Определение № 2743 от 29.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 937/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. П. Д. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № 1078 от 09.11.2022 г. по гр.д.№ 1053/ 2022 г., с което е потвърдено решение на Поморийски районен съд № 71 от 10.05.2022 г. по гр.д.№ 202/ 2021 г. и по този начин е отхвърлен предявения от касатора против Ж. П. Д. иск, квалифициран по чл.59 ЗЗД, за заплащане на сумата от 8 544 лв., представляваща половината от направените разходи за лечението и издръжката на Н. Ж. П. за период от 24.03.2016 г.до 30.06.2020 г. и ищецът е осъден да заплати на ответницата разноските по делото. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. следва да бъдат уточнени така: за задължението на въззивния съд при постановяване на решението си да обсъди в него всички събрани по делото доказателства и да посочи какви изводи прави от тях; за задължението на въззивния съд да събере релевантните и поискани пред него доказателства, а когато намери някое доказателство за ирелевантно, да изложи мотиви за това; и за задължението на въззивния съд да постанови решението си след преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и хронологичен порядък. Касаторът счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Освен това като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол излага твърдение за неговата очевидна неправилност /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, поради допуснати множество неточности. Ответната страна Ж. П. Д. оспорва касационната жалба с доводи, че поставените от жалбоподателя въпроси не са включени в предмета на спора и не са обусловили правната воля на въззивния съд. Счита, че те касаят правилността на решението, както и че съдебната практика, на която касаторът се позовава, не е относима, а относимата такава е съобразена от въззивния съд. Излага и доводи по правилността на обжалваното решение. Съдът намира касационната жалба за допустима, а основателно е и искането за допускането й до разглеждане по същество. Въззивният съд констатирал, че районният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото и препратил към първоинстанционното решение, като не счел за нужно да го преповтаря. По наведените в жалбата оплаквания за избирателно кредитиране само на доказателствата, ангажирани от ответницата, съдът посочил, че са неоснователни, без да излага конкретни съображения. Посочил, че за исковия период майката на страните е била нетрудоспособна, но за възникване на задължение за даване на издръжка следвало да се докаже, че тя не могла да се издържа от доходите и имуществото си. Тя обаче получавала пенсия общо около 24 000 лв., а през 2016 г. получила и сума в размер на 7 500 лв. от продажба на имот. Страните по делото, като деца на болната си майка, били задължени да й дават издръжка, доколкото тя се нуждаела от такава, но дължимата издръжка се определяла не само според нуждите й, но и според възможностите на задължените лица. Съгласно чл.140 ал.3 СК когато няколко лица от един и същи ред дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им, като ако издръжката е давана от едно от тях, то може да търси от останалите това, което те са били длъжни да дават, заедно със законната лихва. Майката на страните не е предявявала приживе претенция за издръжка спрямо дъщеря си, защото била наясно с ниските й финансови възможности, а заявявала, че иска и очаква синът й да я гледа и издържа. Въпреки това ответницата посещавала регулярно майка си и й е носила храна, с което е участвала според възможностите си за задоволяване на нуждите й. Освен това претендираните от ищеца разходи не били съгласувани с ответницата, нямало уговорка тя да поеме половината от тях. Съдът посочил допълнително, че за част от разходите - за цепене на дърва, разходи за гориво, закупуване на бойлер, както и разходите за ремонт и поддръжка на къщата, в която майката на страните живеела - не били свързани с издръжката. Извършените от ищеца разходи с лично имущество в полза на майка му, надвишаващи собствените й доходи, съставлявали съзнателно изпълнен от него нравствен дълг по смисъла на чл.55 ал.2 ЗЗД. Затова и стойността на тези разноски, които са направени от ищеца без съгласието на ответницата не подлежи на овъзмездяване от нея в претендираната част. Щом било доказано основание за извършените от ищеца разходи в полза на неговата майка, представляващо изпълнение на неговия синовен нравствен дълг, предявеният иск по чл.59 ал.1 ЗЗД се явявал неоснователен, тъй като настъпилото обедняване на ищеца не е довело до обогатяване на ответницата. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол като „очевидно неправилно“. Съгласно установената практика, основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им. В случая жалбоподателят не излага съображения за наличие на визираните предпоставки поради което касационно обжалване на основание чл.280 ал.2 пр.3 ГПК не може да бъде допуснато. То обаче следва да бъде допуснато по третия повдигнат от касатора и уточнен от съда правен въпрос /за задължението на въззивния съд да постанови решението си след преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и хронологичен порядък/, за да се провери твърдението на касатора, че същият е разрешен в противоречие с правните разрешения в решение по гр.д.№ 1903/ 2009 г., І г.о. Поради това по този въпрос касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а останалите доводи на страните съдът ще обсъди при разглеждане на касационната жалба по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд