Определение № 724 от 30.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 320/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 вр. с чл.280 ал.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение от 06.01.2012 год. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ Г състав, постановено по ч.гр.д.№ 16 711 / 2011 год., с което е оставена без уважение подадената от същото дружество жалба срещу определение от 18.04.2011 год. на СРС, 39 състав по гр.д.№ 4983 / 11 год.. С последното е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя ,с правно основание чл.250 ГПК / отм./, за спиране на изпълнението по изп. дело № 20101110410557 на Държавен съдебен изпълнител, ІІ отд., 7 участък. Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение, с довода, че съдът неправилно е приел възражението по чл.250 ГПК / отм./ за просрочено, въпреки липса на изрично разпореждане за прилагане фикцията по чл.50 ал.2 от ГПК, от чиято дата според същия текат процесуалните срокове за извършване действията, указани със съобщението. Мотивира хипотеза за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Ответната страна - Изпълнителна агенция „ Дипломатически имоти в страната „ - не е взела становище по касационната частна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, ІІ търговско отделение констатира ,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт ,но е процесуално недопустима предвид следното: С молбата по чл.250 ГПК / отм./ е предявено възражение и претендирано спиране изпълнението на присъдени с изпълнителен лист, издаден по реда на чл.237 б.”г” ГПК / отм./, вземания в размер на 4 818,65 лева / главница / и 566,75 лв. / мораторна лихва /, по правоотношение от договор за наем между Изпълнителна агенция „ Дипломатически имоти в страната „ / наемодател / и [фирма] / наемател /. На основание чл.274 ал.4 вр. с чл. 280 ал.2 ГПК / в редакцията след изм. бр.100 от 21.12.2010 год./ вр. с чл.252 ГПК / отм. / и предвид размера на вземанията / под минимума, предвиден в чл.280 ал.2 ГПК за граждански, съответно за търговски дела /, обуславящи цената на исковете по чл. 252 ГПК /отм./, предпоставка за предявяването на които се явява спирането, атакуваното определение не подлежи на касационно обжалване. Аналогично - при атакувано определение за неприето, като просрочено, възражение по реда на чл.414 ГПК, в заповедното производство по Глава ХХХVІІ на ГПК - Определение № 98 / 02.02.2011 год. по ч.гр.д.№ 751 / 2011 год. на ІV г.о. на ГК, ВКС. Водим от горното, съдът