Определение № 4957 от 16.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2665/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуалния й представител А. А. П. - държавен инспектор юрист в ТД на КОНПИ - Пловдив, срещу въззивно решение № 55 от 23.03.2026 г., постановено по в. гр. д. № 52/2026 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260001 от 16.06.2025 г. по гр. д. № 563/2020 г. на ОС – Пазарджик.

С обжалваното пред въззивния съд решение № 260001 от 16.06.2025 г. по гр. д. № 563/2020 г. състав на Пазарджишкия окръжен съд е отхвърлил предявените от КОНПИ против П. П. М., В. В. Д. и „Булгарплод04“ ЕООД искове по чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на следното имущество: - от В. В. Д.: товарен автомобил марка „Фиат Фиорино“, рег. [рег.номер на МПС], рама № ...; лек автомобил марка „К. ПТ Круизер“, рег. [рег.номер на МПС], рама № ...; сумата от 10 557.01 лв. по сметка [банкова сметка];- от „Булгарплод04“ ЕООД: поземлен имот № ... с площ от 1080 кв. м. в кв. ... по плана на [населено място], [община], за който са отредени УПИ ... - ... с площ от 522 кв. м., ведно с построената в имота паянтова жилищна сграда със застроена площ от 28 кв. м., ведно с всички подобрения и приращения, и УПИ ... -... с площ от 504 кв. м.

Касаторът счита, че постановеното въззивно решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и задължителната съдебна практика. С подробно развити аргументи за наличие на предпоставките за отнемане в полза на държавата на въпросното имущество моли за отмяна на обжалваното въззивно решение и за уважаване на исковите претенции.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като твърди, че обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на ВКС по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд при извеждане на решаващите фактически и правни изводи да обсъди в мотивите към решението си всички доказателства, да изследва всички релевантни факти в тяхната взаимовръзка за да изготви анализ на приходната, разходната част, нетния доход, имуществото и да формира извод за наличие/липса на несъответствие?

По този въпрос се твърди противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС; решение № 117 от 27.02.2025 г. по гр. д. № 1408/2024 г.; решение № 50129 от 09.01.2024 г. по гр. д. № 3737/2020 г. на ВКС; решение № 83 от 23.06. 2015 г. по т. д. № 1940/2014 г. на ВКС; решение № 15 от 30.01.2015 г. по гр.д.№ 4604/ 2014 г. на ВКС; решение № 169 от 02.10.2017 г. по т. д. № 1672/2016 г. на ВКС.

2. При анализа за определяне на размера на несъответствие по реда на ЗОНПИ следва ли да се включат средствата, получени от продажба на имущество, за чието придобиване не е установен законен източник на средства?

Касаторът твърди, че по посочените въпроси обжалваното решение е постановено в противоречие с решение № 287 от 16.10.2015 г. по гр. д. № 2832/2015 г., IV г.о. на ВКС; решение № 50221 от 08.02.2023 г. по гр. д. № 4789/2021 г., III г.о. на ВКС; решение № 71 от 25.06.2018 г. по гр. д. № 2636/2017 г., IV г.о. на ВКС.

3. Допустимо ли е при определяне размера на нетния доход като „приход“ да бъдат включени сумите, получени от трети лица, за които не е установено законно основание за получаването им, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?

По посочения въпрос се твърди противоречие на обжалваното решение с решение № 287 от 16.10.2015 г. по гр. д. № 2832/2015 г., IV г.о. на ВКС, решение № 50221 от 08.02.2023 г. по гр. д.№ 4789/2021 г., III г.о. на ВКС, решение № 71 от 25.06.2018 г. по гр. д. № 2636/2017 г., IV г.о. на ВКС, решение № 281/09.05.2024 г. по гр. д. № 3230/2023 г., III г.о. на ВКС, ТР № 4 от 18.05.2023 г. по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, решение № 281/09.05.2024 г. по гр.д. № 3230 по описа на ВКС, III г.о., решение № 147 от 16.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1998/2018 г., IV г. о., решение № 287 от 10.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1782/2010 г., IV г. о.

По така депозираната касационна жалба е постъпил отговор от адвокат П. М., пълномощник на В. В. Д. и „Булплод 04“ ЕООД, с твърдения, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като оплакванията на КОНПИ за „липса на мотиви“ и „неправилна преценка на доказателствата“ всъщност представляват касационни основания за неправилност по чл. 281 от ГПК, които не следва да се обсъждат във фазата по селекция на жалбите по реда на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Според ответниците по касация претенцията на КОНПИ почива на остаряла и вече отхвърлена от ВКС методология като опитът да се конфискува имущество чрез игнориране на реални приходи и раздуване на теоретични разходи е в пряко противоречие е актуалната съдебна практика и конституционните принципи за защита на собствеността.

При преценка на допустимостта на касационната жалба, настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед цената на иска - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с което са изпълнени формалните изисквания на закона.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното:

За да постанови обжалвания правен резултат, въззивният съд е отбелязал, че предпоставките за уважаване на иска се съдържат в разпоредбите на чл. 5, ал. 1, чл. 107, ал. 2, чл. 108, § 1, т. 3 на ЗОНПИ и се изразяват в следното: ответникът да е привлечен като обвиняем за някое от престъпленията по чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ и да е налице несъответствие не по-малко от 150 000 лв. между придобитото имущество и нетния доход.

Съдът е констатирал, че по делото не е спорно, че ответницата П. П. М. е привлечена като обвиняема по ДП № 12/2017 г. на ОД на МВР - Пазарджик за престъпление по чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Спорен между страните е въпросът за наличието на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 на ЗОНПИ, неговото съдържание и компонентите, които в процесния случай го формират.

Въззивният съд не е споделил застъпеното от окръжния съд становище, че за уважаване на иска по чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ е необходимо значителното несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ да е положителна величина. Според въззивния съд наличното имущество подлежи на отнемане независимо от неговата стойност, когато надвишава със 150 000 лв. нетния му доход, който може да бъде и отрицателна величина; че законодателят ясно е разграничил стойността на придобитото имущество от наличието на значително несъответствие като условие за неговото отнемане; че стойността на имуществото е елемент от методиката за изчисляване на значителното несъответствие, поради което не може да се приеме, че законодателят е установил минимален праг на придобитото имущество от 150 000 лв.; че съгласно съдържащата се в § 1, т. 3 ЗОНПИ легална дефиниция "значително несъответствие" е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период.

Въззивният съд е посочил обхвата на проверявания период - по отношение на П. М. проверяваният период по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ обхваща времето от 09.07.2008 г. до 09.07.2018 г., на която дата Комисията е образувала проверката по чл. 107, ал. 2 от закона с Протокол № ТД 08ПЛ/ УВ - 9715/ 09.07.2018 г., а по отношение на съжителстващия на семейни начала с нея В. Д. - времето от 01.01.2010 г. до 09.07.2018 г.

Въззивният съд се е произнесъл по въпроса за пазарната стойност на подлежащото на отнемане имущество като е посочил, че общата пазарна стойност на двете превозни, предмет на отнемане, към датата на придобиването им е в размер на 6 929 лв., от които 2 513 лв. за товарен автомобил марка „Фиат Фиорино“, рег. [рег.номер на МПС] към 27.11.2012 г. и 4 416 лв. за лек автомобил марка „К. ПТ Круизер“, рег. [рег.номер на МПС] към 19.10.2015 г., а пазарната стойност на недвижимия имот - поземлен имот № 415 в кв. 26 по плана на [населено място] - към датата на придобиването му на 26.10.2017 г. (НА № 194, т. 32, н. д. № 9832/ 2017 г. ) възлиза на 11 750 лв.

Приел е, че общата стойност на подлежащото на отнемане имущество е в размер на 29 236. 01 лв., от които 18 679 лв. е стойността на превозните средства и недвижимите имоти, а 10 557. 01 лв. стойността на паричния влог.

Въззивният съд подробно е обсъдил реализираните през проверявания период приходи като е достигнал до извод, че общият размер на реализираните през проверявания период приходи със законен източник от ответниците възлиза на 518 801. 99 лв. (доходи общо в размер на 81 866. 76 лв., произтичащи от трудови и приравнени на тях правоотношения, социални помощи, обезщетения по КСО; получените от двамата кредити в размер на 20 161 лв.; приходи от продажбата на недвижими имоти в размер на 144 046 лв.; доходи от продажба на моторни превозни средства в размер на 95 365 лв.; направените от трети лица вноски по банковите сметки на ответниците общо в размер на 81 497. 85 лв.; разполагаемите от ответниците средства в началото на проверявания период в размер на 70 865. 38 лв.,

Съдът се е произнесъл и относно направените през проверявания период разходи като е посочил, че съгласно приетата съдебно-икономическа експертиза общият потребителски разход за издръжка на домакинството на П. М. през проверявания период според данните на НСИ е в размер на 97 123. 86 лв.; платени публичноправни задължения и банкови такси - 1258. 77 лв.; разходи за пътуване - 274. 52 лв.; вноски по банкови сметки за погасяване на кредити - 19 664. 80 лв.; разходи за придобиване на недвижими имоти в размер на 84 213 лв.; разходи за придобиване на МПС в размер на 116 727 лв.

Въззивният съд е достигнал до извода, че общо направените през проверявания период разходи възлизат на 319 171. 95 лв., от което следва, че нетният доход на ответниците възлиза на 199 630. 04 лв. (518 801. 99 лв. - 319 171. 95 лв.). Според въззивния съд нетният доход на ответниците от 199 630. 04 лв. надвишава стойността на наличното към края на проверявания период имущество от 29 236. 01 лв., от което следва, че не е налице изискването на закона за наличие на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 като предпоставка за отнемане на имуществото поради липса на законен произход.

Предвид изложеното и като е констатирал, че първоинстанционният съд е достигнал до същия правен извод, макар и по други съображения, въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него съдебно решение.

При така установените данни ВКС намира, че с оглед предмета на производството, оплакванията в касационната жалба и част от поставените в изложението въпроси (№ 2 и № 3), следва да спре производството по делото до приключване на образуваното пред ВКС по искане на КОНПИ тълкувателно дело №1/2026 г.

Образуваното тълкувателно дело № 1/2026 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия, касае приемане на тълкувателно решение по въпроси, противоречиво разрешавани от съдилищата, а именно: „Материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество ли е стойностното превишение над размера, посочен в §1, т. 3 ДР на ЗОНПИ, на наличното имущество на проверяваното лице в края над наличното имущество в началото на десет годишния период по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ?; При определяне на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ, когато нетният доход е отрицателна величина, тази величина добавя ли се към стойността на имуществото? Съставлява ли материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество и наличието на установена връзка между деянието по чл.108 или по чл.109 ЗОНПИ и подлежащото на отнемане имущество?“.

Въпросите са обобщение на констатираните в мотивите на искането три подхода при определяне на „значителното несъответствие“ по см. на пар. 1, т. 3 ДР ЗОНПИ, което е от значение и по настоящото дело, видно от решаващите изводи на въззивния съд, оплакванията срещу тях на касатора в жалбата и част от поставените въпроси в изложението към нея.

Ето защо съдът намира, че на основание чл. 292 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде спряно до приемане на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело.

Поради изложеното и на основание чл. 292 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.