Определение № 60371 от 22.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2906/2018 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Я. З. К. [ЕГН] срещу решение № 238 от 30.07.2017 г. на АС-Пловдив по в.т.д. №314/2018 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №101 от 19.03.2018 г., постановено по т.д. № 60/2017 г. на ОС-Смолян, с което са били отхвърлени обективносъединените отрицателни установителни искове на касатора срещу „Интернешънъл Асет Банк“АД ЕИК[ЕИК] за установяване, че ответната банка не е носител на ипотечно право по отношение на следните недвижими имоти: 1/ жилище – апартамент № 16 /шестнадесет/, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 67653.918.104.2.20 /шест, седем, шест, пет, три, точка, девет, едно, осем, точка, едно, нула, четири, точка, две, точка, две, нула/, с административен адрес: [населено място], [улица], бл.Б,ет.6, ап.16, на едно ниво, състоящ се от спалня, дневна с тераса, кухненски бокс, баня с тоалетна и антре, със застроена площ 63.25 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - 67653.918.104.2.19, под обекта - 67653.918.104.2.16, над обекта - 67653.918.104.2.21, ведно с изба № 16 с площ 3.30 кв. м., както и 1.70 % идеални части от общите части на сграда с идентификатор 67653.918.104.2 /шест, седем, шест, пет, три, точка, девет, едно, осем, точка, едно, нула, четири, точка, две/ и 1.70 % идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 67653.918.104 /шест, седем, шест, пет, три, точка, девет, едно, осем, точка, едно, нула, четири/ с площ 1 509 кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - високо застрояване, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 67653.918.111, 67653.918.699, 67653.918.113, 67653.918.105, 67653.918.722, 67653.918.232 и 67653.918.110, за който е отреден УПИ № ХII-918.104, в кв. 16 по ПУП на [населено място], 2/ офис № 1 /едно/, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 67653.918.104.2.1 /шест, седем, шест, пет, три, точка, девет, едно, осем, точка, едно, нула, четири, точка, две, точка, едно/, с административен адрес [населено място], ул.К. Фичето“ №10,бл.Б ет.1, офис 1, на едно ниво, със застроена площ 31.40 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - 67653.918.104.2.2, под обекта - няма, над обекта – 67653.918.104.2.3, ведно с 0.79 % идеални части от общите части на сграда с идентификатор 67653.918.104.2 /шест, седем, шест, пет, три, точка, девет, едно, осем, точка, едно, нула, четири, точка, две/ и 0.79 % идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 67653.918.104 /шест, седем, шест, пет, три, точка, девет, едно, осем, точка, едно, нула, четири/, с площ 1 509 кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - високо застрояване, при съседи, поземлени имоти с идентификатори 67653.918.111, 67653.918.699, 67653.918.113, 67653.918.105, 67653.918.722, 67653.918.232 и 67653.918.110, за който е отреден УПИ № ХII-918.104, в кв. 16 по ПУП на [населено място]. 3/ гараж № 5 /пет/, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 67653.918.104.3.5 /шест, седем, шест, пет, три, точка, девет, едно, осем, точка, едно, нула, четири, точка, три, точка, пет/, с административен адрес [населено място], ул.“К. Фичето № 10, бл. Б, ет. 1, гараж 5, на едно ниво, със застроена площ 24.90 кв. м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – 67653.918.104.3.4 и 67653.918.104.3.6, под обекта - няма, над обекта - няма, ведно с 0.63 % идеални части от общите части на сграда с идентификатор 67653.918.104.3 /шест, седем, шест, пет, три, точка, девет, едно, осем, точка, едно, нула, четири, точка, три/ и 0.63 % идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 67653.918.104 /шест, седем, шест, пет, три, точка, девет, едно, осем, точка, едно, нула, четири/ с площ 1 509 кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - високо застрояване, при съседи, поземлени имоти с идентификатори 67653.918.111, 67653.918.699, 67653.918.113, 67653.918.105, 67653.918.722, 67653.918.232 и 67653.918.110, за който е отреден УПИ № ХII-918.104, в кв. 16 по ПУП на Г. С, както и в частта за разноските. В касационната жалба се навеждат оплаквания за нарушения на материалния закон, при постановяване на обжалваното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочат като изпълнени селективните критерии по чл.280 ал.1,т.1, т.3 и ал.2 ГПК. Ответната по касационната жалба страна, в писмен отговор, изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователен така предявения иск, съдебният състав се е позовал на следните факти, установени по делото: С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 45, т. II, рег. № 4034 дело № 230 /07.06.2006 г. по описа на А. С..– нотариус с рег. № 366 по описа на НК, А. и А. К.. са продали на ЕТ „Г. П.“ незастроен поземлен имот с идентификатор 67653.918.104 с обща площ 1 884 кв. м., като купувачът се е задължил да построи в имота жилищен блок и да обезщети продавачите с обекти, съразмерни на 18 % от общата разгъната застроена площ на сградата. Последният и „Интернешънъл Асет Банк“АД са сключили договор от 22.01.2007 г. за кредит в размер на 1 250 000 евро, като за обезпечаване на кредита, ведно с лихви и разноски едноличният търговец е учредил в полза на банката договорна ипотека върху УПИ № ХII-918.104, в кв. 16 по ПУП на [населено място]., Ц. част с площ 1 463 кв. м., образуван от част с площ 1 463 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 67653.918.104, която ипотека е вписана на 22.01.2007 г.. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 150, т. ІІ, рег. № 4874, дело №324./16.05.2008 г. по описа на нотариус с рег. № 366 по описа на НК, ЕТ“Г. П.“ е продал на А. и А. К. процесните имоти: апартаменти, офис и гараж. На 07.03.2017 г. на основание чл. 172, ал. 2 от ЗЗД, във връзка с чл. 18, ал. 4 от Правилника за вписванията, е извършено ново вписване на горепосочената договорна ипотека за сумата от 1 103 764.50 лева. С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 48 т. I, рег. № 686, дело № 42/17.03.2017 г. по описа на нотариус с рег. № 366 по описа на НК, ищецът Я. З. К. е придобил процесните имоти от А. и А. К.. На база изложеното, въззивният съд е възприел извода в решението на първоинстанционния съд, че правните последици на вписването на ипотеката и по специално противопоставимостта й на трети лица е ограничено от закона във времето – десет години от деня на извършването на вписването. Според съда, след изтичане на регламентирания десетгодишен срок, правните последици от вписването не отпадат автоматично, вписването на ипотеката не се заличава служебно, а е необходимо изрично искане от заинтересовано лице-аргум. от чл. 22 от ПВп, в който е уредено, че когато са изминали десет години от датата на вписване на ипотеката, без то да е подновено, заличаването става по молба на заинтересования, без представяне на други доказателства. Ето защо, според съда, при липса на такова заличаване, след изтичането на 10 години от първоначалното вписване на ипотеката /вписана на 22.01.2007 г./, и при нейното ново вписване- на 07.03.2017 г., придобиването на ипотекираните имоти на 17.03.2017 г. от страна на ищеца е непротивопоставимо на правата на кредитора- ответната банка, основани на ипотечното право, възникнало с учредяването на самата ипотека върху процесните имоти, преминало в тежест на придобилите имотите в срока на действие на ипотеката праводатели на ищеца, непогасено с изтичането на 10 годишния срок на действие, поради липса на заличаване по чл.22 ПВп, и вписване наново на същата ипотека преди датата на придобиването на ипотекираните имоти от страна на ищеца. В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК към настоящата касационна жалба са формулирани правни въпроси за това: 1. има ли правно действие новото вписване на ипотеката спрямо новия собственик, ако към момента на извършването му ипотекираният имот вече не е притежание на лицето, което е учредило ипотеката и 2. има ли новото вписване на ипотеката ретроактивно действие и спрямо третите лица, придобили и вписали правата си върху имота, служещ за обезпечение, преди новото вписване на ипотеката. Твърди се, че по тези въпроси е налице противоречие в отговора, даден в обжалваното решение с този в цитирани определения на ВКС постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК -основание за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК и че същите се явяват от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. С определение №185 /03.06.2019 г., постановено по настоящото дело, е спряно производството по същото на основание чл.292 ГПК до произнасяне на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №3/2018 г.. С оглед постановяването на ТР №3/2018 на ОСГТК от 17.03.2021 г. производството по настоящото дело следва да се възобнови. В цитираното ТР, в диспозитива е постановено, че може да се впише наново ипотека, съгласно чл.172, ал. 2 ЗЗД, ако е изтекъл десетгодишният срок на вписването и тя вече е била заличена по реда на чл. 22 от Правилника за вписванията, но това вписване е непротивопоставимо на третото лице, което е придобило собствеността върху имота и е вписало своя акт преди новото вписване на ипотеката, както и на неговите частни правоприемници, макар те да са придобили собствеността върху имота след новото вписване на ипотеката. Така формулираният твърде общо диспозитив следва изложените в мотивите на ТР съображения на ОСГТК на ВКС, относно това, че третото лице, което е придобило собствеността на имота и е вписало нотариалния си акт преди новото вписване на заличената при условията на чл. 22 ПВп ипотека, както и всички негови частни правоприемници, са защитени от факта, че първата сделка е за имот, необременен с ипотека, и поради това е извън приложното поле на чл. 173, ал. 1 ЗЗД. В настоящият казус праводателите на ищеца са придобили правото на собственост на имотите, предмет на спора, по време действието на 10 годишния срок по чл.172 ал.1 ЗЗД, от ипотекарния длъжник, учредил ипотеката –т.е. при липса на хипотезата на заличена ипотека и при действие спрямо тях на правилото на чл.173 ал.1 ЗЗД, а ищецът е придобил от тях собствеността върху същите имоти след новото вписване. От това във всички случаи следва, че първата сделка е с имоти, обременени с ипотека, и поради това е изцяло в приложното поле на чл. 173, ал. 1 ЗЗД, а ищецът е придобил процесните имоти, обременени с ипотечно право на кредитора, тъй като това е станало след датата на новото вписване на ипотеката, по смисъла на чл. 172 ал.2 ЗЗД, и това ново вписване има действие по отношение на всички лица, за които същата е имала действие до изтичането на срока по чл.172 ал.1 ЗЗД, спрямо имотите върху които е учредена, съответно – и за частните правоприемници на тези лица, придобили права върху тези имоти след датата на новото вписване. Именно в това е и смисълът, при новото вписване, съдията по вписванията да не проверява дали имотът все още е собственост на длъжника или на лицето, което е учредило ипотека върху имота си за обезпечаване на чужд дълг. Новото вписване има действие и за другите лица, на правата на които ипотеката е била противопоставима към датата на изтичане на десетте години по чл.172 ал.1 ЗЗД, но същото има ред от датата на новото вписване. С оглед изложеното, обжалваното въззивно решение, като краен резултат, е в съответствие със задължителните постановки по тълкуването на закона, дадени с ТР №3/2018 на ОСГТК от 17.03.2021 г.. Следователно не се обосновава основание за допускане до касация на обжалваното въззивно решение, доколкото с цитираното ТР е преодоляна колебливата и варираща съдебна практика на ВКС и съдилищата в страната по съответните правни въпроси и като краен резултат обжалваното въззивно решение е правилно, т.е. не е налице основание за допускане до касация,нито в хипотезата на чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК,нито –в тази по чл.280 ал.2 ГПК/ очевидна неправилност/. На основание изложеното, ВКС,ТК, състав на Второ т.о.