Определение № 3516 от 26.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2526/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. В. К. против определение № 1738/07.04.2026 г., постановено по гр.д.№ 661/2026 г. от ІІ –ри състав на Окръжен съд – Варна. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение съдът е приел, че правилно исковата молба на жалбоподателя е върната и е потвърдил постановеното в този смисъл определение на районен съд. Съдът е приел, че с разпореждане № 39811/21.10.2025 г. първоинстанционният съд е констатирал нередовности на исковата молба и е дал указания за отстраняването им. Ищецът е бил изрично предупреден, че при неотстраняване в цялост и в срок на посочените нередовности, исковата молба ще бъде върната и производството по делото ще бъде прекратено на осн. чл. 129, ал.3 ГПК. Препис от разпореждането е връчен на ищеца чрез неговия процесуален представител на 03.11.2025 г. В срока за изпълнение на указанията ищецът е подал молба с вх. № 94639/12.11.2025 г. (подадена чрез куриер на 10.11.2025 г.) по описа на В., с която е поискал продължаване на срока с един месец. С разпореждане № 42103/13.11.2025 г. по описа на В. е постановено продължаване на срока с две седмици, считано от изтичане на първоначалния срок. Ищецът повторно е бил изрично предупреден, че при неизпълнение указанията на съда в така продължения срок, производството по делото ще бъде прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, като ново искане за продължаване на срока няма да бъде уважено. С определение № 16658/01.12.2025 г., предмет на обжалване в настоящото производство, първоинстанционният съд е констатирал, че ищецът не е предприел действия по изпълнение на дадените му указания за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба, поради което я е върнал и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ГПК, страната е длъжна сама да следи за резултата и за съда не съществува задължение за връчване на препис от акта, с който се е произнесъл по молбата за продължаване на срока. Новоопределеният срок започва да тече от изтичането на първоначалния и тъй като този момент е точно фиксиран в процесуалния закон, не е обвързан от датата, на която страната е узнала, че срокът е продължен. Поради това и за съда не съществува задължение да й съобщава за постановения по нейна молба акт. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Процесуалноправния въпрос, сочен от касатора е, задължен ли е съдът да съобщи на страната акта, с който се произнася удължава срока по молба на страната и допустимо ли е при неизпълнение на задължение за уведомяване, да са прекрати производството по делото, поради неизпълнение на указанията. Разпоредбата на чл.63, ал.2, изр. второ от ГПК е ясна и непротиворечива и по нейното приложение съществува трайна и последователна практика на ВКС. Съдебният акт по чл. 63, ал. 1 ГПК за продължаване на срока не се съобщава на страната, която го е поискала, а тя е длъжна да следи сама дали срокът е продължен. Това е така, защото актът за продължаване на срока по чл. 63 ГПК не подлежи на съдебен контрол, а началото на продължения срок е определено с нормата на чл. 63, ал. 2 ГПК и то е от изтичането на първоначалния срок. Посочените от касатора съдебни актове на ВКС касаят хипотези, при които съдебния акт, който следва да се съобщи на страните по делото не е във връзка с продължаване на срок, поради което не е налице соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС