Определение № 69 от 13.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1107/2016 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], представлявано от адв. С. Костадинова Д., с която е направено искане за изменение на постановеното по делото решение № 92 от 26.07.2017г. в частта за разноските, като бъде намалено присъденото на противната страна адвокатско възнаграждение до предвидените в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. размери от 1 270,51 лева за всяка инстанция. Молителят твърди, че в подаденото от него становище във връзка с допуснатото касационно обжалване е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от касатора, както и че е правил такива възражение и пред първоинстанционния и въззивния съд, но настоящият състав в мотивите на решението си не се е произнесъл по него. Твърди, че с оглед цената на иска адвокатското възнаграждение, определено съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г., за една инстанция е в размер на 1 270,51 лева, поради което заплатеното от касатора над този размер адвокатско възнаграждение не може да бъде поставено в негова тежест. Ответникът по молбата [фирма] оспорва подадената молба. Поддържа, че настоящият спор произтича от сложен търговски договор за финансов лизинг и от мотивите на постановеното по настоящото дело решение е видно, че е била налице противоречива практика по въпроса относно погасителната давност, с която се погасяват вземанията за неплатени лизингови вноски. В този смисъл счита, че делото е третирало въпрос, който е бил спорен в съдебната практика, и той е осъществил защитата си по делото в такива условия. По отношение на минималния размер на адвокатското възнаграждение сочи, че материалният интерес пред въззивната и пред касационната инстанция се е увеличил с добавяне на присъдените разноски, поради което този размер за въззивната инстанция е 1 383 лева, а за касационната инстанция е 1 429 лева. Предвид изложеното и с оглед размера на превишението на заплатените адвокатски възнаграждения моли искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди направеното искане, намира следното: Молбата е постъпила в срока по чл.248 ГПК, поради което е допустима, но, разгледана по същество, е неоснователна. Действително в постановеното по делото решение № 92 от 26.07.2017г. настоящият състав е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното от касатора в първоинстанционното и в настоящото производство възражение за прекомерност на заплатеното от касатора [фирма] адвокатско възнаграждение за тези инстанции и е присъдил на страната претендираните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в пълен размер. Пред въззивната инстанция възражение по чл.78, ал.5 ГПК не е направено своевременно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за една инстанция с оглед материалния интерес по настоящото дело и съобразно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004г. възлиза на 1 270,51 лева. Заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 1500 лева и за първоинстанционното производство в размер на 2500 лева действително надвишава определения минимален размер, но не е налице основание за намаляването му поради прекомерност. За да достигне до този извод, настоящият състав съобразява действителната фактическа и правна сложност на делото, поддържаните в касационната жалба оплаквания и поставените в изложението към нея въпроси, обусловили допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, както и осъществената от процесуалния представител на касатора защита. Настоящият състав съобразява и обстоятелството, че заплатеното от самия молител възнаграждение за всяка инстанция възлиза на 1524 лева, т.е. също надхвърля определения в Наредба № 1/2004г. минимален размер. По изложените съображения направеното искане е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение