Определение № 2893 от 05.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 824/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ЛюНик Ауто“ ООД срещу въззивно решение № 6032/05.11.24г., постановено по в.гр.д. 9667/23г. на СГС, ГО, ІV-Е въззивен състав, с което е приет за основателен иска на Л. Й. К. по чл. 55, ал.1 пр.3 ЗЗД във връзка с чл. 195, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на платена цена от 9800лв. заради развалянето на договор за покупко- продажба на МПС, поради скрит недостатък. В изложението се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: Ищцата твърди в исковата молба, че е купила от ответното дружество лек автомобил, марка „Нисан“, модел „Микра“ за сумата от 9800лв., но е констатирала скрит недостатък на автомобила, а именно повредена скоростна кутия, чийто ремонт бил много скъп, поради което е развалила договора с едностранно писмено волеизявление и иска връщане на сумата от 9800лв.. В срока за отговор ответникът възразява, че при продажбата не е имало такъв недостатък, такъв не бил установен при прегледа на автомобила в сервиз към момента на продажбата, този недостатък се е проявил след ползването на лекия автомобил от ищеца. Въззивният съд е приел, че недостатъкът бил открит при управлението на колата след регистрацията в КАТ до дома на ищеца, когато се усетило придърпване в скоростната кутия. След това колата била управлявана от механици за установяването на точната причина за придърпването и откриването на недостатъка. Тъй като този недостатък пречил на автомобила да развие скорост над 90 км.ч., то той съществено намалявал годността на автомобила за обикновено управление. Освен това при първоначалният оглед от механик, доколкото автомобилът не бил в движение, този недостатък не можел да се открие, поради което този недостатък бил скрит. Договорът бил развален с нотариална покана по причина, за която продавачът отговаря, поради което ответникът дължи връщане на цената. В касационната жалба се излагат съображения, че нямало как дефект в скоростната кутия да остане скрит или да не бъде разчетен от диагностиката при двете посещения в сервиз. Автомобилът изминал пробег от 61 км., което било доказателство, че недостатъкът се появил от неправилната експлоатация на автомобила, а не от скрит дефект. В изложението се поставят следните въпроси: Длъжен ли е съдът да обсъди експертизата наред с всички доказателства по делото и да изложи мотиви защо възприема експертното решение? Длъжен ли е съдът да обсъди всички обстоятелства по делото и да посочи кое релевантни факти счита за установени и кои са недоказани? Какви следва да са мотивите на въззивния съд- решаващи по същество или на проверяващ съд? ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, тъй като и на трите въпроса въззивният съд е дал положителен отговор и се е съобразил с константната практика на ВКС. Експертното заключение по САТЕ е обсъдено заедно с останалите доказателства по делото, ангажирани единствено от ищцата, като заключението напълно съответства както на свидетелските показания (показанията на свидетеля Д., механик в сервиза, където е преглеждана колата преди продажбата и след проявяването на недостатъка), така и на представените писмени доказателства- 2бр. спецификация, сервизна поръчка и контролен лист. От доказателствата, в тяхната съвкупност, въззивният съд е установил, че при първоначалния преглед (преди продажбата) колата не е била в движение, поради което не е бил открит проблема със скоростната кутия, и че този недостатък е бил открит веднага след регистрацията на автомобила в КАТ, при управлението му по пътя за към дома. При повторния оглед в сервиза, след открития проблем, механиците са открили повредата на скоростната кутия. Същото е констатирано и от заключението на вещото лице. Ответникът не е ангажирал никакви доказателства за твърденията си, че повредата на скоростната кутия била настъпила след продажбата, тъй като този недостатък нямало как да не се установи още при първоначалния оглед на автомобила в автосервиза. Тези твърдения са останали недоказани, съответно са неоснователни и въззивният съд като е изложил собствени фактически и правни изводи е приел за основателен иска. В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на спора и искането, направено в отговора на касационната жалба, в полза на ищцата следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция, представляващи платен адвокатски хонорар в размер на 1500лв. съгласно представена разписка за плащане. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО