в [населено място] - около 6-7 ниви и една ливада; ходил е в къщата им в селото. Тези земи в продължение на години имали статут на бели петна, отдавани на различни арендатори и преди около три години Г. се похвалил, че взел около 1000лв., като обезщетение за това, че ги разпределят като бели петна на арендатори. Преди пандемията с тези земи възникнал проблем, тъй като друг човек - Б. си извадил документ за собственост. По телефона сина на този господин предложил сума, за да ги купи или да се разберат по съдебен ред. Този свидетел също не е посещавал имотите. При тези обстоятелства въззивният съд е препратил към мотивите на първата инстанция за уважаване на иска. Приел е, че в разглеждания казус не е установено владение. Мотивирал се е това, че до 2020г. описаните в исковата молба имоти са били вписани, като принадлежащи на праводателката на ищците, отдавани под аренда на различни земеделски производители, а рентата е изплащана на Г. Б.. Съдът не е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, сочещи че единствено Ж. Б. е обработвал всички земеделски земи. Позовал се е на справката, според която в различни стопански години имотите са ползвани от различни ползватели, сред които и ответника. Приел е, че дори и да се ползвани земите, то това не е ставало с намерение за своене, а на облигационно основание, предоставено право на ползване срещу заплащане на рента. Не са установени действия на демонстрация на владение по отношение на действителните собственици. Ответникът не е доказал наличие на правно основание за осъщественото ползване, предявеният ревандикационен иск е основателен. Към изложеното от първата инстанция въззивният съд е добавил, че ответникът не е доказал придобиване по давност на възстановените на ищците земеделски земи, за да се приеме, че ищците са изгубили правото на собственост, установено с представените решения ПК и скици, които удостоверяват правото на собственост и имат силата на констативен нотариален акт. От страна на ответника не са оспорени данните от справките на ОСЗ-Кочериново, сочещи ползване на земеделските земи от различни от ответника правни субекти в периода 2015-2022г., което е в противоречие с тезата му, че земите са стопанисвани от него и ползвани като собствени повече от 10 години. Според съда, доколкото е налице ползване, то е ставало по реда на чл.37в ЗСПЗЗ (регламентиращ разпределение за ползване на земеделски земи в масиви със заповед на Директора на Областна дирекция-Земеделие, на основание Доклад на Комисия, съдържащ данни за собственици на имотите и дължимото рентно плащане), което се доказва от представената справка. Това изключва презумпцията за своене и останалите необходими характеристики на давностното владение. Физическото присъствие на ответника в имотите, по начина на осъществяването му, не е създало у околните убеждение за своене на някои от ползваните имоти. Поради това давностно владение не е доказано. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: Формулирани са правните въпроси: 1/ незаплащането на дължимата сума по чл. 37в, ал.7 ЗСПЗЗ за ползването на процесния имот по сметка на съответната община в полза на действителния собственик, представлява ли демонстрация на своене на вещта, действие по отблъскване на собственика, както и поведение на незачитане на правото му на собственост; 2/ при издаден административен акт по чл. 37в ЗСПЗЗ за предоставяне на земеделски земи, представляващи т.нар. „бели петна“, на трети лица, означава ли, че същите са реално ползвани и обработвани от същите тези лица и оборимо ли е това доказателство с други, предвидени в ГПК доказателствени средства. По тези въпроси, които според касатора са съществени, няма практика или е създадена такава при неточно тълкуване, поради което поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Така поставените въпроси не са определящи за изхода на спора, защото не кореспондират с приетото в мотивите на съда, а изхождат от застъпваната от жалбоподателя теза. Съдът не е приемал, че ползвателят на земите и частност ответника не е изплатил дължимите на общината суми за ползването. Такова твърдение и такова доказване от страна на касатора не е сторено по време на процеса. Съдът е счел, че дължимите от всички ползватели суми са платени, доколкото в приложената справка са посочени конкретни дати на плащане и конкретни суми. Оспорване на съдържанието на справката не е заявено от ответника. Що се отнася до втория въпрос - относно реалното обработване на земите, представляващи „бели петна“ от лицата, посочени в заповедите на директора на ОД“Земеделие“ по чл. 37в, ал.4 ЗСПЗЗ, въззивният съд не се е произнасял по него. Вземайки предвид данните в приложените справки, съдът е достигнал до извод, че понеже за земите на ищците не са били сключени договори за наем или аренда, то те попадат в хипотезата на чл. 37в, ал.3, т.2 ЗСПЗЗ - (земеделски земи, за които няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им по чл. 37б за формата на стопанисване и начинът на ползване, то площта им се разпределя между ползвателите на съответния масив пропорционално на площта и съобразно начина на трайно ползване на собствената и/или арендуваната/наетата земеделска земя в съответното землище). За тези земи ползвателите дължат рентно плащане, което се внася в полза на общината, а тя го изплаща на собствениците - ал.7 на чл. 37в. С оглед предвиденото в закона, че собственикът следва да заяви начина на ползване на имотите си (чл. 37б), липсата на данни ответникът да е заявил такова за спорните земи и предвидената в чл. 37в ЗСПЗЗ процедура по постигане на споразумение между собствениците и/или ползвателите (ал.2) или издаване на административен акт - заповед при непостигане на споразумение (ал.3 и сл.), която заповед подлежи на обжалване, то е напълно логичен извода на съда, че след като за земите на ищците са правени рентни плащания от ползватели и ищците след това са получили суми от общината, то тези имоти не са придобити от другиго и не са заявени като чужда собственост. В тази връзка е и становището на съда, че правото на собственост не се изгубва с неупражняване на правомощията владение и ползване, а когато друг го придобие. Поради това е без значение дали ищците реално са посещавали имотите, а дали ответникът (сега касатор) е доказал упражняване на давностно владение. Предвид изложеното касационно обжалване по горепосочените въпроси не следва да се допуска. Не е налице и поддържаното от касатора второ основание за достъп до касационен контрол - очевидна неправилност. Твърди се от касатора, че такава неправилност произтича от извършения от съда едностранчив и необоснован анализ на доказателствата, без съобразяване на твърденията на касатора, без обсъждане на свидетелските показания в съвкупност, както и на факта, че нито един от свидетелите на ищците не е посещавал имотите, самите ищци също, а свидетелите на ответника са очевидци. Горните твърдения съставляват оплаквания за обикновена неправилност, а не за очевидна такава. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК е налице когато порокът на съдебния акт е установим само при запознаване със съдържанието му, без съобразяване на събраните доказателства и извършените процесуални действия. А в случая се визира именно преценка на доказателствата и на направените от съда изводи по тях. На основание изложеното касационен контрол следва да бъде отказан. Ответниците по жалбата са направили разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв., равностойни на 613,55 евро, които следва да им бъдат възстановени от касатора. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.