Определение № 60436 от 19.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 35/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. К. С. срещу решение №12151 от 21.10.2020г., постановено по в.гр.д.№1188/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 с-в. в частта му, с която е потвърдено решение №59/06.01.2020г. по гр.д.№3003/2019г. на СГС, ГО, І-14 състав, в обжалваната му от ищцата С. С. част, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД за обезщетение за неимуществени вреди разликата от 30 000лв. до 50 000лв. В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди от 30 000лв. е занижен с оглед разясненията, дадени в т.11 от ППВС №4/68г. относно критериите за прилагане на принципа за справедливост, прокламиран в чл.52 ЗЗД. Излагат се доводи в подкрепа на тезата на касаторката, че получените увреждания в резултат на застрахователното събитие, търпените болки и страдания и продължителният период на лечение, обуславят справедливо обезщетение за неимуществените вреди в размер на 50 000лв. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част, осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата допълнително сумата 20 000лв. (или общо 50 000лв.) и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въззивният състав се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВС, обективирана в т.11 от ППВС №4/68г. по въпросите относно задължението на съда да обсъди всички доказателства, релевантни за размера на обезщетението за неимуществени вреди и относно критериите при определяне на обезщетението за неимуществени вреди с оглед принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е представен писмен отговор на касационната жалба от ответното дружество ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касаторката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, приема следното: Касационната жалби е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С обжалваното решение въззивният състав от Соофийски апелативен съд е потвърдил решение №59/06.01.2020г. по гр.д.№3003/2019г. на СГС в обжалваната му от ищцата част, с която е отхвърлен иска на С. К. С. против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди разликата от 30 000лв. до 50 000лв., ведно със законната лихва, считано от 20.12.2018г. Въззивното решение не е обжалвано от застрахователното дружество в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на исковата претенция до размер на сумата от 30 000лв. и в тази му част е влязло в сила. В тази връзка със сила на пресъдено нещо между страните е установено, че е ангажирана (при липса на съпричиняване на вредоносния резултат по чл.51, ал.2 ЗЗД), отговорността на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД по чл.432, ал.1 КЗ за обезщетяване на претърпените от ищцата С. С. неимуществени вреди при пътнотранспортното произшествие, настъпило на 30.04.2018г. в [населено място], по изключителната вина на застрахования при ответното дружество към датата на злополуката по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ водач на автобус МАН с ДК [рег.номер на МПС] - Н. Г. Й.. Произнасяйки се по спорния между страните по делото въпрос относно дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният състав е посочил, че от заключението на вещото лице Карчинов по извършената пред първата инстанция съдебно-медицински експертиза, както и от показанията на свидетелката К. се установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила закрита двуфрагментарна фрактура на дясната подбедрица -на ниво долна трета за тибията и средна трета за фабулата. След произшествието ищцата е била е хоспитализирана за 14 дни като е било проведено и оперативно лечение за поставяне на метална остеосинтеза. Възстановителният период е продължил около шест месеца, пред който период ищцата е търпяла болки и неудобства от битов характер, имала е нужда от помощ за ежедневното си обслужване, използвала е помощни средства за придвижване – първоначално проходилка, впоследствие бастун. Съдът е посочил, че според вещото лице, възстановяването при ищцата от процесната травма е протекло без усложнения, а изпитваните понастоящем болки в десния крайник и нарушаване ритмиката на нормалната походка при ищцата са следствие преимуществено от стара травма на десния глезен. Въззивният състав е отразил, че при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, отчита следните обстоятелства: вида на травмата; болничния престой и хирургичната интервенция; сравнително дългия възстановителен период, съпроводен от физически и битов дискомфорт; високия интензитет на болките за голяма част от възстановителния период; възрастта на ищцата – 79г. към датата на ПТП и факта, че необходимостта от използване на бастун при придвижване понастоящем е наложена от наслагване на процесната травма към предходна травма. Съдът е приел за недоказано твърдението на въззивницата, че търпи лесна уморяемост, непълноценност и че е изживяла тежък психологически шок в резултат от процесното ПТП. В заключение в обжалваното решение е посочено, че определеното от съда обезщетение от 30 000лв. е съобразено със социално- икономическите условия в страната към датата на ПТП - 2018г. и е в рамките на лимитите по застраховка гражданска отговорност. Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното от касаторката основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Не са решени в противоречие с указанията в ППВС №4/1968г. и не покриват допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване въпросите на касаторката - относно задължението на съда да обсъди всички доказателства, релевантни за размера на обезщетението за неимуществени вреди и относно критериите при определяне на обезщетението за неимуществени вреди с оглед принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. В посоченото Постановление е прието, че справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от пострадалото лице, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките и страданията, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Въззивният съд е отразил релавантните за размера на обезщетението за неимуществени вреди обстоятелства, установени от приложената по делото медицинска документация, заключението на вещото лице по извършената СМЕ и от показанията на разпитаната свидетелка. При определяне на полагащото се на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв., съдът се е съобразил с указаните в ППВС №4/1968г. общи критерии и е преценил специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, а именно - възрастта на пострадалата (79 години); вида на получената травма, претърпяната хирургическата интервенция; продължителността на възстановителния период, съпроводен от физически и битов дискомфорт; високия интензитет на болките за голяма част от възстановителния период; социално - икономическите условия в страната и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП – 30.04.2018г. Изводът на съда за недоказаност на твърдението на пострадалата, че търпи лесна уморяемост, непълноценност и че е изживяла тежък психологически шок в резултат от процесното ПТП, както и несъгласието на касаторката с определения размер на обезщетението, са относими изцяло към правилността на въззивното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,