Определение № 16 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2430/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 265112/31.03.2021 г., подадена от „Гранит-2002“ ООД, гр. Бургас, чрез пълномощника адвокат Ж. Ж. С., срещу въззивно решение № III - 325/15.02.2021 г. по в. гр. д. № 1965/2020 г. на Окръжен съд – Бургас. В касационната жалба се поддържат оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че решението е очевидно неправилно, както и че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли да се доказва точно и конкретно с какво незаконните строежи, построени на границата със съседен имот, пречат на собственика му да ползва имота по предназначение или със самото му изграждане без строителни книжа и документация това действие вече представлява нарушение и засяга интересите на другата страна; 2. Какво е правното значение на неспазване на нормите за минимално отстояние, предвидени в чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ и чл. 53 ЗС, вр. чл. 50 ЗС, при предявяване от собственик на съседен имот на иск по чл. 109 ЗС. Касаторът твърди, че обжалваното решение противоречи на т. 3 от Тълкувателно решение № 4/2015 г. на ВКС, на решение № 342/21.06.2010 г. по гр. д. № 1320/2009 г. на ВКС, II г.о. и на решение № 40/31.01.2011 г. по гр. д. № 296/2010 г. на ВКС, I г.о. Ответникът по касация „Цинтамани – България“ ЕООД е подал писмен отговор, в който твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С въззивното решение е потвърдено решение № 122/23.04.2020 г. по гр. д. № 451/2019 г. на Районен съд – Несебър в частта, в която е отхвърлен предявеният от „Гранит-2002“ ООД срещу „Цинтамани – България“ ЕООД иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да прекрати неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да осъществява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор № ...., находящ се в [населено място], [община], [улица], като премахне изградените в собствения на ответника съседен поземлен имот с идентификатор № .....обекти – магазин и зимна градина, оцветени в зелено и синьо към заключението на СТЕ. В частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Цинтамани – България“ ЕООД насрещен иск с правно основание чл. 109 ЗС, първоинстанционното решение е влязло в сила. Въззивният съд е приел, че решението на Районен съд - Несебър e правилно и законосъобразно и на основание чл. 272 от ГПК е препратил към мотивите му като е възприел и установената фактическа обстановка. Посочил е, че не е налице нарушение, което води до успешно осъществена защита по реда на чл. 109 от ЗС. По делото няма данни незаконно изградената част от постройката в имота на ответника да засяга имота на ищеца. Всичко изградено е изцяло в имота на „Цинтанами България“ ЕООД, макар и да не разполага със строителни документи и санкция от общината. По отношение на твърдението за нанасяне на поражения в съседния имот е приел, че ответникът по първоначалния иск разполага с изградена отводнителна система, която не поема изцяло обема вода само в случаите на проливни дъждове и други атмосферни проблеми, а иначе функционира нормално. Нарушаването на създадените от благоустройствените закони ограничения, свързани с изискването за извършване на законни и разрешени строежи, може да доведе до удовлетворяване на претенция по чл. 109 ЗС, но претендираната защита следва да съответства на нарушението, т.е. основателно е само това искане за преустановяване на определени действия, които неправомерно въздействат върху вещното право на ищеца. Възможността за попадане на боклуци в съседен имот не е обусловена от законното, респективно незаконно изграждане на определена постройка. Искът по чл.109 ЗС цели защита на правото на собственост на ищеца, но и при незаконно строителство в имота на ответника, следва да бъде установено дали с това се накърняват правата на ищеца. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касаторите основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Въззивното решение не е в противоречие, а в съответствие с цитираното от касатора ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК, ВКС. Съдът е изследвал всички предпоставки за основателност на иска по чл. 109 ЗС. В съответствие с цитираното ТР е прието, че за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователните действия и бездействия на ответника му пречат да упражнява своето право на собственост. Изложени са съображения, че по делото няма данни незаконно изградената част от постройката на ответника да засяга по някакъв начин имота на ищеца, както и да му пречи да упражнява правото си на собственост. Ето защо по този въпрос не следва да бъде допуснато касационно обжалване. Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по заявеното в изложението към касационната жалба основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с втория поставен от касатора въпрос. Същият трябва да е от значение за точното прилагане на закона - когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или за развитие на правото - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, т. 4/. В случая не са обосновани тези хипотези и липсва и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен това по наведените от касатора правни въпроси е налице съдебна практика, а посочените правни норми са ясни, поради което същите не се нуждаят от тълкуване. Липсва и основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен "contra legem", когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или "extra legem", когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение - значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.