Определение № 2190 от 06.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 844/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника в производството „БОКАН“ ООД срещу въззивно решение № 514 от 14.07.2022 г., постановено от Софийски апелативен съд по в.т.д. № 398 по описа на съда за 2022 г., в частта му, с която след отмяна на първоинстанционно решение № 260056 от 20.01.2022 г., постановено от Софийски градски съд, ТО, VI-5 състав по т.д. № 353 по описа на съда за 2019 г. в съответните му части, с които е отхвърлен иска с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, предявен от „Бест плюс“ ООД против „Бокан“ ООД за разликата над 22214.08 лв. до 304714.08 лева, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на предявяване на иска - 22.02.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, и е отхвърлен иска с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, предявен от Ю. Т. Я. против „Бокан“ ООД за разликата над 8885.63 лв. до 121885.63 лева, ведно със законната върху същата сума, считано от датата на предявяване на иска - 22.02.2019 г., до окончателното ѝ изплащане, по същество е осъден касатора „Бокан“ ООД, ЕИК:[ЕИК] да заплати на „Бест плюс“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ сумата от още 282500 лева - равностойност на притежавания от „Бест плюс“ ЕООД дружествен дял в „Бокан“ ООД, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба - 22.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, осъден е „Бокан ООД, ЕИК:[ЕИК] да заплати на Ю. Т. Я., с ЕГН: [ЕГН], на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ сумата от още 113000 лева - равностойност на притежавания от Я. дружествен дял от „Бокан“ ООД, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба - 22.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, и е потвърдено същото първоинстанционно решение в неговите части, с които „Бокан“ ООД е осъдено да заплати на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ на „Бест плюс“ ЕООД сумата 22214.08 лв. – равностойност на дружествения му дял в „Бокан“ ООД, ведно със законната върху нея, считано от датата на предявяване на иска – 22.02.2019 г. до окончателното изплащане, и на Ю. Т. Я. сумата 8885.63 лв. – равностойност на дружествения му дял в „Бокан“ ООД, ведно със законната върху нея, считано от датата на предявяване на иска – 22.02.2019 г. до окончателното изплащане, със законните последици по отношение на разноските в производството. В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че решението на САС е явно неправилно и необосновано, тъй като съставът на съда на стр. 8 от съдебния акт погрешно констатира, че „тройната счетоводна експертиза изготвя варианти на коригиран баланс, прилагайки определените стойности по оценителските експертизи...“ Според касатора тройната ССЕ изготвя само един вариант на коригиран счетоводен баланс (задача 29) и в нея не се твърди друго, освен че таблиците в отговор на задача 30 от експертизата не са „междинни счетоводни баланси“, подробно аргументирано на стр. от 113 до 119 от ССЕ, както и изрично заявено в съдебно заседание от 14.10.2021 г. Сочи се, че съдът е постановил решението, като не се позовава на единствения коригиран междинен счетоводен баланс /отговор на задача 29 от тройната ССЕ/, а на една от таблиците в отговор на задача 30 от експертизата, които не са „счетоводни баланси“. Касаторът сочи, че не е допустимо да се определя стойността на дружествения дял на съдружник с прекратено членствено правоотношение при условията на чл. 125, ал. 3 от ТЗ по констативно-съобразителните записвания в табличен вид, направени от ССЕ, които не представляват коригиран междинен счетоводен баланс, в съответствие с изискванията на чл. 24-28 от Закона за счетоводството и т.2, 3.1, 3.2., 5.1. и 15.2. от СС 1 и 4.1. от СС 34, в противоречие с решение № 64 от 09.06.2009 г. по т.д. № 504/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о.; решение № 87 от 06.06.2012 г. по т.д. № 468/2011 г. на ВКС, ТК, II т.о.; решение № 206 от 06.08.2018 г. по т.д. № 1108/2017 г. на ВКС, ТК, II т.о.; определение № 85/11.02.2019 г. по т.д. № 1868/2018 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. Сочи се, че по делото са ангажирани множество доказателства, в които обективираната стойност на оценяваните биологични активи съществено се различава в тези, представени от ищеца и в тези, представени от ответника. Критикува се по същество извършената от въззивния съд преценка на доказателствата, като едностранчива и необективна, като се заявява, че съдът не се е съобразил с основополагащи за съдопроизводството процесуални правила за безпристрастност и равнопоставеност на страните, защото възприема особеното мнение на вещо лице, предложено от ищците, което ползва за доказателства само фактури и проформа фактури, представени от ищците и в тяхна полза, пренебрегвайки абсолютно всички останали доказателства, важни за изхода на спора. Оспорва се становището на САС, че е неправилно завеждането на биологичните активи по себестойност, съответно – че същите трябва да се завеждат по „справедлива стойност“, както и определената в кредитираното от съда особено мнение на ВЛ К.-К. „справедлива стойност“ на биологичните активи на „Бокан“ по сравнителен подход /аналози/, при което определяне ВЛ ползва за аналози само фактурите и проформа фактурите, предоставени от ищците, и изобщо не ползва всички останали фактури и документи, налични по делото, указващи цени и начин на обезценка. Според касатора определената „справедлива стойност“ по избраните от К.-К. аналози не може да се счита за „справедлива стойност“, защото при определяне на „справедлива стойност“ най-важното е да се подберат надеждни аналози, което тя не прави. Твърди се, че в случая са използвани проформа фактури от дати, следващи релевантната за определяне стойността на дела на ищците дата, такива между свързани лица, между чуждестранни лица и за подобни активи в чужбина, такива, по които няма реално плащане и др.п., при което са нарушени изискванията за несвързаност на пазарните участници, реалност на сделките и достъп до пазара, които са валидни за определяне на справедлива стойност по пазарни допускания и изготвяне на хипотези. Настоява се, че е недопустимо да се приемат за надежден аналог за определяне на „справедлива стойност“ на биологични активи, проформа фактури, по които страна е заинтересовано лице, по които няма реални действия /плащане или реална сделка/, датирани след датата на оценката, както и фактури между свързани лица, с един и същи мажоритарен собственик, идентичен с мажоритарния собственик на ищеца, датирани след датата към която се определя „справедливата стойност, и фактури между дружества, свързани лица, опериращи на географски отдалечен пазар, до който държателя на биологичните активи няма достъп. Претендира се пристрастност на ВЛ, чието особено мнение е кредитираното от въззивния съд, като се набляга на факта, че същото е предложено от ищеца, а самото въззивно решение касаторът намира за очевидно неправилно, немотивирано, не безпристрастно, изпълнено с вътрешни противоречия и липса на формална логика в направените правни изводи. Иска се допускане на въззивното решение до касационно обжалване, отмяната му и отхвърляне на предявените срещу касаторите искове в уважената им част или обезсилване на решението на САС изцяло, поради нарушаване на съдопроизводствените правила и постановяване на друго за отхвърляне на уважената част от претенциите на ищците, или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС, тъй като мотивите на решението на въззивния съд са така неясни, че от тях не се разбира на база на кои факти и обстоятелства е формирана волята на съда в диспозитива, което се е отразило на правилността на въззивното решение. Претендират се разноски. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се формулират въпросите: Въпрос 1: Допустимо ли е да се определя стойността на дружествения дял на съдружник с прекратено членствено правоотношение при условията на чл. 125, ал. 3 от ТЗ по констативно-съобразителните записвания в табличен вид, направени от ССЕ, които не представляват коригиран междинен счетоводен баланс, в съответствие с изискванията на чл. 24-28 от Закона за счетоводството и т. 2., 3.1, 3.2., 5.1. и 15.2. от СС 1 и 4.1. от СС 34? По въпроса се претендира противоречие с решение № 64 от 09.06.2009 г. по т.д. № 504/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о.; решение № 87 от 06.06.2012 г. по т.д. № 468/2011 г. на ВКС, ТК, II т.о.; решение № 206 от 06.08.2018 г. по т.д. № 1108/2017 г. на ВКС, ТК, II т.о.; определение № 85/11.02.2019 г. по т.д. № 1868/2018 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. Въпрос 2: Допустимо ли е диспозитива на решението да се основава единствено и само на изводи, които целенасочено обслужват (предварително избрания) краен резултат, без да съдържа обяснение/мотивировка/анализ как се достига до тези изводи, от една страна и от друга, без да се обсъдят и аргументирано отхвърлят твърденията и доводите на другата страна? Твърди се, че отговорът на този въпрос се намира в множество решения на касационна инстанция, според които за да даде защита и санкция на спорните права съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на осн. чл. 235 и чл. 236 ГПК. Претендира се открито противоречие на подхода на въззивния съд с решение № 35/23.05.2019 г. по гр.д. № 1499/2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 45/25.06.2019 г. по гр.д. № 1466/2018 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 221/08.02.2016 г. по гр.д. № 1453/2015 г. на ВКС, I г.о., решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 92/16.03.2012 г. по гр. д. № 980/2011 г. на ВКС, II г.о., и много други. Сочи се че въззивният съд, кредитирайки особено мнение, основава решението си само на част от представените по делото фактури и проформа фактури, а са пренебрегнати фактури, „Общи условия за продажба“, „Писмо“ и „Техническа документация“, всичките от производителя Орвиа; „Договор“ между Д.Б. Финанс и САС Агожен /Орвиа/; „Остойностяване“. Според касатора изчисленията на кредитираното ОМ довеждат до абсурдни стойности, непочиващи на каквато и да е било логика, а в самия текст на решението са видни абсурдни съждения и правни изводи. Изложените твърдения за противоречие на въззивното решение с цитираната от касатора съдебна практика на касационната съдебна инстанция следва да се квалифицира като твърдение за наличието по тези въпроси /първи и втори/ на касатора, на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Въпрос 3: Допустимо ли е да се приемат за надежден аналог за определяне на „справедлива стойност“ на биологични активи, проформа фактури, по които страна е заинтересовано лице, собственик на ищеца, по които няма реални действия /плащане или реална сделка/, датирани след датата на оценката? Въпрос 4: Допустимо ли е да се приемат за надежден аналог за определяне на „справедлива стойност“ на биологичните активи на Бокан в настоящото производство, фактури между свързани лица, с един и същи мажоритарен собственик, идентичен с мажоритарния собственик на ищеца, датирани след датата към която се определя справедливата стойност? Въпрос 5: Допустимо ли е да се приемат за надежден аналог за определяне на „справедлива стойност“ на биологични активи фактури между дружества, свързани лица, опериращи на географски отдалечен пазар, до който държателя на биологичните активи няма достъп? Въпрос 6: Допустимо ли е да се счита за коректно определена „справедлива стойност“ на биологични активи стойност, от която не са извадени разходи при продажба /такси, комисионни и т.н/; разходи за транспорт и други подобни разходи, свързани с пренасянето на актива до пазара? Въпрос 7: Допустимо ли е да се приемат за аналози за определяне на „справедлива стойност“ на биологични активи документи за пазарни събития, настъпили след датата към която се определя справедливата стойност? Според касатора има необходимост да се отговори на тези въпроси, защото достоверността на финансовите отчети е от огромно значение за икономическите отношения и деловата активност в национални и европейски рамки. В голяма степен финансовите отчети определят пазарната стойност на дялове и акции. Недостоверни финансови отчети не могат да гарантират опазване интересите на кредитори, инвеститори и контрагенти. Твърди се, че САС в решението си определя, че биологичните активи на ответното дружество трябва да се оценят по справедлива стойност. Достоверното определяне на справедлива стойност е от особена важност за достоверността на счетоводните баланси. В тази връзка надеждното определяне на справедлива стойност е регламентирано от Закона за счетоводството, НСС и препратките, които НСС в Общи условия правят. Тези нормативни текстове определят правила и строги изисквания за надеждно определяне на „справедливата стойност“. САС не се е съобразил с изискванията за определяне на „справедлива стойност“, кредитирайки особеното мнение. Според касатора определената от в.л. ОМ К.-К. „справедлива стойност“ не отговаря на нито едно от изискванията за определяне на „справедлива стойност“. Не са приспаднати разходите при продажба, нито за транспорт; не е указан конкретен пазар; не са съобразени възможностите за „достъп“ на дружеството до определен пазар; използвани са ненадеждни аналози и т.н. Поддържаното в тази част от изложението сочи на твърдения за наличие по въпросите от трети до седми на касатора, на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Постъпили са и два броя молби-уточнение от касатора, имащи характер на допълнение към касационната жалба и към изложението на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, депозирани в съда на 19. 09. 2022 г. – след законоустановения преклузивен срок за обжалването му, поради което по тях касационният състав не дължи произнасяне. Ответниците по касация в отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество оспорват жалбата като неоснователна, претендират адвокатско възнаграждение за защита в производството по чл. 288 от ГПК. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. За да стигне до крайните си изводи относно основателността на предявените срещу касатора искове до размерите, с които същите са уважени от въззивния съд, същият е приел в относимата си към оплакванията в касационната жалба и изложението на основания за допускане на касационно обжалване, част от мотивите си към обжалваното решение, че паричната равностойност на дружествения дял по чл. 127 ТЗ, според установената съдебна практика се определя според междинен счетоводен баланс към края на месеца, в който е прекратено членственото правоотношение, в който действителните активи и пасиви да се отразят по историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти /чл. 13, ал. 1 и 2, § 1, т. 3 и 4 от ДР на ЗСч - отм./. Съставеният от дружеството междинен счетоводен баланс като частен свидетелстващ документ при оспорване не се ползва с материална доказателствена сила. При оспорен междинен счетоводен баланс, материалноправният въпрос, който следва да бъде решен е за стойността притежаваните от дружеството активи. Съдът сочи, че като доказателства по делото са представени множество писмени документи. За изясняване на посочения въпрос са допуснати съдебно оценителни и съдебно счетоводни експертизи. Първата оценителна експертиза дава заключение за справедлива стойност на биологичните активи и на селскостопанската продукция - патешки яйца за люпене, налични към датата на съставяне на баланса, които, по твърдения на ищците, не се осчетоводяват и остойностяват, и съответно не са посочени като актив в баланса на дружеството. Вещото лице извежда справедлива стойност, прилагайки метода на пазарните аналози (сравнителния подход на оценка). Назначена е и тройна оценителна експертиза и въз основа на допълнително възложени задачи, вещите лица освен по сравнителния подход изготвят по искане на ищците оценка на биологичните активи по приходния подход, а по искане на ответника и по разходния подход. Едно от вещите лица изразява особено мнение по отношение на тройната оценителна и по допълнителната такава и изготвя отделни заключения с определяне на справедлива стойност на биологичните активи. От допуснатите и изслушани в първоинстанционно производство съдебно-оценителни експертизи се установяват различни стойности от вещите лица, включително по един и същ метод на оценка, в резултат на това, тройната счетоводна експертиза изготвя варианти на коригиран баланс, прилагайки определените стойности по оценителните експертизи, както и вариант в който се включват корекции, свързани с установени от вещите лица отклонения в баланса на дружеството. Освен посочените от вещите лица, в тройната счетоводна експертиза, не се констатират други отклонения или несъответствия в изготвения междинен счетоводен баланс на дружеството. Въззивният състав е приел направеното оспорване на изготвения от дружеството междинен счетоводен баланс във връзка с отразената в него стойност на нетните активи, за частично основателно, поради следното: Оспорва се стойността на нетните активи и посочения собствен капитал в раздел „А“ на пасива на счетоводния баланс на „Бокан“ ООД към 30.06.2018 г., на база на който са уредени имуществените отношения към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на участието на ищците в дружеството, като според ищците собствения капитал на дружеството към горепосочената дата е занижен с 1000000 лева, посредством неправилно осчетоводяване и некоректно остойностяване на наличните към 30.06.2018 г. биологични активи - стада патици репродуктивно направление, както и липса на осчетоводяване и остойностяване на селскостопанска продукция от посочените биологични активи - патешки яйца за люпене, които са произведени и налични към датата на баланса, но не са остойностени и посочени, като актив в раздел текущи (краткотрайни активи). Според съда съгласно приложимия Счетоводен стандарт 41-Селско стопанство (СС41) биологичните активи се оценяват при първоначалното признаване и в края на всеки отчетен период по справедлива стойност, намалена с предварително начислените разходи при продажба. Базата за определяне на справедливата стойност на биологичните активи и селскостопанската продукция е съществуващата цена на активен пазар. Ако не съществува активен пазар, при определянето на справедливата стойност се прилага метода на пазарните аналози. Когато пазарните цени и стойности не са приложими за даден биологичен актив или селскостопански продукт, при определянето на справедливата му стойност предприятието използва настоящата стойност на очакваните парични потоци от актива, т.е. предприятието трябва да използва приходен подход за оценяване. Според въззивния състав по-натам, при определяне наличието на активен пазар следва да се изследва наличието му на територията на Европейския съюз. Този извод се подкрепя от самия счетоводен стандарт СС41, който не поставя изискване активният пазар да е в България. Всички вещи лица, при изготвяне на оценителните експертизи, се позовават на ръководството на френския селекционер. Установено е също, че по-голямата част от родителите на дружеството са закупени от Франция и от Унгария (вж. фактури към отговора на исковата молба), съответно от европейския пазар. Същевременно въззивния състав не споделя и извода на първоинстанционния съд, че от представеното по делото удостоверение изх. № 196/06.10.2021 г. от „Софийска стокова борса“ АД се установява, че не е налице активен пазар за родителски стада - патици. Според съда, съобразявайки разпоредбите на Закона за стоковите борси и тържищата и дефиницията на Активен пазар по чл. 2 от СС41, не е налице основание да се приеме, че въпросното удостоверение установява, че не е налице активен пазар за родителски стада – патици, в подкрепа на каквото твърдение въззивния съд не намира нормативна опора. Според съда не може да бъде споделена и тезата, че наличието на активен пазар предполага задължително търгуване на дадената стока на стоковата борса, защото няма такова нормативно изискване. Според съда, вещите лица при изготвяне на експертизите използват представени от страните в първоинстанционното производство фактури за реално извършени сделки с такива активи. Изследвани са фактури от 2017, 2018 и 2019 г. за реални сделки с родителски стада патици. Изводът за въззивния състав е, че щом се реализират регулярни сделки, неоснователно е да се приеме, че не са налице сравними аналози. Прието е, че от представените по делото фактури е видно сходство в стойността на активите в различните държави, по място на извършване на сделките (България, Франция или Унгария). Отново според въззивния състав, видно е от представените фактури, че дори цената на реализирания продукт (патето-мюлар) от биологичните активи - родителски стада, при продажби във Франция е сходна с цената при продажби от „Бокан“ ООД в България. В този случай и съобразно наличието на нормативно определените фактори за това, предприятието следва да приложи чл. 3.7. СС 41 при определянето на справедливата стойност на активите. Следователно според въззивния съд, при наличие на представени по делото достатъчно доказателства за определяне на справедлива стойност, то активите в междинния счетоводен баланс, следва да се заведат по тази стойност, а вещите лица изразяват определени резерви по отношение приложимостта на приходния подход, при определяне на справедливата стойност на активите, както и че разходният подход е неприложим, поради недостатъчно надеждна информация и възможност за големи отклонения при изчисленията. В мотивите към въззивното решение е прието, че представените ветеринарно-медицински свидетелства и от двете страни за придвижване на яйца от животновъдните обекти установяват, че такива активи на дружеството съществуват и то ги произвежда. Съгласно чл. 3.3. СС41, селскостопанската продукция, придобита от биологичните активи на предприятието, се оценява при първоначалното признаване по справедлива стойност, намалена с предварително начислени разходи при продажба. След първоначалното признаване и в края на отчетния период селскостопанската продукция се оценява съгласно разпоредбите на СС 2 - Стоково-материални запаси. Според чл. 8.1. СС2 себестойността на продукцията се определя от стойността на употребените материали, разходите за преработка и другите разходи, свързани с производството на съответната продукция. Видно от посочените разпоредби, в края на отчетния период селскостопанската продукция следва да бъде оценена по себестойност, каквато обаче в първоинстанционното