Определение № 50455 от 03.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1774/2022 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Г. К., чрез назначеният й особен представител адв. Л.М. против решение № 260426/03.02.2022 г.по гр.д.№ 6604/2020 г. на СГС, с което е потвърдено решение № 87229/11.05.2020 г. по гр.д.№ 60322/2012 г. на РС-София. С последното е прогласено на основание чл. 349, ал.6 ГПК обезсилването по право на решение от 12.05.2014 г., влязло в сила на 22.10.2015 г. по същото дело, в частта, с която на основание чл. 349, ал.2 ГПК е възложен на Е. Г. К. допуснатият до съдебна делба апартамент № ...., находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] със застроена площ 84 кв.м., ведно с 0,588 % ид.ч. от общите части на сградата и тя е осъдена да плати на М. К. П. за уравнение на дела й от този апартамент в 6-месечен срок от влизане на решението в сила сумата 32000 лв., ведно със законната лихва от същата дата. Със същото решение делбата е извършена чрез изнасяне на единствения допуснат до делба имот – описания апартамент на публична продан. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, защото не е съобразено, че това е единствен неподеляем имот, за който другата съделителка не е заявила претенция, че тя не е вписала законна ипотека, че не са изследвани причините за неплащане, че М. П. не изпратила покана за плащане по чл. 69, ал.2 ЗЗД, че това е единствено жилище за К. и че П. следвало да упражни правата си чрез друг иск – не се посочва какъв. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Оспорва се приложението на чл. 349 ГПК, неприлагането на чл. 81 ЗЗД - не са изследвани причините за неплащане, касаело се за единствено жилище и съдът следвало да приложи чл. 444, т.7 ГПК, това, че П. не вписала законна ипотека не следвало да бъде във вреда на К.. Следвало съдът да съобрази и чл. 69, ал..2 ЗЗД като даде подходящ срок за изпълнение. Липсвала житейска обоснованост и закона бил приложен стеснително. Ответницата по касация М. К. П. оспорва касационната жалба и допускането до касационен контрол, тъй като изложените доводи не са съобразени със специалната норма на чл. 349, ал.6 ГПК, с това, че касаторката не е станала собственик на апартамента въз основа на решението за възлагане, защото не се е сбъднало условието, предвидено в закона – да плати сумата за уравнение в предвидения в закона шест месечен срок. Моли да не се допуска касация. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено: До делба при равни дялове между двете съделителки е допуснат останал в наследство неподеляем апартамент № ...., находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] със застроена площ 84 кв.м., ведно с 0,588 % ид.ч. от общите части на сградата. За възлагането му претенция по чл. 349, ал.2 ГПК е заявила само Е. К.. Претенцията й е приета за основателна и съдът й е възложил апартамента на основание чл. 349, ал.2 ГПК, като я е осъдел да плати на М. К. П. сумата 32 000 лв. в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане, ведно със законната лихва от същата дата. Решението е влязло в сила на 22.10.2015 г. Безспорно е, че К. не е изплатила никакви суми за уравнение дела на съделителката П. нито в определения шестмесечен срок, нито след изтичането му. С молба от 06.11.2017 г. М. П. е поискала съдът да прогласи обезсилването на решението за възлагане поради неплащане на сумата за уравнение на дела й. Молбата е уважена от Районния съд. Въззивната инстанция е потвърдила това решение позовавайки се на нормата на чл. 349, ал.6 ГПК, според която съделителят, на който е възложен имота на основание чл. 349, ал.2 ГПК не става негов собственик от влизане в сила на решението, а от заплащане на сумите за уравнение дела на другите съделители ведно със законната лихва върху тях, която е компенсаторна и се дължи от влизане на решението в сила. При неплащане на сумата за уравнение, възлагателното решение се обезсилва по право и съдът само прогласява този, настъпващ по силата на закона ефект. Поради това, че след обезсилване на решението за възлагане делбата не е приключена и съсобствеността не е прекратена, съдът извършва делбата повторно, но при липса на претенция за възлагане от друг съделител и неподеляемост на делбения имот, със същото решение той се изнася на публична продан на основание чл. 348 ГПК. Предмет на молбата за прогласяване на обезсилването е установяване неплащането на сумите за уравнение и лихвата и това производство се развива в рамките на делбеното, макар да е отделно и да започва по молба на съделителя, който не е получил в срок уравнението на дела си от този, на който е възложен имота. Съдът се е съобразил с т.10 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, че в това производство е неприложимо изследване на извинителни причини за длъжника. Съдът е посочил, че нормата на чл. 349, ал.6 ГПК е императивна и съдът не може да преценява дали да я приложи, защото обезсилването е по силата на закона и с обратно действие. Съдът е посочил че в тежест на длъжника е да докаже изпълнение, каквото К. не доказва. Посочил е, че чл. 444, т.7 ГПК е неприложима, защото чл. 349, ал.6 ГПК свързва неплащането с други последици. Невписването на законна ипотека от П. за вземането й като съделител, съдът е определил като правна възможност, която зависи от нейната преценка. Относно това, че П. не е поканила К. да изпълни задължението си и поради това последната не била изпаднала в забава, съдът е посочил, че срока за плащане е определен в закона и е възпроизведен в диспозитива на съдебното решение. Касаторката навежда основанието очевидна неправилност за допускане до касация, като го свързва с оплакванията в касационната жалба. Очевидна неправилност е налице когато обжалваният съдебен акт страда в особено тежка степен на неправилност в една от трите й форми, която може да се установи от съдържанието на решението без да се извършва същинския касационен контрол на акта по същество по оплакванията в касационната жалба за правилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения или несъответствие на фактическите изводи от събраните доказателства. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма, когато не са спазени съдопроизводствени правила в ГПК, уредени в изпълнение на изискванията на чл. 121 и 122, ал.1 от Конституцията на РБ гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор или когато грубо са нарушени основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. В случая молителката П. се е позовала на императивната норма на чл. 349, ал.6 ГПК и е поискала от съда да установи настъпилият по силата на закона ефект на обезсилване на възлагателното решение. Нормата е приложена правилно и в съответствие с вложеният в нея смисъл. Наличието на специална императивна норма - чл. 349, ал.6 ГПК в глава 29 „Съдебна делба“ – особено исково производство, изключва приложението на чл. 444, т.7 ГПК и на общата норма на чл. 81 ЗЗД. Наличието на изрично посочен в закона срок за изпълнение на паричното задължение за уравнение на дела на съделител при възлагане, възпроизведен и в съдебното решение изключва и приложението на чл. 69, ал.2 ЗЗД – в случая изпълнението не е предоставено на волята или на възможностите на длъжника. Нормата на чл. 349, ал.3 ГПК – възможността съделител да впише законна ипотека за паричното си вземане за уравнение на дела си при възлагане, няма отношение към обезсилването на възлагателно решение поради неплащане – и да бе наложена законна ипотека на съделител, ефекта на обезсилване настъпва по силата на закона ако не се платят в срок сумите за уравнение на дела. Този ефект не зависи от това дали е вписана законна ипотека или не. В обобщение не е налице неприлагане или неправилно прилагане на императивна правна норма, т.е. не е налице очевидна неправилност на решението. Не е налице и неравнопоставеност на страните. Негативните последици за касаторката следват от неплащане от нея на сумите за уравнение дела на другата съделителка и настъпването на ефекта на императивната правна норма на чл. 349, ал.6 ГПК и не е резултат от неспазване равенството между съделителките. При мотивиране на решението, съдът е изложил логични и съобразени с доказателствата и доказателствената тежест мотиви По изложените съображения не е налице наведеното основание по чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответницата по касация следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски за настояща инстанция в доказаният с договора за правна помощ размер 1 000 лв. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение