Определение № 389 от 05.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5318/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. Г. Д. и Т. Г. Д. чрез пълномощника им адвокат И. А. против решение № 121 от 13.05.2014 г., постановено по гр.д. № 121 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Кюстендил, гражданска колегия, с което е потвърдено решение от 7.02.2013 г. по гр.д. № 2332/2012 г. на Районен съд-Кюстендилн съд, 53-ти състав за отхвърляне на предявения от Т. Г. Д. и Й. Г. Д. против П. С. М., Н. С. Н., Р. И. С., Н. Д. Р., Г. Д. Н., Г. С. И. и В. С. Г. иск за делба на поземлен имот № 267, кв.10 по плана на [населено място], целия с площ 5.937 дка, представляващ УПИ ХVІІІ и УПИ ХV, местност „К.”, при съседи: шосе К.-Д., Н. Х. П., З. Х. П. и Д. Н. С.. Ответникът по касационната жалба П. С. М. е подала писмен отговор чрез определения й представител адвокат Е. Й., в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, а Н. С. Н., Р. И. С., Н. Д. Р., Г. Д. Н., Г. С. И. и В. С. Г. не са изразили становище в настоящото производство. При преценка налице ли са основания за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното: В исковата молба ищците са твърдели, че имотът е съсобствен по наследство от П. И. Т. и са приложили нотариален акт от 1929 г., с който починалия след нея неин съпруг Н. С. Т. е закупил ливада в местността „К.”, състояща се от 6.000 дка по крепостен акт, а по удостоверение – от 8.100 дка, при посочени съседи. Ответниците по иска Р. И. С., Н. Д. Р. и Г. Д. Н. в писмения си отговор признават обстоятелствата по исковата молба, а останалите съделители не са изразили становище. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, тъй като не е установено процесните урегулирани поземлени имоти да са придобити по наследство от П. И. Т.. За да постанови решението си Окръжен съд-Кюстендил е приел, че по делото не е установена идентичност на имота закупен от Н. Т. с нотариалния акт от 1929 г. и процесните УПИ, отредени за имот № 267. В касационната жалба и в допълнението към нея, представено в изпълнение на указанията за прилагане на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, са наведени доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като първоинстанционният съд не е разглеждал въпроса за идентичността на имотите, описани в документите, а окръжният съд, след като е констатирал липсата на данни за идентичност е следвало да остави исковата молба без движение. Посочените твърдения съставляват касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, въз основа на които се преценява правилността на въззивното решение, но същите са неотносими при преценка наличието на основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В случая касационното обжалване следва да се допусне с оглед преценка допустимостта на въззивното и потвърденото първоинстанционно решение доколкото същите са постановени по отношение на посочения в исковата молба ответник В. С. Г., а отговор на исковата молба е подало и лицето В. С. И. с приложен договор за прехвърляне на наследствени права, от който е видно, че същият е закупил наследствените права на майка си К. Н. С., които има от баща си Н. С. Т.. При постановяване на настоящото определение съдът констатира, че в процедурата по съобщаване на решението на първоинстанционния съд по указания на окръжния съд на съделителя П. С. М. е назначен за особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК адвокат Е. С. Й., като е прието, че с първото връчено й съобщение, същата не е предупредена за последиците по чл.40 ГПК. Тези изводи на съда са неправилни. На 17.11.2001 г. П. С. М. е получила призовка за съдебното заседание на 28.11.2011 г. с проекта за доклада по делото, оформена съгласно приложение 1 към чл.2, т.1 на Наредба № 7 от 22.02.2008 г. за утвърждане на образците на книжа, свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс на Министерство на правосъдието, издадена въз основа на законовата делегация по чл.55 ГПК, по което предупреждението за последиците по чл.40 ГПК е вписано на първия екземпляр от призовката, оставащ в страната. Удостоверено е, че П. С. М. е напуснала адреса и е продала апартамента без да уведоми съда за новия си адрес, поради което последващите съобщения е следвало да се прилагат към делото и да се считат за връчени съобразно чл.40, ал.2, изр.първо ГПК. Поради изложеното липсват основанията по чл.47, ал.6 ГПК и адвокат Е. С. Й. следва да бъде освободен като особен представител на П. С. М.. Тъй като адвокат Е. С. Й. е изготвил отговор на касационната жалба преди освобождаването му като особен представител на П. С. М. касаторите Й. Г. Д. и Т. Г. Д. следва в да бъдат осъдени да му заплатят на основание чл.47, ал.6 ГПК сумата 500.00 лв., съставляваща минималното адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационна жалба съгласно чл.9, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение