Определение № 287 от 01.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 1480/2016 г.

Производството е по чл. 282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на О.- Г., [населено място], с която се иска спиране на изпълнението на решение №169 от 14.04.2016г. по т.д. №136/2016г. на Плевенски окръжен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, намира следното: Молбата за спиране е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по следните съображения: Производството пред първостепения съд е образувано по искова молба на [фирма], [населено място] против [община], по предявен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 8300лв. – стойност на направени от наемателя разходи за подобрения в държан по силата на наемен договор между страните търговски обект „ Лавка” – предназначен за магазин за хранителни стоки. При тези фактически данни се налага извод, че подадената от О.- Г. против въззивното решение №169 от 14.04.2016г. по т.д. №136/2016г. на Плевенски окръжен съд касационна жалба, заведена в канцеларията на администриращият съд на 25.05.2016г. има за предмет влязло в сила решение, с оглед цената на иска, обуславяща приложение на разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК, изключваща от обхвата на касационен контрол искове с цена на иска до 20 000лв. по търговски дела. От изложеното следва, че постъпилата касационна жалба, срещу постановеното решение на Плевенски окръжен съд, изходяща от молителя не е обусловила висящност на производството, а това е предпоставка за спирането на изпълнението, съгласно нормата на чл.282, ал.2 ГПК, която е императивна, поради което, неизпълнението на изискванията й има за правна последица оставяне без уважение на разглежданото искане. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение