Определение № 3000 от 14.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4572/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. О. и О. О., чрез процесуалния им представител адвокат Б. М., срещу решение №227 от 15.06.2023г. по в.гр.д.№272/2023г. по описа на Окръжен съд – гр.Русе, с което е потвърдено решение № 276/07.03.2023г., постановено по гр.д.№5544/2022г. на Русенския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Е. Х. О. и О. Х. О. против С. О. Б. и З. Х. Б. ревандикационни искове за размера над 1/2 ид. част от дворно място с площ от 540 кв. м. – имот № ***, за който е образуван УПИ *** с площ от 933 кв. м. в кв. ***по КРП на [населено място], ведно с построените в това дворно място жилищна сграда с площ от 50 кв.м. и жилищна сграда с площ от 9 кв.м./в останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила/. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният положителен иск за собственост бъде уважен. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Поставят се следните въпроси: 1/При оспорване на признатото с констативен нотариален акт право на собственост следва ли съдът да отмени целият акт като противоречащ на констатациите на нотариуса и в съответствие с признанието на страната, която се ползва от него или следва да бъде отменен единствено до размера на оспорващите идеална част от имота; Изводите на въззивния съд противоречат на ТР№11/2013г. на ОСГК на ВКС и ТР№3/29.11.2012г. по т.д.№3/2012г. на ВКС. 2/Необходимо ли е конкретно отблъскване на собственически претенции от другите сънаследници върху съсобствен недвижим имот или е достатъчно да се докаже тяхното знание и непротивопоставянето на тези, които се позовават на давността.Волеизявяване на собственически права единствено с искова претенция и издаване на констативен нотариален акт ли се изчерпва или е правноотносимо и волеизявяване и пред други официални органи – държавни или общински.Необходимо ли е изрично посочване на правната индивидуализация на претендираните права или е достатъчно основанието на тяхното възникване да е описано в обстоятелствената част на исковата молба и да е надлежно доказано в производството. Въззивното решение е в противоречие с: ТР№1/2012г., ТР№4/2012г. на ОСГК на ВКС, решение №23/20.05.2016г. по гр.д.№5162/2015г. на ВКС, ІІг.о., решение №216/28.10.2016г. по гр.д.№2182/2016г. на ВКС, І г.о., определение №70/09.02.2016г. по гр.д.№6259/2015г. на ВКС, І г.о., решение №11/29.02.2016г. по гр.д.№3942/2015г. на ВКС, І г.о., решение №144/02.12.2014г. по гр.д.№1650/2014г. на ВКС и решение №484/04.02.2013г. по гр.д.№740/2011г. на ВКС, І г.о. 3/Когато близки роднини и сънаследници живеят в жилищна сграда, в които има няколко жилищни обекта и всеки от тях е установил самостоятелна фактическа власт върху отделен обект със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици, която упражнява в продължение на повече от десет години, трябва ли да извършват някакви други действия по отблъскване владението на другите съсобственици. Според касаторите въззивното решение следва да се допусне по този въпрос при условията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.108 от ЗС. Прието е за безспорно по делото, че собствеността върху процесния имот е придобита от дядото на ищците/баща на първата ответница/ О. Е. К., който не е имал документи, удостоверяващи собствеността му. Установява се от приложените по делото удостоверения, че О. Е. К. е починал през 2000г. и е оставил за свои законни наследници дъщеря си С. О. Б. и Х. О. К. – син, който е починал на 14.02.2015г. и е оставил за свои законни наследници ищците Е. Х. и О. Х. О.. По делото е приложен нот. акт за собственост на недвижим имот № 111, том VІ, рег. № 9147, дело № 909 от 2021г. на нотариус А. Ф., с който отв. С. Б. е призната за собственик на процесния недвижим имот по давностно владение. От показанията на св. Г. Х. Б. се установява, че със страните са далечни роднини, живеела в близост до процесния имот и всеки ден минавала покрай него.Поради това знаела, че в имота до смъртта си сам живеел бащата на ищците и те като малки.Сестра му С. живяла в имота докато се омъжи, след което се изместила в друга къща в същото село.От този момент не била виждала да идва в имота, да се грижи за него, да има претенции към него.Х. казвал, че имотът е негов, тя така и знаела.След като Х. починал, синовете му й оставили пари и тя плащала данъците за имота, дали й ключ да го наглежда.Когато имало нещо за ремонт, се обаждала на Е. и той си идвал.Е. косял имота, обирал кайсиите.От Е. и О. също била чувала, че леля им няма претенции към имота.Те възнамерявали дори да си го поделят.Миналата пролет видяла, че в имота има отрязани дървета и от съседи разбрала, че С. и съпругът й започнали да извършват някакви дейности в двора.Не знаела как са влезли, защото ключ имала само тя.След известно време З. поискал ключа и казал, че имота е вече техен.Тя не дала ключа и се обадила на ищеца Е. и му казала за случилото се.Към момента знаела, че Е. и О. нямат достъп до имота, защото отвън имало поставен друг катинар от леля им, за който те нямали ключ.В имота не живеел никой. Св. Д. С. Д. дава показания, че живее в съседния на процесния имот и поради това знаел, че в него до смъртта си живеел бащата на ищците Х., докато починал през 2015г.След това виждал в имота ищците, О. си идвал веднъж годишно, през лятото, когато се приберял от У. и ходел да нагледа имота без да отсяда там, защото нямало условия, а Е. идвал да коси трева.През зимата не ги бил виждал. Виждал С. да идва да види брат си, но не и да работи в него. Не е чувал да изявява претенции към имота.Доколкото знаел имотът е на Х..Видял леля си през есента да чисти имота.Тогава З. му казал, че прехвърлили имота на тяхно име.Към настоящия момент никой не живеел в имота.Къщата била празна. Св. А. Ф. Р. - племенник на ответника З. установява, че му било известно, че през годините в процесния имот живеел брата на С. със съпругата си, а след като се развели само той, докато почине през 2015г.Докато бил жив Х., С. и З. се грижели за него.Понякога му носели храна.Не бил виждал след 2015г. някой да стопанисва този имот.За погребението му пристигнал големия син, а Е. изобщо не дошъл.Често минавал покрай въпросното място и виждал, че двора не е поддържан.Откакто вуйчо му взел имота, в него нямало как да ходят ищците, защото било заключено.З. оправил оградата и сменил ключа.До тогава оградата била съборена от долната страна, имотът бил в окаяно състояние.Не се поддържал, имало сухи клони и дървета.По негови спомени това било 2018 -2019година. Докато бил жив Х., отношенията му със С. били добри, нямало конфликти помежду им. Св. А. С. Г. – далечен братовчед на З. дава показания, че е от [населено място] и познава и С., познавал и Х.. Първоначално в имота живеели техните родители, после Х. със семейството си и неговите деца, също и С. докато се омъжи.След смъртта на Х. никой не е живял в процесния имот.Ищците не познавал, не ги бил виждал да си идват в селото.Не знаел за съществуването на спор между С. и Х..Свидетелства, че С. заедно със съпруга си се е грижила за този имот.Виждал ги да ходят да го почистват.И преди да почине Х. пак те се грижели за имота. Докато бил жив брат й не бил чувал С. да има претенции за този имот.Двамата с Х. били в добри отношения, не е чувал да се карат за нещо. Св. Б. Ю. С. заявява, че живее в [населено място] и познава С. и З., които му били съседи.Познавал и Х..Знаел, че той живее в процесния имот до смъртта си и затова мислел, че е негов.На погребението му дошъл само синът му О., който бил в чужбина.След като Х. починал никой не се грижел за имота.Често минавал покрай него и виждал, че стои заключен.Къщата била кирпичена и почти се събаряла.Свидетелят не бил чувал някога С. да има претенции по отношение на този имот.Не знаел за конфликти между нея и брат й. Въззивният съд е приел, че установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка кореспондира със събрания доказателствен материал, а правните изводи са прецизни и правилни, поради което и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях.При разглеждането на спора не са допуснати процесуални нарушения, правилно са установени релевантните за спора факти и правилно е приложен материалния закон. Първоинстанционният съд е изградил преценката си за придобиване по наследство от страна на ищците на идеалната част на баща им от имота въз основа на задълбочен анализ на всички доказателства по делото, събрани по надлежния ред, и обосновано е приел, че предявените искове са основателни и следва да бъде уважени до размера на наследствените им права, а именно по 1/4 ид.ч. от имота. Приел е, че наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на атакуваното решение са неоснователни.За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС е необходимо ищците да докажат, че са собственици на имота на твърдяното от тях правно основание, както и че ответниците владеят имота без основание или на основание, което не може да им се противопостави.В настоящия случай имотът е бил придобит по наследство от наследодателите на бащата на ищците и на ответницата С. Б., като след тяхната смърт, съобразно наследствените си права, отв. Б. и наследодателят на ищците Х. К. са станали съсобственици на имота по наследство при равни права.В тежест на ищците е поставено задължението да установят, че техният наследодател е придобил правото на собственост върху процесния имот по давност, осъществявана в периода 1988г. – 2015г., което в случая не е било сторено. Доводите във въззивната жалба, обосновани с обстоятелството, че съдът не е съобразил твърденията им, въведени с исковата молба, че продължили владението на баща си, са неоснователни.Липсва от тяхна страна изрично позоваване на първично придобивно основание. Собственическите им претенции са заявени на основание наследяване, а не наследяване и давностно владение. Въззивният съд е приел, че по делото се установява единствено ползване на имота от страна на бащата на ищците, но не и упражнявано от него владение.Всички възражения във въззивната жалба в обратен смисъл са неоснователни.При наследяване, владението като част от имуществото на наследодателя, продължава да се упражнява по право от наследниците, дори и когато само един от тях, както е в случая, остава в наследствения имот.В отношенията между сънаследниците се счита, че този, който ползва цялата съсобствена вещ владее само своите идеални части, а е държател на чуждите идеални части.За да завладее цялата вещ, сънаследникът трябва да промени намерението си и отблъсквайки владението на останалите сънаследници, да започне да владее изцяло за себе си.Отблъскването на фактическата власт на другите наследници трябва да има обективен характер, за да достигне до тях и те да узнаят за промяната в намерението на своя съсобственик да завладее цялата сънаследствена вещ/ТР 1/2012 г. на ВКС, ОСГК/.Когато собственическото отношение се манифестира пред трети лица, но поведението на владелеца спрямо останалите съсобственици е такова, че не може да се каже със сигурност дали владее цялата вещ за себе си или упражнява законовото си право по чл. 31, ал. 1 ЗС да си служи с общата вещ, владението не може да бъде окачествено като несъмнително.Промяната на намерението и своенето на частите на останалите следва да е демонстрирано недвусмислено.Относно необходимите едностранни действия, които следва да бъдат обективирани от страна на държателя спрямо собственика, за да се промени държането във владение като предпоставка за придобиване по давност на чужди идеални части от правото на собственост, в практиката на ВКС се приема, че действия по извършване на ремонти и подобряване на имота, които могат да се възприемат и като действия по поддръжка на съсобствената вещ от един от съсобствениците, не надхвърлят нуждите на обикновеното ползване и не може да се приемат като достатъчно доказателство за установено владение върху чуждите идеални части.Предвид изложеното, само от факта, че бащата на ищците е живял в имота, стопанисвал го е, плащал е данъци, не може да се направи извод, че е придобил по давност идеалната част на другия наследник – своята сестра С..Той би трябвало да отблъсне владението на отв. Б. по ясен начин, така, че тя да разбере намерението му за своене.Такива доказателства в случая няма. Що се отнася до възражението, че през 2007г. Х. К. подал декларация за „придобиване“ на имота, следва да се отбележи, че декларирането на имота на негово име и заплащане на данъците за него са задължения, произтичащи от данъчното законодателство и нямат правно значение в отношенията между съсобствениците по повод на владението на имота от друг съсобственик.Съгласно практиката на ВКС само по себе си декларирането на имот като изключителна собственост, както и заплащането на дължимите за него данъци, не представлява своене на вещта по смисъла на чл. 79 ЗС. Приети са за неоснователни оплакванията във въззивната жалба досежно размера по отношение на който бил отменен КНА.Както е разяснено с ТР № 3 от 29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ВКС, ОСГК, с констативния нотариален акт се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, последица от което е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в акта.Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право.Защитата на претендиращия правото на собственост е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на присъдено нещо признава правата на ищеца по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Предмет на предявения иск е засегнатото право на собственост на ищеца, а не нотариалния акт. Отменянето на последния е изрично разпоредена законна последица от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право.Следователно – отменянето на констативния нотариален акт на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е последица, приложима при наличие на несъвместимост между правото, претендирано с уважения иск за собственост, и правото, удостоверено с издадения в полза на ответника охранителен акт.Тази правна последица трябва да е съответна на обема правата, за които предявеният ревандикационният иск е уважен. Правилно поради това първоинстанционният съд е отменил констативния нотариален акт само за Ѕ ид. част от имота, т. е. до онзи обем права, за които исковете за собственост против ползващото се от акта лице са били уважени. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос, тъй като посоченото в изложението ТР№11/2013г. на ОСГК на ВКС и ТР№3/29.11.2012г. по т.д.№3/2012г. на ВКС, е неотносимо в конкретния случай.Същото е произнесено по въпроса дали подлежат на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК конститутивните нотариални актове, удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот или този ред е приложим само за констативните нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот.В него не е даден отговор на въпроса в кои хипотези издадения охранителен акт подлежи на цялостна или частична отмяна/изменяване/.Изводите на обжалваното въззивно решение са съобразени изцяло с практиката на ВС и ВКС, според която ако искът бъде уважен охранителният акт ще бъде отменен или изменен в зависимост от вида иск и решението по него/решение №133-85 – ІІ г.о. на ВС, ТР№168-86-ОСГК, решение №403-93 – ІVг.о. на ВС и решение №1/16.05.2011г. по гр.д.№479/2010г., ІІ г.о. на ВКС/. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по въпрос 2.1., тъй като изводите на въззивния съд са съобразени изцяло с Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК и посочената практика на тричленни състави на ВКС, според които презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването.Ако един съсобственик се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.В процесния случай не се установява, че наследодателят на ищците е установил владение върху спорния имот приживе на неговите родители.Това означава, че след тяхната смърт той и неговата сестра са установили съвладение върху имота.За да завладее цялата вещ, наследодателят на ищците е трябвало да промени намерението си и отблъсквайки владението на своята сестра, да започне да владее изцяло за себе си.Отблъскването на фактическата власт трябва да има обективен характер, за да достигне до нейното знание тази промяна в намерението. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпрос 2.2.Разпоредбата на чл.77 от Закона за собствеността предвижда, че правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона, а тази на чл.79, ал.1, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Давността не се прилага служебно - необходимо е заинтересованата страна да се позове на нея пред органа, сезиран за защита на субективното право/чл.120 от ЗЗД вр. чл.80 от ЗС/.Позоваването на придобивната давност е необходимо при спор за собственост или с цел правна яснота за титуляра й, чрез констатирането й за имота с нотариален акт по обстоятелствена проверка.За да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т. н./Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК/.Въззивният съд се е съобразил изцяло с изложеното по –горе, както и с каузалната практика на ВКС, която посочва едностранните действия, които следва да бъдат обективирани от страна на държателя спрямо собственика, за да се промени държането във владение като предпоставка за придобиване по давност на чужди идеални части от правото на собственост. Въпрос 2.3. е неотносим към настоящия случай, тъй като касае въпроси, които са свързани с редовността на исковата молба – какви твърдения следва да бъдат наведени от ищеца, за да се очертае естеството на възникналия с насрещната страна извънпроцесуален спор, както и да посочи искането си до съда.В конкретния случай исковата претенция е редовна/за допустимостта на въззивното решение касационното инстанция следи служебно/, тъй като е посочено, че страните спорят относно титулярството на процесния имот, а искането е ищците да бъдат признати за собственици на имота при равни квоти, а ответниците да предадат владението му. Поставеният по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е неотносим към настоящия случай, тъй като процесният имот не е жилищна сграда, в която има няколко самостоятелни обекти, а всеки един от сънаследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху отделен обект със знанието и без противопоставянето на останалите.Както ищците не са навели такива фактически твърдения, така и ответниците не са направили възражения в тази посока. От изложеното следва, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение