Определение № 3108 от 19.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2158/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от ответника по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК Ч. П. П., чрез пълномощника му адв. А. П., срещу решение № 604 от 07. 02. 2023 г. по гр. д. № 14736/2021 г. на Софийски градски съд, IV Б въззивен състав в частта потвърждаваща решение № 20192430 от 30. 09. 2021 г. по гр. д. № 23393/2021 г. на СРС, 33 състав, в частта, с която е признато за установено, по предявения от М. М. С. и Л. И. П. (конституирани като ищци на основание чл. 227 ГПК, като наследници на починалата ищца Л. И. П.) против Ч. П. П., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, иск, че М. М. С. и Л. И. П. са собственици, на основание наследяване и покупко-продажба, на поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 898 кв.м., заедно с построената в него сграда с идентификатор ***по одобрената КККР на [населено място], П., [населено място], с административен адрес [населено място], [улица]. Подадена е касационна жалба и от ответника по ревандикационния иск П. В. К., чрез пълномощника му адв. Б. М., срещу решение № 604 от 07. 02. 2023 г. по гр. д. № 14736/2021 г. на Софийски градски съд, IV Б въззивен състав в частта потвърждаваща решение № 20192430 от 30. 09. 2021 г. по гр. д. № 23393/2021 г. на СРС, 33 състав, в частта, с която е уважен предявеният от М. М. С. и Л. И. П. (конституирани като ищци на основание чл. 227 ГПК, като наследници на починалата ищца Л. И. П.) против П. В. К. иск по чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване на владението върху поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 898 кв.м., заедно с построената в него сграда с идентификатор ***по одобрената КККР на [населено място], П., [населено място], с административен адрес [населено място], [улица]. И в двете касационни жалби са развити съображения за неправилност на решението поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, поради необоснованост на изводите на съда и поради противоречие с материалния закон. От пълномощниците на ответниците адв. П. и адв. М. е подадено общо изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставени процесуалноправни въпроси. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и отхвърляне на предявените искове или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Върховния касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, прие следното: За да достигне до извод за основателност на предявените искове, въззивният съд е приел, че ищците са собственици на процесният имот и сграда. Придобили са собствеността по наследство от ищцата Е. Х. П., починала през 2015 г. (след предявяване на иска). Към смъртта си Е. Х. П. е била собственик на имота на основание наследяване на брат си Я. Х. П., починал на 11. 03. 2007 г., който е бил собственик на поземления имот на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 96/1956 г., поправен с н.а. № 153/1958 г. С договора е купена нива от 800 кв.м., находяща се в землището на [населено място], м. „Г.“, представляваща реална част от нива от 3000 кв.м., която реална част е разположена в югоизточния край на нивата и е с граници подробно описани в нотариалния акт. По регулационния план от 1959 г. купеният имот бил нанесен като парцел ***-им. ***, в кв. *** по плана на [населено място], в.з. Градище, с площ от 862 кв.м. и административен адрес [населено място], в.з. Г., [улица]. Собствеността върху процесната сграда Я. Х. П. придобил по приращение (чл. 92 ЗС), чрез построяването й върху собствен имот през 1979 г. В разписния лист към регулационния план като собственик на имота е вписан Я. П.. Последният е декларирал имота като негова собственост с декларация от 1964 г. и на негово име е открит данъчен картон № 8/1634, а през 2013 г. Е. П. е декларирала имота като нейна собственост, придобит по наследство. За неоснователно е намерено възражението на ответниците за недоказана идентичност между процесния имот и имота, описан в представените от ищците писмени доказателства. Прието е, че идентичността е установена със заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице и разясненията на експерта, според които спорният имот е идентичен с имота, описан в представените от ищците писмени доказателства. За неоснователно е прието възражението на ответниците за придобиване по давност на процесния имот от Ч. П. и наследодателката му Л. П., на основание упражнявано от Л. П. от 14. 02. 1975 г. (сключване на предварителен договор за покупко-продажба между Я. П. и Л. П.) до смъртта й през 2004 г. (7. 04. 2004 г.) и упражнявано от Ч. П. от 2004 г. до 2012 г. владение. Съдът е изключил от доказателствения материал предварителния договор на основание чл. 183 ГПК – непредставянето му в оригинал от ответника. Обсъдени са показанията на ангажираните от ответниците свидетели Б. П. и П. С.. Преценено е, че свидетелят Б. П. има имот на съседна [улица] г. и няма впечатления от спорния имот преди 2011 г., знае само, че от 2012 г. имотът се ползва от ответника П. К., който го купил от Ч. П.. Свидетелят П. С. е заявил, че за пръв път посетил имота през лятото на 1994 г., а последно – през 2009 г., както и, че имотът бил ползван от Л. П. и Ч. П. Обсъдени са показанията на и на свидетелката на ищците Р. М., която от 1981 г. живее постоянно в съседна на имота къща, от 1981 г. познава Е. П. и брат й Я. П., и заявява, че от 1981 г. Е. и Я. идвали в имота всяка година от месец април до месец ноември. Я. се грижил за градината и овощните дървета. За имота не е била подадена данъчна декларация от Л. П., едва през 2012 г. същият е деклариран от ответника. Л. П. не е била вписана като собственик в разписния лист към регулационния план на селото. Представеният от ответниците нотариален акт № 182а/1988 г., с който Л. П. е била призната за собственик по давност на процесния имот, невписан в Службата по вписванията, също е изключен от доказателствения материал на основание чл. 183 ГПК – непредставянето му в оригинал от ответника. За периода 21. 12. 1988 г. – 30. 08. 2012 г., по партидата на Ч. П. П., Л. А. П. и П. Б. П. няма вписвания, отбелязвания и заличавания за тежести и права за процесния имот. Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля П. С., а е кредитирал показанията на свидетелката Р. М., тъй като последната има ежедневни, непосредствени, продължителни и трайни наблюдения върху имота, и показанията й съответстват на събраните по делото писмени доказателства. В обобщение, съдът е приел, че ответникът Ч. П. и майка му Л. П. не са придобили по давност процесния имот. Ответникът П. К. е купил процесния имот от Ч. П., с н.а. № 124/29. 08. 2012 г. Договорът не е породил вещнопрехвърлително действие, тъй като продавачът не е бил носител на правото на собственост В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационните жалби на ответниците се поставят следните въпроси във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1/. Следва ли въззивният съд да обсъди и да се произнесе със съдебното решение по всички заявени в жалбата доводи и оплаквания на въззивника? Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението да изложи собствени фактически и правни изводи? Твърди се разрешаването му в противоречие с ТР № 1/4. 01. 2001 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19, ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 223 от 19. 06. 2013 г. по гр. д. № 1006/2012 г., 4 г.о., решение № 229 от 14. 12. 2016 г. по гр. д. № 2221/2016 г., 3 г.о., решение № 134 от 30. 12. 2013 по т. д. № 34/2013 г., 2 т.о., решение |№ 37 от 29. 03. 2012 г. по гр. д. № 241/2011 г., 1 г.о., решение № 34 от 20. 03. 2019 г. по гр. д. № 1694/2018 г., 3 г.о., 2/. Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 24 от 28. 01. 2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г., 1 г.о. 3/. Длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по съществото на спора, да обсъди събраните по делото доказателства, а ако ги счита за неотносими – да обоснове защо? Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 589 от 29. 05. 2010 г. по гр. д. № 1159/2009 г., 1 г.о. 4/. Длъжен ли е въззивният съд да допусне тройна експертиза, когато приетото заключение на единичната не е категорично и една от страните по делото своевременно е оспорила заключението и е поискала назначаване на тройна експертиза? Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 165 от 22. 10. 2019 г. по гр. д. № 2622/2018 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 342 от 17. 02. 2012 г. по гр. д. № 71/2011 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 197 от 19. 10. 2017 г. по гр. д. № 60238/2016 г., 4 г.о. 5/. Може ли въззивният съд да откаже назначаване на нова експертиза, поискана за изясняване на делото от фактическа страна. Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 243 от 31. 05. 2011 г. по гр. д. № 976/2010 г. на ВКС. Първият и третият въпрос не са разрешени в противоречие с посочената и представена от касаторите практика на ВКС, формирана във връзка с приложението на чл. 269, чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 ГПК. Въззивният съд, като инстанция разрешаваща по същество материалноправния спор, е разгледал и обсъдил изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, както и възраженията в отговора на въззивната жалба. В пределите очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК е подложил на самостоятелна преценка релевантните доказателства и е обсъди защитните тези и доводи на страните. Изложил е собствени изводи от фактическа и правна страна, които са намерили отражение в мотивите към въззивното решение, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК. Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на гласните и писмени доказателства, както и за необоснованост на фактическите изводи по съществото си представляват касационни основания за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, чиято основателност би могла да се прецени само ако въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол. Обсъждането им във фазата по чл. 288 ГПК е недопустимо, тъй като касационните основания по чл. 280, ал. 1, точка 1, 2 или 3 ГПК не се припокриват с основанията за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК и не касаят правилността на решението. Вторият въпрос също не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд не е основал изводите си на произволно избрани доказателства, а е обсъдил всички доказателства по делото – писмени, гласни, заключение на експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, като е мотивирал кои кредитира. При преценка на свидетелските показания е изследвал налице ли е противоречие в същите, съпоставил ги е с останалите доказателства по спора, изложил е съображения налице ли са основания за недаване вяра на показанията на част от свидетелите и защо. Несъгласието на касаторите с изводите в съдебното решение представлява оплакване за неправилност на акта по чл. 281, т. 3 ГПК, но не обосновава наличие на основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и по четвърти и пети въпрос. Въпросите представляват преформулирани оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения. Отговорите изискват преценка на събраните по делото доказателства и установените с тях факти, както и преценка за съответствие със закона на процесуалните действия на съда и страните, каквато преценка касационната инстанция е оправомощена да извършва само в случай,че допусне до касационно обжалване на въззивното решение и разгледа подадената срещу същото касационна жалба. Независимо от това, за яснота следва да се посочи, че искането на въззивниците, направено с въззивните жалби, за допускане на повторна съдебнотехническа експертиза за установяване идентичност между имота, описан в представените от ищците писмени доказателства, и процесния имот, е било преклудирано. В проведеното на 23. 02. 2015 г. заседание, на което са присъствали и процесуалните представители на касаторите, страните са изразили съгласие за изслушване на експерта по допуснатата и изготвена съдебнотехническа експертиза, не са оспорили заключението на вещото лице и са изразили становища за приемането му. Не са оспорили заключението. Не са поискали допускане на повторна експертиза със същите задачи, нито са поискали допускане на тричленна, комплексна или допълнителна експертиза. Не са направили подобни доказателствени искания и в следващото открито съдебно заседание, проведено пред първоинстанционния съд, а направеното в последното заседание пред районния съд искане в посочения смисъл е било оставено без уважение, като преклудирано. Преценката на въззивния съд за липса на предпоставките по чл. 266, ал. 3 ГПК за уважаване на коментираното доказателствено искане е законосъобразна. Следва да се посочи, че изложението съдържа множество оплаквания за постановяване на решението при допуснати съществени процесуални нарушения – на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК (необсъждане на всички събрани доказателства), нарушаване на установените в кодекса правила при обсъждането им, нарушение на чл. 200, ал. 3, 201, 195, 146, 266, ал. 3 ГПК, както и за несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства. Тези оплаквания представляват касационни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК и обсъждането им би било допустимо само в случай на постановяване на решение по чл. 290 ГПК, но не и във фазата по чл. 288 ГПК, при която преценката за наличие на основания по чл. 280 ГПК се прави независимо от правилността или неправилността на обжалваното въззивно решение и в която е недопустимо обсъждане правилността на акта. Поради изложеното, не следва да се обсъжда основателността на оплакванията по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на въззивното решение. С оглед изхода на делото, жалбоподателите Ч. П. П. и П. В. К. ще следва да бъдат осъдени, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на ищците Л. И. П. и М. М. С. сумата 900 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи платено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,