Определение № 307 от 14.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3906/2017 г.
ВКСII гражданско отделение14.06.2018 г.докладчик Гергана Никова
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1055 от 09.05.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 6053/2016 г. по описа на АС – София, ГК, ІІ състав, в частта му, с която е отменено решение № 5247 от 23.06.2016 г. по гр.д.№ 18001/2014 г. на СГС, І-6 състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от К. Щ. С. и Ж. К. С. против Р. И. П. положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и вместо това е постановено ново, с което е признато за установено по отношение на ответницата по иска Р. И. П., че ищците К. Щ. С. и Ж. К. С. са собственици на основание изтекла в тяхна полза десетгодишна придобивна давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС с начало 20.04.2000 г. на ½ идеална част от следния недвижим имот - апартамент, находящ се на първи етаж в източната половина на триетажна жилищна сграда-близнак на [улица] [населено място],[жк], застроен на площ около 96 кв.м., подробно описан с принадлежности (включително северното мазе с площ около 10 кв.м.) и граници, без дворното място съставляващо парцел ХVІ-278 от кв. 195 по плана на [населено място], местност „Л.“ цялото с площ от 450 кв.м. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ...................................... 2018 година от ………….. часа, за която дата страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК. На касаторката Р. И. П., чрез адвокат Л. Д. от САК, да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на 258,56 (двеста петдесет и осем лева и петдесет и шест стотинки) лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството e по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№ 11863 от 04.07.2017 г., подадена по пощата на 03.07.2017 г. от Р. И. П. чрез адвокат Л. Д. от САК против въззивно решение № 1055 от 09.05.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 6053/2016 г. по описа на АС – София, ГК, ІІ състав – в частта му, с която е уважен предявения срещу касаторката установителен иск за собственост. Ответниците по касация К. Щ. С. и Ж. К. С. са депозирали отговор чрез адвокат Л. И. от САК, като възразяват срещу наличието на основание за допускане на касационното обжалване. Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК във връзка с чл. 60, ал. 6 ГПК и чл. 62, ал. 2 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното: С въззивното решение в неговата обжалвана част е отменено решение № 5247 от 23.06.2016 г. по гр.д.№ 18001/2014 г. на СГС, І-6 състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от К. Щ. С. и Ж. К. С. против Р. И. П. положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и вместо това е постановено ново, с което е признато за установено по отношение на ответницата по иска Р. И. П., че ищците К. Щ. С. и Ж. К. С. са собственици на основание изтекла в тяхна полза десетгодишна придобивна давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС с начало 20.04.2000 г. на ½ идеална част от следния недвижим имот - апартамент, находящ се на първи етаж в източната половина на триетажна жилищна сграда-близнак на [улица] [населено място],[жк], застроен на площ около 96 кв.м., подробно описан с принадлежности (включително северното мазе с площ около 10 кв.м.) и граници, без дворното място съставляващо парцел ХVІ-278 от кв. 195 по плана на [населено място], местност „Л.“ цялото с площ от 450 кв.м. В мотивите си въззивният съд е посочил за установено от фактическа страна, че между страните по делото е водено гр.д.№ 1020/2005 г. по описа на СГС, І-4 състав, което е образувано въз основа на искова молба, подадена от Р. И. П. на 19.04.2005 г. Делото е приключило с влязло в сила на 30.10.2008 г. решение, с което са уважени предявените от Р. И. П. срещу В. К. Д., К. Щ. С. и Ж. К. С. искове, е именно:
за нищожност на договор за продажба от 06.09.1991 г., както и
на основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ е признато за установено по отношение на В. К. Д., К. Щ. С. и Ж. К. С., че Р. И. П. е собственик по наследство от родителите си на ½ идеална част от процесния по настоящото дело апартамент. В защита срещу предявения в настоящото производство иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, основан на твърдение, че К. Щ. С. и Ж. К. С. са придобили собствеността на същия апартамент в резултат на давностно владение, упражнявано в периода от 20.04.2000 г. до 20.04.2010 г., Р. И. П. възразила, че давността е прекъсната с предявената на 19.04.2005 г. искова молба. Д. й бил споделен от първоинстанционния СГС, който се позовал на разрешението, дадено с Решение № 401 от 12.01.2012 г. по гр.д.№ 895/2010 г. на ВКС, І г.о., за да приеме, че правното основание за прекъсване на давността е чл. 116, б. „б” ЗЗД – поради уважаването на предявения установителен иск за собственост. От своя страна въззивният съд приел, че изводите на СГС са направени при неправилен прочит на Р № 401 от 12.01.2012 г. Извода си, че придобивната давност не е прекъсната, обосновал с мотива, че предявяването на иск за нищожност на договор за прехвърляне на вещни права рефлектира само върху вида на владението, което се явява недобросъвестно, но не смущава самото владение, което в случая е упражнявано в срока, изискуем съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС и изтекъл на 20.04.2010 г. както по отношение на К. И. К. (решението за уважаване на иска срещу която е влязло в сила на 04.07.2017 г.), така и по отношение на Р. И. П.. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК (ред. до ДВ, бр. 86/2017 г.) по правни въпроси, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Касаторката се позовава на противоречие между въззивното решение и Решение № 401 от 12.01.2012 г. по гр.д.№ 895/2010 г. на ВКС, І г.о., каквото е налице по поставените въпроси №№ 1 и 2, обобщени от касационната инстанция в питането Прекъсва ли се срокът на придобивната давност с уважаването на предявен от собственика срещу владелеца на имота устновителен иск за собственост ?. Ето защо касационното обжалване следва да се допусне в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (ред. до ДВ, бр. 86/2017 г.). Останалите поставени въпроси обобщават заявените с жалбата касационни оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, по основателността на които съдът следва да се произнесе с решението по чл. 290 ГПК. При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи внасяне на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 258,56 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ г.о.