Определение № 3000 от 08.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1770/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, гр.Варна /ВиК Варна/ с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 9/ 13.01.2026 г. по гр.д.№ 431/ 2025 г. /поправено с постановено по същото дело определение № 96/ 13.02.2026 г./, с което частично е потвърдено и частично е отменено решение на Варненски окръжен съд № 332/ 26.03.2025 по гр.д.№ 2274/ 2024 г. и като краен резултат ВиК Варна е осъдено да заплати на "Вила Нордик" ООД, гр.Варна, сумата 10 757,84 евро и на Н. С. С. сумата 2 203,41 евро - обезщетения за увреждане на подпорна стена на поземлен имот с идентификатор 10135.2526.1384, находящ се в гр.Варна, ж.к."Бриз" м-ст "Св.Никола", ул.2-ра /сега ул.“арх.Венедикт Попов“/ вследствие авария от 13.06.2022 г на уличен водопровод под надзора на ответника, на основание чл.50 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 13.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, като исковете са отхвърлени за разликата над уважения до претендирания размер от 30 383,52 евро за всеки от ищците и е разпределена отговорността за разноските по делото. Въззивното решение не е обжалвано от ищците, няма съмнения по валидността му, поради което в частта, отхвърляща предявените искове, то е влязло в сила. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят повдига въпросите 1. “При формулирано възражение в насрещната въззивна жалба относно размера на обезщетението, длъжен ли е въззивният съд да разгледа, да обсъди и да се произнесе по това оплакване?“; 2. „Водопроводната авария представлява ли непреодолима сила, която изключва отговорността по чл.50 ЗЗД, поради нейната непредвидимост и непредотвратимост?“; и 3. „При приета от съда причина за вредите-водопроводната авария, той длъжен ли е да анализира механизма на причиняването им при наличие на възражение за съпричиняване?“. Според жалбоподателя първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, за останалите поддържа, че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това поддържа очевидна неправилност на обжалваното решение поради неправилност на извода на въззивния съд по приложимостта и относимостта на разпоредбата на чл.126 ал.1 от Закона за водите към настоящия правен спор. Ответните страни "Вила Нордик" ООД и Н. С. С. оспорват жалбата като поддържат, че поставените въпроси не отговарят на изискванията по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като отговорите им изискват обсъждане на доказателствата по делото и доводите на страните. Въпросите не били ясно и точно формулирани и това било достатъчно основание достъпът до касационен контрол да бъде отказан. Нямало също така обосновка на сочените допълнителни основания, нито посочена практика на ВКС, в която въпросите да са разрешени по противоположен начин. Поради това молят касационното обжалване да не бъде допуснато, евентуално излагат съображения по същество за правилност на обжалваното решение. Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. За да уважи отчасти предявените искове, въззивният съд приел, че с нотариален акт от 22.06.2007 г. дружеството-ищец „Вила Нордик“ООД било признато за собственик по завещание на място с площ 2 720 кв.м., имот пл.№ 1490 по картата на м-ст "Св.Никола", идентичен с процесния поземлен имот с идентификатор 10135.2526.1384, с площ 2 462 кв.м. На 02.02.2016 Н. С. придобил чрез продажба 420 кв.м. ид.ч. от процесния имот с площ 2 462 кв.м. Настоящият административен адрес на този имот бил гр.Варна ул."Арх. Венедикт Попов" № 48. В източната част на имота била изградена подпорна стена поради силната денивелация на терена. С договор от 09.03.2016 г на ВиК Варна било възложено стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията и предоставянето на водоснабдителни и канализационни услуги за район, в който имотът попада. На 13.06.2022 г в гр.Варна, м-ст „Св.Никола", в резултат на авария на централен водопровод, станал излив на голямо количество вода в продължение на няколко часа и в резултат на това настъпили материални щети за процесния имот, за което на същата дата бил съставен констативен протокол № 701326/ 13.06.2022 г от служители на ответника. Наемател на хотелската част в имота, която се използвала за дом за стари хора, бил свидетелят Г. А., според когото при аварията водата извирала от земята на около метър височина, а образувалият се воден поток бил с ширина около метър и дълбочина – до коленете. Процесният имот бил последен по склона, така че излятата вода се събирала в него с много кал и тиня - 40-50 см. Подпорната стена нямала отводнителни дренажни канали, затова преминавайки по тревната площ, водата пробила през стената. Стената била издута там, където до нея имало висока растителност и преди аварията. От заключението на комплексната експертиза съдът установил, че подпорната стена в имота на ищците е с нарушена вертикалност, на места е хлътнала, поради неравномерно слягане на земната маса откъм двора; на други е изпъкнала вследствие развилата се коренова система на съществуваща дървесна растителност, посадена в близост до стената. В горната част на стената имало бетонов пояс от 15 см, върху който била монтирана метална ограда от 20 бр. метални пана. Компрометирани участъци имало по цялата дължина на стената, в резултат от съчетание на няколко фактора: висока и ниска растителност от дървета и храсти непосредствено до каменния зид на стената, чиято коренова система нарушава целостта й; компрометирани фуги на каменната зидария и проникване на вода в зида; липса на дренажна система и липса на основа; водният натиск от настъпилата водопроводна авария Последният фактор бил с най-голяма тежест за компрометирането на стената - 50%. Стойността на СМР за възстановяване на щетите от аварията към датата на събитието била 50 700 лв., но ремонтирането на стената в това състояние било невъзможно. Необходимо било демонтиране на цялата подпорна стена с изграждането на нова стоманобетонова, строителството на която по пазарна стойност би възлязло на 118 850 лв. Нямало данни кога съществуващата подпорна стена била направена, но тя не отговаряла на изискванията на Наредба № 12/ 03.06.2001 г. за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони. Нямала дренажна система, връзките между отделните каменни блокове не били надеждни, нямала и стабилна основа. Стената не отговаряла и на изискванията на Норми за проектиране на подпорни стени, утвърдени със Заповед № РД-02-14/84 от 28.03.1986 г на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство. При тези фактически установявания от правна страна съдът намерил предявените искове за доказани по основание. Посочил, че ищците са съсобственици на процесния имот с права на „Вила Нордик“ ООД в собствеността от 83% и за Н. С. 17%. Техният имот понесъл вреди от авариралия магистрален водопровод, като била налице причинно-следствена връзка между аварията и компрометирането на подпорната стена. Възражението на ответника, че не следва да носи отговорност за нанесените щети, тъй като Община Варна е собственик на водопроводните съоръжения, съдът отхвърлил. Посочил, че поддържането на водопровода в изправно състояние било отговорност на ВиК Варна по силата на договора от 09.03.2016 г. Нормата на чл.126 ал.1 от Закона за водите /ЗВ/ задължавала лицата, осъществяващи експлоатацията на ВиК-мрежи и пречиствателните съоръжения, да ги поддържат в техническа и експлоатационна изправност и да осигуряват непрекъснато нормалната им експлоатация, като в §1 т.33 и т.83 ДР ЗВ била дадена легална дефиниция на понятието „канализационна мрежа“. Ответното дружество носело отговорност за всички дейности, осъществявани на територията на гр.Варна, свързани със стопанисването, поддържането и експлоатацията на водопроводната и канализационна мрежа. По размера на дължимото обезщетение съдът посочил, че стойността на СМР за възстановяване на щетите от аварията към датата на събитието възлизала на 50 700 лв. Сумата 118 850 лв, посочена от вещите лица като необходима за изграждането на нова стоманобетонова стена, била без значение. За построяването на нова стена било необходимо извършването на допълнителни дейности, за които нямало основание да се ангажира отговорността на ответното дружество, това би довело до неоснователното обогатяване на ищците. Стената е съществувала в имота още към 2001 г., вероятно и преди това, и била изградена при неспазване на строителните норми, както и в нарушение на изискванията на „Геозащита“ ЕООД. За продължителен период от време тя била подложена и на атмосферните влияния. След придобиване на имота ищците не положили грижа за подобряване на състоянието й. Доколкото за компрометирането на стената били допринесли четири фактора /натиск от кореновата система на дървета; компрометирани фуги на каменната зидария и проникване на вода в зида; липса на дренажна система и липса на основа; водният натиск от настъпилата водопроводна авария/, ответникът следвало да отговаря само за приноса на последния фактор, който вещите лица определили на 50%. Затова на ищците следвало да се присъди половината от необходимата за възстановяването на щетите сума от 50 700 лв, според участието им в собствеността. Така мотивираното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Съгласно установената практика, „очевидна неправилност“ е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. В случая жалбоподателят не излага твърдения, които да сочат на очевидна неправилност, неговите доводи са за нарушение на материалния закон /неправилен извод за приложимост към спора на чл.126 ЗВ/, а те не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК. Касационният контрол не следва да бъде допуснат и по поставените въпроси. Първият от тях, макар и не съвсем коректно формулиран, е обуславящ и касае задълженията на въззивния съд да се произнесе по всички възражения, направени от страната във въззивната жалба. Той обаче не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Съобразени са разрешенията, дадени в решение № 92/ 06.11.2019 г. по т.д.№ 2100/ 2018 г., І т.о. и цитираните в него, решение № 403/ 23.01.2015 г. по гр.д.N 3902/ 2014 г., ІV г.о. и цитираните в него, според които за да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото. За да се произнесе по спорния предмет, в рамките на основанията, въведени във въззивната жалба, въззивният съд е длъжен да извърши своя преценка на фактическия и доказателствен материал, като и да направи собствени правни изводи, включително и по възраженията и доводите на страните. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му. Вторият въпрос е необуславящ. Съдът не го е разрешил, тъй като този въпрос нема значение за валидността и допустимостта на обжалвания пред него акт, а съгласно чл.269 ГПК съдът е обвързан от посоченото в жалбата. Във въззивното производство ответникът не правил довод, че водопроводната авария представлява непреодолима сила, която изключва отговорността по чл.50 ЗЗД, поради нейната непредвидимост и непредотвратимост. Поставянето на въпроса за първи път пред касационната инстанция е недопустимо. Третият въпрос не отговаря на изискванията, които чл.280 ал.1 ГПК и задължителната практика по тълкуването му поставят към общото основание за достъп до касационен контрол. Съгласно указанията в Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, правният въпрос по смисъла на цитираната разпоредба е този, който е включен в предмета на спора и разрешаването му обуславя решаващата правна воля на съда, а не въпрос по правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На тези изисквания въпросът „При приета от съда причина за вредите-водопроводната авария, той длъжен ли е да анализира механизма на причиняването им при наличие на възражение за съпричиняване?“, не отговаря. По естеството си това е оплакване за извършено процесуално нарушение, тъй като касаторът е формулирал въпросително твърдението си, че въззивният съд не е анализирал механизма на причиняване на вредите, въпреки направеното възражение за съпричиняване. Това не е правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. По изложените съображения съдът приема, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 и 2 ГПК и