производство не е установена, нито са ангажирани доказателства в тази връзка от ищците. Според съда относима към изготвянето на справедливата стойност на биологичните активи, по всички приложени от вещите лица подходи, е документацията от френския селекционер на тези активи. В тази документация са дадени само производствени и технологични указания за отглеждане на стадата, съответно за ликвидирането им, но не са дадени указания за счетоводното им третиране и по-точно за начин на обезценка. Според съда видно е от инвентаризационния опис на ответника към 30.06.18 г. и от обстоятелствената част на експертизите, че дружеството използва родителските стада повече от един производствен цикъл. Вещите лица са използвали еднакви изходни данни за изготвяне на оценките. Прилагането обаче на различни допускания, коефициенти, срокове и технологични процеси води до коренно различни стойности в определянето на справедливата стойност по един и същ метод. Сочи се, че вещите лица К. и С., само при определяне стойността на активите по приходния подход прилагат реалния експлоатационен срок от три яйценосения. В оценката по метода на пазарните аналози и по разходния подход, същите прилагат само един производствен цикъл. Въззивният съд е посочил, че не намира нормативно обяснение за използването на различни допускания от тези вещи лица, при изготвянето на оценката по трите подхода - приемане на един яйценосен цикъл при оценката по сравнителния и по разходния подход и използване на три яйценосни цикъла, при оценката по приходния подход. Според съда обосновано разяснение на различния подход, не се дава и от вещите лица, видно от протоколите от о.с.з. от 09.07.2020 г. и от 15.10.2020 г. Вещото лице К.-К. прилага реалния експлоатационен срок от три яйценосения при определяне на справедливата стойност по всеки от приложените методи. Независимо от посочените различия в допусканията на вещите лица, според съда всички те установяват, че тези активи продължават да се използват, видно е, че носят икономическа изгода и реално полезният срок на актива е по-дълъг. За съда нормата на чл. 7.4. от СС36 води до извода, че в оценката на активите, следва да се предвиди целия им срок на експлоатация. Въз основа на това въззивният съд е приел, че при спазване на приложимите стандарти, оценката на биологичните активи следва да отразява реалния срок на експлоатацията им. Съдът излага, че оценяване на позициите, които са признати във финансовите отчети, се извършва по цена на придобиване, която може да е покупна цена или себестойност или по друг метод, когато това се изисква в приложимите счетоводни стандарти. (чл. 26, ал. 1, т. 9 ЗС). В настоящият случай в оспорения от ищците междинен счетоводен баланс не е налице оценяване на определени позиции, в съответствие с приложимите счетоводни стандарти. Предвид изложеното, основателно е направеното във въззивната жалба на ищците, оспорване на междинния счетоводен баланс в частта касаеща неправилна оценка на биологичните активи към датата на отчета, които следва да бъдат оценени по справедлива стойност, а не по себестойност, съгласно нормативните разпоредби на счетоводното законодателство и съответните приложими счетоводни стандарти, поради което дружествените дялове на ищците по чл. 125, ал. 3 ТЗ следва да се определят въз основа на друг, коректно съставен баланс. Поради това, въззивният състав е кредитирал като достоверна, определената от вещото лице К.-К. справедлива стойност на биологичните активи по сравнителния подход (метода на пазарните аналози), в която е отчетен реалният срок на експлоатация на биологичните активи. Съобразявайки разпоредбите на СС41 и с оглед наличието на определена справедлива стойност на активите по метода на пазарните аналози, стойността, определена по този подход, следва да бъде използвана, като стойност на биологичните активи в коригирания баланс. Видно е от изготвените оценки и обясненията на вещите лица в о.с.з. от 09.07.2022 г., че разликата в резултата на оценките извършени по сравнителния подход /метод на пазарните аналози/, от вещите лица К. и С., и тази към особеното мнение на вещото лице К.-К. /кредитирана от въззивната инстанция/ се дължи на залагането на различен експлоатационен срок на активите, а въззивният състав е изложил становището си по този въпрос. Поради което и съобразявайки анализа на приложимите счетоводни разпоредби, според съда за правилен следва да се приеме коригирания счетоводен баланс, изготвен от счетоводната експертиза, в който са включени стойностите, определени по метода на пазарните аналози от оценителната експертиза на вещото лице К.-К.. В този баланс са отразени и констатираните от вещите лица по счетоводната експертиза, несъответствия в счетоводния баланс на дружеството, които фигурират във всеки от изготвените варианти. Настоящият касационен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. Извън случаите, в които въззивният съдебен акт е вероятно нищожен, недопустим или очевидно неправилен /срв. чл. 280, ал. 2 от ГПК/, за да бъде допуснато касационното му обжалване при условията на ал. 1 от същия законов текст, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т.т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК. В мотивите към същата точка от цитираното тълкувателно решение е посочено и в постановената въз основа на тях и доразвиваща ги, постоянна практика на касационната инстанция се приема, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. За да обоснове допускане на касационно обжалване материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело - за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, но също и общоприложим към други сходни случаи ефект. Въпросите не може да са хипотетични, но същевременно следва да не са и от фактологично естество /при което отговорите им да са поставени в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело/, а да имат характер на въпроси по прилагането на закона /в широк смисъл – на общ правен принцип, правен институт и/или на норма, или норми от действащия обективен правов ред/. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване - а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Въззивното решение не е вероятно недопустимо. Решението би било недопустимо в случай, че е постановено при условията на липсата в лицето на ищеца, на право на иск, или при ненадлежното му упражняване /наличие на процесуална пречка, липса на положителна процесуална предпоставка/, при произнасяне по непредявен иск, или въобще при наличието на друга пречка за постановяване на съдебен акт по съществото на правния спор. Обстоятелства от типа на изложените не се установяват по делото. Позоваването на такъв порок на решението /недопустимост/ в касационната жалба е направено мимоходом, същото е изцяло общо и неподкрепено с конкретни твърдения, и при дължащата се служебна проверка досежно допустимостта на обжалваното въззивно решение, настоящият касационен състав не намира, че по отношение на същото е налице вероятна негова недопустимост. Въззивното решение не е очевидно неправилно. В практиката на Върховния касационен съд по приложение на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е възприето разрешението, че като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност по смисъла на същата законова разпоредба предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите към решението, при това – при обикновен прочит, при който порокът на решението също следва да е виден, да е възможно да бъде установен, и без за това да се налага някакъв нарочен и задълбочен анализ на приетото в мотивите, и постановено от съда. Особено тежко нарушение на закона би било налице, когато въззивният съд е приложил закона "contra legem" - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора "extra legem" - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика, и не може да бъде установена само въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният съдебен акт бъде допуснат до касационен контрол на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Позоваването на очевидна неправилност в случая също е общо и немотивирано с конкретни твърдения /с изключение на единствените такива в жалбата, че решението е я вно неправилно и необосновано, тъй като съставът на съда на стр. 8 от съдебния акт погрешно констатира, че „тройната счетоводна експертиза изготвя варианти на коригиран баланс, прилагайки определените стойности по оценителските експертизи...“/, и в случая настоящият касационен състав намира, че от съдържанието на постановеното от въззивния съд и от мотивите към обжалваното му решение, не се установява същото да е очевидно неправилно. Единственото, изложеното от касатора в обосноваване на претендираната от него очевидна неправилност на въззивното решение, съставлява критика към правилността на оценката на съда на събраните по делото доказателства и може да се приеме за евентуално относимо само към неговата неправилност, схващана като основание за касирането му по см. на чл. 281, т. 3 от ГПК /която неправилност, както се посочи не е „очевидна“ по см. на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК по начина, разяснен в практиката на касационната съдебна инстанция/. Последната на свой ред може да бъде преценявана не в производство, като настоящото - по чл. 288 от ГПК, а единствено в последващо такова по чл. 290 от с.з., и след допускане на касационно обжалване на решението. Не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Първият въпрос на касатора е несъответен на действително приетото от въззивния съд в мотивите му към обжалваното решение в относимата им към въпроса част, обективиращи решаващите за изхода на делото във въззивната инстанция изводи на съда в тази им част. Въпросът предполага, че съдът е приел, че твърдените от касатора да са само констативно-съобразителните записвания в табличен вид, направени от ССЕ, не представляват коригиран междинен счетоводен баланс, в съответствие с изискванията на чл. 24-28 от Закона за счетоводството и т. 2., 3.1, 3.2., 5.1. и 15.2. от СС 1 и 4.1. от СС 34, и въпреки това е основал изводите си за действителната стойност на процесните дружествени дялове на ищците, на тези записвания. Видно от частично възпроизведените и в настоящите мотиви, такива на въззивния съд в тази им част, съдът в действителност приема, че всяко едно от тези „записвания в табличен вид“, всъщност съставлява вариант на коригиран междинен счетоводен баланс, като сочи, че от допуснатите и изслушани в първоинстанционно производство съдебно-оценителни експертизи се установяват различни стойности от вещите лица, включително по един и същ метод на оценка, в резултат на което тройната счетоводна експертиза изготвя варианти на коригиран баланс, прилагайки определените стойности по оценителните експертизи, както и вариант, в който се включват корекции, свързани с установени от вещите лица отклонения в баланса на дружеството. Всеки от вариантите /т.нар. от касатора „записвания в табличен вид“, включително този, кредитиран от съда и базиран на особеното мнение на ВЛ К.-К. към съдебно-оценителната експертиза /л. 105-108 от ССЕ, л. 1301-1304 от делото/, е именуван от вещите лица именно „Междинен баланс към 30.6.2018 г.“ и съдържа присъщите на такъв раздели, статии и пера. Разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ урежда, че имуществените последици от прекратяването на членството в ООД се уреждат въз основа именно на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Базисните данни /балансови стойности/ по всички баланси – както този, изготвен от ВЛ в изпълнение на задача № 29 и припознаван от касатора като отговарящ на изискванията за счетоводен баланс, така и тези по задача № 30, оспорвани от касатора, с изключение само на заместваните в тях такива данни /стойности/, базирани на оценителната експертиза, съответно - и методите, и начинът на съставянето на всички баланси, са идентични. Всички вещи лица по тройната ССЕ, на заключението на която е базирано въззивното решение поддържат в края на заключението си, че са отразили промените, извършени в оповестения от „Бокан“ ООД междинен счетоводен баланс, включвайки в него оценки на СОЕ, в резултат на което са изготвени пет броя променени именно баланси – толкова, колкото са приложените СОЕ към делото. Две от вещите лица /М. и З./ в открито заседание поддържат заложеното пак в края на заключението, че направените промени променят същността и след тях това вече не са счетоводни баланси, съобразно ЗС, НСС и ТЗ. Вещото лице от състава на същата експертиза К. обаче, в същото открито съдебно заседание заявява, че това са счетоводни баланси, като се е заблудила за посочения извод в края на заключението, в каквато насока излага аргументи, че когато се правят корекции на база оценителски експертизи, в които се отчитат активите, в пасива се посочва тази сума, тази разлика в резерви от последващи оценки; тя не се включва в отчета за приходи и разходи и не влияе по никакъв начин на печалбата и данъците; при следваща оценка за следващ период се намалява от резерв за последващи оценки, а не отива в печалба или в загуба и обикновено това се прави тогава, когато някой иска да си продаде дяловете, за да види колко струва неговия дял. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещите лица, нито непременно това на мнозинството от тях при противоречие в мненията и заключенията им в отговор на поставените им задачи, нито пък по необходимост да възприеме и кредитира заключението само и задължително в неговата цялост. Напротив, съдът обсъжда заключението с оглед на всички доказателства по делото и може да го кредитира или не изцяло или частично, и това е относимо както към съдържанието на заключението в неговата цялост, така и към това на отделни негови части, включително и приложенията към него /чл. 202 от ГПК/. Обосноваността на изводите на съда в тази им част е относима към правилността на решението, която не може да бъде преценявана в настоящото производство по чл. 288 от ГПК, а само в същинско производство по чл. 290 с.з. и след евентуално допускане на касационното му обжалване. Част от обосновката на този първи въпрос, базирана на твърдението, че възприемайки особеното мнение на посоченото от ищците вещо лице К.-К., съдът не е обсъдил представени от ответниците доказателства, е и несъответна на действителното съдържание, както на мотивите на съдебното решение, така и на възприетото от съда особено мнение на ВЛ, където визираните от касатора доказателства, са взети предвид и нарочно обсъждани. По изложените съображения първият въпрос на касатора не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, разяснен по задължителен за съдилищата начин с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. Дори и да се приеме обратното /за каквото приемане не е налице основание/, по отношение на въпроса не би бил налице и поддържаният допълнителен критерий за селектиране на жалбата по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. В пълно съответствие с постоянната и еднопосочна практика на ВКС по въпроса, включително и цитираната от касатора, при оспорване верността на представения от дружеството – ответник, междинен счетоводен баланс, който не се ползва с материална доказателствена сила, инстанциите по същество са възложили на вещи лица изготвянето на коригиран вариант на такъв баланс, и са се произнесли по спора съобразно заключенията на вещите лица, в съответните им, кредитирани от тях части. Не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване вторият въпрос на касатора. Същият се основава на твърдения на касатора, разкриващи по същество несъгласие с изводите на въззивния съд по съществото на спора и изхода на същия, съответно – е относим изцяло към правилността на въззивното решение, преценката относно която е извън възможния предмет на настоящото производство по чл. 280, ал. 1 от ГПК. По отношение на същия въпрос не е налице и претендираният допълнителен критерий за селектиране на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – противоречие с практиката на касационната съдебна инстанция. По отношение задължението на съда да постанови акта си след преценка на всички ангажирани по делото относими към спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните, като на тази база обоснове крайните изводи в решението си е налице постоянна и еднопосочна, включително задължителна за съдилищата съдебна практика. Според постоянното застъпено в практиката становище от разпоредбата на чл. 153 от ГПК за съда произтича задължение да извърши преценка на събраните по делото доказателства, доколкото те се отнасят до спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях, като това правило се отнася не само до фактите, но и до правните твърдения и възражения на страните, които са от значение за спорното право. Именно след установяването на тези факти, твърдения и възражения и въз основа на обсъждането на събраните по делото доказателства съдът е длъжен да се произнесе с решението си за съществуването на спорното право, и то – по правилата на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК - към момента на съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания. Затова при постановяването на решението си съдът е длъжен да вземе предвид всички посочени от страните факти и възражения, които са от значение за спорното право, в какъвто смисъл е и императивната разпоредба на чл. 12 от ГПК. Задълженията на съда по чл. 12 от ГПК, наред с тези по чл. 235, ал. 2 и, ал. 3 от ГПК са предвидени като гаранция за правилното и законосъобразно разрешаване на спора. Неизпълнението на тези задължения, целта на което е установяване на действителните отношения между страните и постановяване на законосъобразно решение по спора, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е основание за отмяна на решението. Според т. 3 от р. I на ППВС № 1/13. 07.1953 г. мотивите на съдебното решение следва да съдържат кратък отговор на важните и съществени въпроси, поставени за разрешаване по делото, както и необходимите фактически и правни съображения, изложени кратко и пълно, като мотивите трябва да бъдат точни, ясни и убедителни, а когато по делото са събрани противоречиви доказателства, съдът следва мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не. Дадените с посоченото ППВС указания са доразвити в ППВС № 7/27.12.1965 година и с т. 13 от ППВС № 1/10.11.1985 година, където се сочи, че решението се отменя и се връща за ново разглеждане, ако към него не са изложени мотиви и без тях не може да бъде извършена проверка на правилността му. При липсата на такива мотиви горната инстанция може да провери решението, ако доказателствата не са противоречиви и установяват признатото субективно право. Така следва да процедира горната инстанция и когато съдът не е дал квалификация на правото, но правните му изводи кореспондират на закона или не е посочил доказателствата, на които е основал фактическите си констатации и изводи, но те ги обосновават. С оглед изложеното не е задължително в мотивите си съдът да излага отделно становище за всеки факт, довод или възражение на страните или пък за всяко едно доказателство отделно от становището си за другите такива. Достатъчно е от тях да може да бъде направен извод в насока на това, че съдът е взел предвид факта, довода или възражението, както и че е преценил съответното доказателство във връзка с останалите по делото. Тези господстващи в задължителната за съдилищата практиката на ВС постановки са възприети и доразвити и в практиката на ВКС – срв. пр. определение № 60573 от 16.07.2021 г. по гр.д. № 922/2021 г., Г.К., ІV г.о. на ВКС, определение № 873 от 14.08.2017 г. по гр.д. № 3656 по описа за 2016 година на ВКС, ТК, Четвърто г.о., определение № 60629 от 09.09.2021 г. по гр.д. № 1298/2021 г. на ВКС, ТК, Четвърто г.о. В светлината на изложеното и с оглед действителното съдържание на частично възпроизведените и в настоящите мотиви такива на въззивния съд, от които е видно, че съдът е съобразил твърденията и доводите на страните, и подкрепящите ги доказателства и в сочената от касатора тяхна част /включително по съображенията, изложени по-горе в края на настоящите мотиви към първия му въпрос/, касационният състав намира, че дори и на този втори въпрос на касатора, да бъде признато качеството на годно общо основание за допускане на касационно обжалване, по отношение на него не е основанието за такова допускане по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Не съставляват годно общо основание за допускане на касационно обжалване въпросите от трети до седми на касатора. От една страна, същите са базирани на твърдения, които не кореспондират с действителното съдържание на възприетото от въззивния съд, съдържание на особеното мнение на ВЛ К.-К., както и също на действителното съдържание на мотивите на въззивния съд в частта им досежно оценката и кредитирането на събраните по делото доказателства, както това беше посочено по-горе в частта от настоящите мотиви относно първия и втория въпроси на касатора. От друга страна отговорите на същите въпроси са изцяло обусловени от конкретните, приети от инстанциите по съществото на спора за установени по делото обстоятелства от фактическа страна, съответно – въпросите са изцяло относими към правилността на въззивното решение, а не към наличието или липсата на основания за допускане на касационното му обжалване, преценката за което е единствен предмет на настоящото производство по чл. 288 от ГПК. В изложения смисъл, въпросите не съставляват правни такива по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, разяснен с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., като поставени по приложението на правна норма, правен институт или принцип на правото, като общи, абстрактни правила за поведение на правните субекти, уредени в действащия обективен правов ред, а са такива от фактологичен характер, относими към възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и обсъждането, и оценката от страна на съда на събраните по делото доказателства. Изложеното отрича на тези въпроси на касатора качеството на правни такива – годно общо основание за допускане на касационно обжалване, поради което и по отношение на тях не се дължи преценка относно наличието на поддържания от касатора допълнителен критерий за селектиране на касационната му жалба по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. При този изход на производството по чл. 288 от ГПК касаторът няма право на разноски за същото, а ответниците по касация имат право на претендираното адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение