Определение № 480 от 30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 754/2022 г.

ВКСIII гражданско отделение30.05.2022 г.докладчик Майя Русева

Диспозитив

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.12406/27.11.20 по г.д.№.1190/20 на АС София, 14с. ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на по 25лв. за Л.А. Д.К. и М.А. и 5000лв. за „Средец София“ООД и да представят доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено. ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване, или, при неизпълнение, за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Любена А. А., Д. Н. К., М. А. А. и Н. С. К., и на „Средец София“ООД срещу решение №.12406/27.11.20 по г.д.№.1190/20 на АС София, 14с., с което е потвърдено решение №.5813/30.07.19 по г.д.№.2142/17, на СГС, І-20с., за отхвърляне на предявените от касаторите искове по чл.441 ГПК за осъждане на ЧСИ М. К. Ц. да им заплати както следва: на първите четирима касатори по 55 370лв.-1/5 от 276 852лв. - останало непогасено задължението по изп.д.№.20138400400933 поради виновно противоправно поведение на ЧСИ, довело до продажба на имуществото на по-ниска от пазарната цена; на петия касатор 250 000лв., включващи 55 370лв. - 1/5 от останалата непогасена по изпълнителното дело сума 276 852лв. /т.е. частта, припадаща се на дружеството от остатъка от задължението по изпълнителното дело/ и 194 630лв. - частичен иск от сумата 723 148лв., която дружеството не е получило като остатък от разпределението, поради горепосоченото виновното и противоправно поведение на ЧСИ. Ответната страна М. К. Ц. оспорва жалбите; претендира разноски при условията на чл.38 ЗА. Третото лице помагач „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД не взема становище. Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са процесуално допустими. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С атакуваното решение е прието, че фактическият състав за реализиране на специалната отговорност на съдебния изпълнител – включващ противоправно поведение при осъществяване на процесуални действия, вина /която се презумира/, имуществени вреди за ищеца и причинно-следствена връзка между деянието на съдебния изпълнител и вредите, не е установен в неговата цялост. Обезщетението се претендира във връзка с проведено от ответницата в качеството й на ЧСИ изпълнително производство, в рамките на което за погасяване на дълг на ищците са осъществени три продани на ипотекиран недвижим имот /хотел на груб строеж, парцел, ведно с оборудване-с данъчната оценка на хотела в груб строеж 3 452 042,20лв. /; до възлагане на същия се е стигнало, след като след обявяването на първите две продани-за периоди 30.09.13-30.10.13 и 6.12.13-6.01.14 и цени съответно 75% от пазарна стойност 4 889 603,794лв. и 80% от началната по първата обявена продан - за нестанали, предвид постъпило в срока по чл.494 ал.2 пр.3 ГПК искане /от 10.01.14/, е насрочена и осъществена трета продан-за период 17.01-17.02.14 и цена 2 211 990лв. /75% от стойността по СТЕ без ДДС 2 900 000лв. и отделно на оборудването 41100лв./, на която се е явил само един кандидат-взискателят, и е купил имота. Въззивната инстанция е намерила, че част от оплакванията за нарушения /относно начисляването на ДДС и противоречие в интересите на получилия съобщенията К. и адресатите им/ са били повдигнати за първи път пред нея и поради това не могат да бъдат обсъждани по арг. от чл.214 ал.1 ГПК. Доколкото във връзка с останалите нарушения спорът е концентриран около това, че вследствие на тях продаденото имущество е било оценено на по-ниска от действителната му реална цена, съответно, че ЧСИ не е осигурил възможност на потенциалните купувачи да наддават за имота/същият да бъде продаден за по-висока стойност и така да се стигне до намаляване на пасива в имуществото на ищците, съдът се е позовал на практика на ВКС /опр.№.167/4.03.20 по г.д.№.3272/19, ІІІ ГО/, съгласно която когато една публична продан се осъществи на цена, по-ниска от първоначално определената, в случай, че се касае до няколко нестанали публични продани, то не може да се приеме априори наличие на имуществена вреда. Неизвършването на публичната продан по цени, определени при предходните продажби, явно сочи, че при определянето им за нуждите на производството не са съобразени релевантните пазарни цени за съответния район, характеристиката, вида и състоянието на конкретния имот по начин, осигуряващ същият да бъде продаден успешно. Имуществото се разпродава по правила, с които се гарантира интереса на длъжника, но едновременно с това се цели и своевременно и бързо постъпване на парични средства за удовлетворяване на кредитора /в тежест на длъжника да не бъдат натрупвани за дълго време допълнителни и обременителни лихви, кредиторът да удовлетвори интереса си от очакваното изпълнение на дълга/. В конкретния случай се установява, че активите не са могли да бъдат реализирани при първоначално определената цена; последвалата втора продан също не е дала резултат-поради което имуществото е било изнесено на трета продан, като стойността отново е определена от вещо лице. Няма пречка имуществото да бъде продадено и под пазарната му стойност, цената не е била в нетипичен разрез или в извънредно несъответствие с дадената данъчна оценка и назначените експертизи, и определянето й по заключение на вещо лице не може да ангажира отговорността на ЧСИ. Същевременно оплакванията във връзка с уведомяването са намерени за неоснователни. Посочено е, че дори да се приеме, че ищците или част от тях са били ненадлежно уведомени, в това число и че не им е било връчено редовно постановление за възлагане, не се установява, че като пряка последица от това за тях са настъпили негативни последици; само по себе си нередовното призоваване не води до това имотът да бъде продаден на по-висока или по-изгодна цена; в хода на делото не е доказано наличие и на друга вреда, която длъжниците да са претърпели /няма данни за конкретно проявен интерес или отхвърляне на оферта на реален наддавач/ - само поради факта, че процедурата по призоваването им е била нарушена. Във връзка с оплакванията за ненадлежно разгласяване на публичната продан е отразено, че съгласно чл.487 ал.2 ГПК обявлението по ал.1 се поставя на съответни места в канцеларията на ЧСИ, в сградата на районния съд, в общината или кметството по местонахождение на имота, на самия имот и се публикува на интернет страницата на окръжния съд по местоизпълнението най-малко един ден преди посочения в обявлението ден за започване на проданта, както и на интернет страницата на камарата /чл.19 ал.4 ЗЧСИ/. Всички посочени начини са били надлежно изпълнени с изключение на публикуването на сайта на съда. Представената информация от протокол №.53/13.12.12 на ВСС не води до извод, че ЧСИ е бил освободен от това задължение поради факта, че е било взето решение за синхронизиране на информацията, подадена до регистъра на Камарата на ЧСИ, с тази на сайтовете на окръжните съдилища. Това нарушение, обаче, не може да обоснове предпоставка за ангажиране на имуществената отговорност на ЧСИ поради липса на пряка причинна връзка между същото и настъпилата реална вреда за длъжниците по изпълнението. Неизпращането на информация на сайта на съда не представлява липса на разгласяване – то е станало в по-малък от предвидения в закона обем, като по делото липсват доказателства, че поради липса на информация на посочения сайт ищците са пропуснали реална и предвидима оферта, която надхвърля определената от ЧСИ цена и води до неминуемо постъпване на наддавателно предложение, кореспондиращо с техните изисквания за продажна стойност. Прието е, че аналогичното важи и по отношение на оплакването за разгласяване най-малко един ден преди посочения в обявлението ден за започване на проданта - няма доказателства, които да обосноват основателност на извода, че ако обявленията са престояли на посочените в закона места с няколко часа в повече, то в търга за имота са щели да участват повече купувачи, респективно че са щели да заплатят за имуществото по-висока цена. Съдът не е възприел и тезата, че назначената трета по ред продан е същинска първа продан по смисъла на чл.494 ГПК, респективно, че за нея важи срокът, визиран в нормата. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторите се позовават на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпроси: 1.“Може ли да бъде ангажирана имуществената отговорност на ЧСИ при неспазване на разпоредбите, които разпореждат публикуването на обявлението за публичната продан на интернет страницата на Камарата на ЧСИ /чл.19 ал.4 ЗЧСИ/ и на интернет страницата на Окръжния съд по местонахождението на имота /чл.487 ал.2 ГПК/? Може ли да се приеме, че при нарушение на посочените разпоредби и в трите проведени по изпълнителното дело продани, ЧСИ е осигурило наддаването при участието на неопределен кръг от участници, за да бъде постигната реална пазарна цена?“ /реш.№.43/28.05.19 по г.д.№.2474/18, ІV ГО, реш. №.340/8.01.13 по г.д.1295/11, ІV ГО, реш.№.264/8.04.10 по г.д.№.474/09, реш.№.195/8.11.17 по г.д.№.3734/17, ІІІ ГО/; 2.“При приета от съда за извършена в по-малък обем, респективно опорочена разгласа на проданта, поради неспазване както на чл.19 ал.4 ЗЧСИ и чл.487 ал.2 пр.5 ГПК в поредица продани, така и на изискването обявлението за проданта да бъде поставено в сградата на районния съд най-малко един ден преди посочения в обявлението ден за започване на проданта /чл.487 ал.2 ГПК/, може ли да се приеме, че цената, на която е възложен изложения за продан имот в третата по ред продан, е обусловена от конкретното търсене на пазара на имоти? Само дисциплинарна отговорност ли повличат посочените нарушения или при доказана в настоящото исково производство с помощта на експертиза по-висока начална цена, може да бъде ангажирана и имуществената отговорност на ЧСИ? Как следва да постъпи ЧСИ, в случай, че констатира опорочена разгласа преди приключване на проданта?“ /реш.№.73/11.07.19 по г.д.№.2069/18, ІV ГО, т.11 ТР 2/26.06.15 по тълк.д. №.2/13, реш.№.340/8.01.13 по г.д.№.1295/11, ІV ГО/; 3.„Настъпват ли за длъжника вреди и как последният може да защити правата си, когато към момента на проданта не е разполагал със законова възможност да обжалва в хода на изпълнителното производство занижената начална оценка на изнесения на продан имот, а имотът му е възложен от ЧСИ след опорочена разгласа и доказана в производството по деликтния иск с помощна на експертиза цена, значително по-ниска от пазарната?“ /т.9 ТР 2/13, ОСГТК/; 4.“Следва ли да бъде спазен едномесечен срок между втората обявена за нестанала и трета по ред продан?“ /т.9 ТР 2/26.06.15 по тълк.д.№.2/13, ОСГТК/; 5.„Настъпват ли вреди за длъжника, когато, вследствие нарушаване на съответните процесуални правила, ЧСИ е провел нова, трета по реда продан, при съкратени срокове – само 10 дни след приключване на предходната нестанала втора продан, при по-ниска пазарна начална цена и изнасяният на продан имот е възложен по тази цена, без да бъде предоставена възможност на длъжника да упражни правото си на избор по чл.45 ал.7 вр. с чл.83 ал.5 ППЗДДС?“ /т.4 ТР 2/26.06.15, т.1 ТР 2/26.06.15, ТР 4/17 от 11.03.19 по т.д.№.4/17, реш.№.73/11.07.19 по г.д.№.2069/18, реш. №.195/8.11.17 по г.д.№.3734/17/; 6. „Налице ли са законовите предпоставки да се приеме, че оплакванията относно противоречие на интересите на получилия съобщенията Н. К. и относно възможността на длъжника „Средец София“ООД да упражни правото си на избор по чл.45 ал.7 вр. с чл.83 ал.5 ППЗДДС като повдигнати за първи път пред въззивен съд основания на иска, не могат да бъдат разглеждани по аргумент от чл.214 ГПК?“ /реш.№.196/20.07.12 по г.д.№.1555/11, ІІІ ГО, ТР 1/13, т.4/. Съгласно цитираната във връзка с въпроса относно насрочването на трета публична продан задължителна практика, ако и при втората продан имотът не бъде продаден, за взискателя възниква правото да поиска определяне на нова начална цена-чл.494 ал.2 изр.3 ГПК; това искане на практика представлява искане за извършване на нова продан; за новата трета по ред продан законодателят не определя за начална цена по-нисък процент от началната цена на първата или втората продан, нито по-нисък процент от стойността на вещта, както прави това за първите две продани, а изисква определяне на нова начална цена; нови правила или критерии за определянето й от съдебния изпълнител не са уредени, поради което следва да се приеме, че новата начална цена ще се определи отново по правилото на чл.468 ГПК; невъзможността имотът да се продаде на първата и втората продан явно сочи, че при определянето на неговата не са съобразени средните пазарни цени за съответния район, характеристиката, вида и състоянието му или използваните и методи на остойностяване не са подходящи; тези обстоятелства и изминалият период от време от първоначалното остойностяване до искането за нова трета по ред продан налагат да се отчетат отново реалните условия на пазара на недвижими имоти в съответния район, състоянието и вида на имота, способността да се продаде в сравнително кратки срокове, евентуално настъпили инфлационни процеси и други пазарни фактори при определяне на стойността по реда на чл.468 ал.2 ГПК и определяне на новата начална цена за третата продан по правилото на чл.468 ал.1 ГПК от съдебния изпълнител; определянето й не означава намаляване до краен и нереален размер на цената, а предполага такава начална цена, която да позволи постъпването на наддавателни предложения така, че да се постигне реална пазарна цена, на която имуществото да бъде осребрено. Предвид изложеното и с оглед проверка на съответствието на приетото от въззивния съд с цитираната задължителната практика, по горепосочения въпрос следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На касаторите трябва да бъдат дадени указания, при съобразяване на постановените определения за освобождаване от държавна такса /частично за първите трима и изцяло за Н.К./, за внасяне по сметка на ВКС на дължимата такава в размери както следва: Л.А. Д.К. и М.А.-по 25лв.; “Средец София“ООД-5000лв., и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, ВКС, състав ІІІ ГО,

Цитирани разпоредби

19