Определение № 1574 от 02.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4203/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от ЗАД “ДаллБогг: Живот и здраве“ АД касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Пловдивски апелативен съд решение № 189/17.05.2023 г. по гр.д. № 115/2023 г., с което е потвърдено решение № 308 от 09.11.2022 г. по т.д. № 1118/2021 г. на Старозагорски окръжен съд, и е уважен иска по чл. 432 КЗ за сумата 40 000 лв. (допълнително към заплатената от застрахователя преди процеса доброволно сума от 10 000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 09.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 02.12.2020 г. до окончателното изплащане. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпросите: 1/. „Следва ли при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на дадена личност като размера на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос за определен период от време в резултат на причинените му телесни увреждания при ПТП?; 2/. „При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях?“ и 3/. „Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено-икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение на размера на обезщетението?“. Сочи се и основанието по чл.280, ал.2 ГПК- очевидна неправилност. Ответникът по касацията - „Д. Д., изразява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира адв. възнаграждение. ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За да постанови решението си, Пловдивският апелативен съд след като се е позовал на приетите по делото заключения и показанията на разпитаните свидетели, е приел, че при определяне размера на претендиранато обезщетение първоинстанционният съд взел предвид всички обстоятелства, имащи отношение към определяне размера на обезщетението и показващи вида и тежестта на получените от ищеца травми вследствие на пътния инцидент от 09.11.2020 г., възстановителният период от уврежданията, проведеното лечение, емоционалното състояние на пострадалия след процесното ПТП. На тази база и при съобразяване възрастта на ищеца към момента на инцидента, както и на социално-икономическата обстановка в страната към момента на инцидента, е намерил, че определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. не е завишено, като е определено с принципа на справедливост, произтичащ от разпоредбата на чл.52 ЗЗД. За неоснователно е намерил направеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, като се е позовал на свидетелски показания и на заключението на приетата комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, от които се установява, че по време на инцидента ищецът е бил с поставен предпазен колан. Посочил е и че твърденията, че ищецът е бил с неправилно поставен и разхлабен колан, и с неправилна позиция на тялото по време на инцидента, освен, че са направени едва във въззивната жалба, са и неоснователни- от показанията на свидетелката Й. С., управлявала лекия автомобил, както и от приетите по делото заключения не се установява предпазният колан да е бил неправилно поставен и по-специално- да е бил разхлабен, в ЗДв.П няма изискване пътникът, седящ вдясно до шофьора, да седи обърнат напред, а има само изискване да бъде с поставен обезопасителен колан, каквато травма би била получена независимо от позицията на пътника. Приел е за неоснователни и твърденията на ответника за наличие на съпричиняване от ищеца и поради обстоятелството,че той не е провеждал възстановителни процедури и в частност- рехабилитация,но не поради доказан факт на извършването на рехабилитация, а поради това,че по делото не е установен по- продължителен възстановителен период на ищеца от получените вследствие на процесното ПТП травми, нито пък наличието на причинна връзка между продължил по-дълго възстановителен период и неосъществени от ищеца възстановителни процедури по отношение на причинените му травми. По основанията за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав на ВКС счита, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по поставения първи въпрос. Въпросът не е обусловил решаващите изводи на въззивният съд, който при съобразяване със същността на заявената претенция за обезщетяване на неимуществени вреди не е излагал мотиви относно критериите за обезщетяване на имуществени вреди, каквито не са предмет на настоящото производство. Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и по общения по реда на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС въпрос за това как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя. Въпросът касае определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди и тълкуването на понятието "справедливост" по чл.52 от ЗЗД, поради което е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил указанията, дадени с ППВС №4/1968 г., като е взел предвид конкретните установени по делото обстоятелства, релевантни при определяне на справедливия размер на обезщетението, който са подложени на преценка в мотивите към съдебния акт. Обезщетени са вредите от настъпилото застрахователно събитие, като е прието, че се дължи обезвреда за вреди, които са в причинна връзка с непозволеното увреждане. Дали тази му преценка е правилна не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Посочената от касатора практика на ВКС не разрешава поставените въпроси по друг, различен от приетият с обжалваното въззивно решение начин, като изисква отчитане на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които имат значение за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност. По смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, очевидна неправилност е налице при установими пряко и единствено от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание или е приложена несъществуваща или отменена норма, при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, при нарушения на императивна материалноправна норма или на основополагащи процесуални правила. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практика на ВКС или когато е необоснован поради неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения решение № 189/17.05.2023 г. на АС- Пловдив, 1 търговски състав по т.д. № 115/2023 г., не следва да се допуска до касационно обжалване. С оглед изхода на спора и на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв., при съобразяване с фактическата и правна сложност на спора, ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД следва да бъде осъдено да заплати на адв. М. И. З. сумата от 4000 лв.- адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство и защита на Д. Д. в производството по т.д. № 4203/23 г. по описа на ВКС на Р.България, ІV гр.отд. Воден от изложеното, ВКС, състав на ІV гр.отд.,