Определение № 1465 от 24.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2350/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Л. Д. срещу решение № 474 от 23.01.2025 г. по в.гр.д.№ 1469 от 2024 г. на Софийския градски съд, IV-Б състав в частта му, с която е потвърдено решение № 18676 от 14.11.2023 г. по гр.д.№ 24398 от 2023 г. на Софийския районен съд, 46 състав за осъждане на В. Л. Д. да заплати на Я. Р. Б. на основание чл.45 ЗЗД сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от публикация от 17.03.2023 г. във Фейсбук- профила на ответника В. Д. https://www.facebook.com/vdimchev/posts/pfbid0uh46zavEfhChTUd2dP6JSHB8uXVz8nc8hQKDAVv7zPoX8ivoSVhhLW5wNodUYEWhl, съдържаща клевети ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.05.2023 г. до окончателното плащане. В жалбата се твърди, че въззивнното решение в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставя се следният въпрос: Какви са пределите на упражняване на правото свободно да се изразява мнение по смисъла на чл.39 от Конституцията на Република България и чл.10 от КЗПЧОС и налице ли са тези предели при изказани негативни оценъчни съждения, засягащи конкретно лице, заемащо висок обществен пост ? По този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с решение № 484 от 09.06.2010 г. по гр.д.№ 1438 от 2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 12 от 06.02.2013 г. по гр.д.№ 449 от 2012 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр.д.№ 1486 от 2011 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение № 369 от 26.11.2015 г. по гр.д.№ 2098 от 2015 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. В писмен отговор от 13.06.2025 г. ответникът по касационната жалба Я. Р. Б. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да му се присъдят направените разноски по делото пред ВКС. Върховният касационен съд на Република България, ГК, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по осъдителен иск за вреди от непозволено увреждане с цена на иска 13 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че по делото е безспорно установено, че на 17.03.2023 г. ответникът В. Д. е публикувал в собствения си фейсбук- профил пост, който впоследствие е публикуван и в интернет-сайт на Агенция „Пик“, както и на сайтовете hptts://breaking.bg и https://novini247com, съдържащ клеветнически твърдения за ищеца Я. Б.: че ищецът участва в схема за купуване на гласове в изборите за народни представители в МИР- Габрово през пролетта на 2023 г., която схема е била изпитана и при участието му в няколко избора във Велико Търново; че в схемата са бивши мутри от Софийско, Д., министърът на вътрешните работи и други; че схемата е за плащане „отгоре“ върху скрап на определени пунктове под контрол на роднини на ищеца; че се осъществява чрез получаване на по-висока цена от обичайната цена за скрап, ако подкрепиш схемата и гласуваш; че „проблем е само, ако много заприказват участниците в схемата Р., Я., Х. и компания си признаят, че са плащали отгоре за скрап“. Според съда, тези изложени в поста на ответника факти са злепоставящи ищеца, защото сочат, че той участва в извършване на престъпление по чл.167 от НК, заедно и чрез членове на семейството му, заедно с други политици, както и с „мутри“, „Д.“ и министъра на вътрешните работи. Те са позорящи го, защото внушавали неприемливо поведение и то провеждано от политик, тоест от лице, по отношение на което обществото има по-високи очаквания от средните за добросъвестност и висок морал. В тежест на ответника е било да ангажира доказателства за верността на тези изложени от него факти, но тъй като той не е представил такива доказателства, съдът е приел, че те не са истина. Поради това и тъй като ответникът не е доказал да е оповестил тези факти след добросъвестна проверка за тяхната истинност, съдът е приел, че с публикуване на процесния пост ответникът е провел противоправно поведение. Въззивният съд е приел за неоснователни доводите на ответника, че доколкото ищецът бил открояваща се в обществения живот личност, то негативните оценки за него не представлявали обида. Посочил е, че в случая се касае за твърдения за факти, а не за оценка. Отделно, само по себе си открояването на ищеца в обществения живот не означавало, че по отношение на него не може да се осъществи деликтно поведение чрез твърдения за факти, които са позорящи и набедяващи го в престъпление. На следващо място, въззивният съд е посочил, че от събраните по делото свидетелски показания се установява, че в резултат от публикуването на тези злепоставящи за него неверни факти ищецът е претърпял неимуществени вреди. Приел е, че няма основание да не се кредитират събраните по делото свидетелски показания за тези претърпени от ищеца вреди. Действително, установено било по делото, че разпитаният свидетел В. П. и ищецът Б. са били кандидати за депутати в един и същ район през март 2023 г. от една и съща формация, че тогава са си станали по-близки и че ответникът е публикувал постове, насочени и срещу свидетеля. Според съда, това обаче не е основание да не се кредитират показанията на този свидетел. Логично и житейски оправдано било преки впечатления от въздействието на публикацията на ответника върху ищеца да имат близки до него хора. В случая не били ангажирани доказателства, които да опровергават показанията на свидетеля, тези показания били логични, последователни и резултат от лични впечатления, поради което съдът нямал основание да не ги кредитира. При определяне на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, съдът е съобразил, че ищецът е бил притеснен; омерзен, защото в публикацията бил посочен не само той, но и семейството му като част от група, извършваща престъпление; пиел успокоителни; наложило му се да обяснява на избиратели, в чиито район за първи път провеждал кампания и не го познават, че посоченото в публикацията не е вярно. Съобразил е и че публикацията била разпространена до широк кръг лица, включително и от други интернет- сайтове; че изявленията са били направени по време на предизборна кампания за народни представители през пролетта на 2023 г. и че сочат на тежко престъпление, извършено от ищеца. Същевременно е отчетено, че ищецът е търпял вреди в сравнително кратък период от време /няколко дни след публикуването на поста/, с не особено висок интензитет, че е политик и че публикацията не се е отразила негативно на изборните му резултати. Съобразени са и социално-икономическите условия в страната през 2023 г. С оглед тези мотиви на съда, поставеният от касатора въпрос не може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като не е правен въпрос съгласно разяснението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: Въпросът не е обусловил изводите на съда в решението и е напълно неотносим към конкретното дело, по което отговорността на ответника по чл.45 ЗЗД е ангажирана за обезщетяване на неимуществени вреди на ищеца от клевета, а не от изразено и разпространено мнение на ответника за личността на ищеца. Не са налице и посочените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.45 ЗЗД, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск. Решението не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЕКЗПЧОС, на Конституцията на РБ, на ЗЗД и на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Поради всичко гореизложено няма основания за допускане до касационно разглеждане на жалбата на В. Л. Д. срещу решението на Софийския градски съд. Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1 500 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 20.05.2025 г. Предвид смяната на официалната валута, считано от 01.01.2026 г., горепосочената парична сума следва да се превалутира според правилата на чл.11-13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България- на 766,94 евро. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение