Определение № 219 от 26.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1692/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационни жалби на ищцата К. К. Х. и на ответника ЗАД „Армеец“ АД срещу решение №1377 от 29.06.2020г., постановено по в.гр.д. №2995/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 с-в.

С касационната жалба на К. Х. са обжалва въззивното решение в частта му, с която е потвърдено решение №3247/07.05.2019г. по гр.д.№796/2018г. на СГС, ГО, І-19 състав, в отхвърлителната му част за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 24 000лв. Твърди се, че в обжалваната му част, въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се извода на въззивния съд, че ищцата има принос за произшествието по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД в размер на 70%, като се твърди, че от събраните по делото доказателствата не се установява наличие на съпричиняване. Иска се отмяна на решението в обжалваната му от ищцата част, осъждане на ответното дружество да заплати обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер от 80 000лв. с присъждане на разноски за касационната инстанция.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като са формулирани следните въпроси:

1. „При определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, задължен ли е решаващия съд да изследва причинно-следствената връзка и точното съотношение между поведението на пострадалата и противоправното поведение на водача на МПС и въз основа на него да определи на основание чл.51, ал.2 ЗЗД обективния принос на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат?“. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение №198/03.02.2017г. по т.д.№3252/2015г. на ВКС, ІІ т.о. и с решение №19/08.02.2011г. по т.д.№50177/2009г. на ВКС, ІV г.о.

2. „При направено възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, за да определи обективния принос на пострадалата, длъжен ли е решаващия съд да прецени доколко страната, която го прави, е доказала при условията на пълно и главно доказване, причинната връзка между поведението на пострадалата и противоправното поведение на водача на МПС?“. Касаторът обосновава противоречие с практиката на ВКС в решение №198/03.02.2017г. по т.д.№3252/2015г. на ВКС, ІІ т.о. и в решение №19/08.02.2011г. по т.д. №50177/2009г. на ВКС, ІV г.о.

3. „Възможно ли е определеното обезщетение за вреди от деликт да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД поради прието от съда съпричиняване от страна на пострадалата по предположение, без съпричиняването да е доказано при условия на пълно доказване?“. Според касатора въпросът е решен в противоречие с решение №5/13.03.2017г. по гр.д.№638/2012г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение №140/24.07.2013г. по гр.д. №1328/2012г. на ВКС, ІІІ г.о.

4. „Следва ли приетият принос по чл.51, ал.2 ГПК на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат да е конкретен – да се изразява в конкретно извършени от него действия или бездействия, за които за е доказано, че се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на вредоносния резултат?“. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с решение №16/04.02.2014г. по т.д.№1858/2013г. на ВКС, І т.о. и решение №6/03.02.2017г. по гр.д. №5309/2015г. на ВКС, ІІІ г.о.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба на К. Х. от ответника ЗАД „Армеец“ АД, в който се твърди, че не е налице поддържаното от касаторката основание за допускане на касация, тъй като въпросите не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Излагат се доводи за неоснователност на касационната жалба на ищцата и се претендира юрисконсултско възнаграждение.

С касационната жалба на ЗАД „Армеец“ АД се обжалва въззивното решение в частта му, с която (след частична отмяна на решение №3247 от 07.05.2019г. по гр.д.№796/2018г. на СГС, ГО, І-19 състав), е осъден ответникът да заплати на ищцата допълнително сумата от 1 500лв. (над присъденото от първата инстанция обезщетение в размер на 22 500лв.), ведно със законната лихва считано от 24.02.2017г., както и в частта му, с която е потвърдено решението на СГС за осъждането на ответното дружество да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 22 500лв., ведно със законната лихва считано от 24.02.2017г. Поддържа се, че в обжалваната му от застрахователя част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният състав е обсъдил едностранно доказателствата по делото без да ги прецени в тяхната съвкупност, поради което е направил неверни и неточни изводи. Излагат се доводи, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин причината за възникване на произшествието и в частност, че не се установява факта, че водачът е ускорил мотоциклета, което е довело до падането на ищцата. Отделно се сочи, че по делото не е доказана причинната връзка между деянието на застрахования водач и получените от ищцата увреждания. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му от ЗАД „Армеец“ АД част и отхвърляне изцяло на предявения иск с присъждане на разноски за трите съдебни инстанции.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставени са като обуславящи изхода на спора следните правни въпроси:

1. „Допустимо ли е съдът да прави извод въз основа на заключение, без да са налице категорични и еднозначни данни за такъв извод в заключението?“. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №241/23.10.2013г. по гр.д.№3194/2013г. на ВКС, І г.о., решение №108/16.05.2011г. по гр.д.№1814/2009г. на ВКС, ІV г.о, решение №762/20.07.2011г. по гр.д.№1371/2009г. на ВКС, І г.о и решение №60 от 25.03.2013г. по т.д.№475/2012г. на ВКС, ІІ т.о

2. „Допустимо ли е съдът да приема за доказано наличието на причинна връзка между деянието и вредите, в случаите по които по делото не е доказано категорично извършването на деяние?“. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с постановките в решение №945/15.03.2010г. по гр.д. №3026/2008г. на ВКС, ІV г.о.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от ищцата К. К. Х., в който се поддържа, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като поставените въпроси не са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендира се присъждането на адвокатско възнаграждение с ДДС, определено по реда на чл.38, ал.2 ЗА, в полза на адвокат Н. Д..

Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустимаи – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното пред касационната инстанция решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е отменил решение №3247/07.05.2019г. по гр.д.№796/2018г. на СГС, ГО, І-19, в частта му, с която искът на К. К. Х. с правно основание чл.432, ал.1 КЗ е отхвърлен за разликата от 22 500лв. до 24 000лв. и вместо това е осъдил ЗАД „Армеец“ АД да заплати на ищцата допълнително сумата от 1 500лв. – обезщетение за неимуществени вреди, получени при произшествие на 22.05.2016г., ведно със законната лихва, считано от 24.02.2017г. С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение в осъдителната му част за сумата 22 500лв. и в частта му, с която е отхвърлен иска на К. Х. (предявен като частичен), за разликата между 24 000лв. и претендираното обезщетение в размер на 80 000лв.

По делото не е спорно, че Ц. Ц. - водач на мотоциклет „Сузуки ГСХ Р 1000“ с ДК [рег.номер на МПС], от който е изпаднала ищцата К. Х. на 22.05.2016г., е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към датата на ПТП. За да приеме, че е ангажирана отговорността на застрахователното дружество по чл.432, ал.1 КЗ за обезщетяване на причинените на ищцата неимуществени вреди в резултат на злополуката, въззивният състав се е позовал на заключението по изслушана пред първата инстанция автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Д. и на допълнителното заключение, изготвено от вещото лице Д., според които вероятният механизъм на произшествието се състои в предприето ускорение на мотоциклета, при което пътничката не е успяла да се задържи за тялото на водача и е изпаднала от задната му седалка. Съдът е посочил, че действията на водача на мотоциклета с органите за управлението му - подаване на рязко на газ и ускоряване, са в пряка причинна връзка с изпадането на пътничката. Посочил е, че противоправното поведение на застрахования водач се състои в неспазване на задължението преди да предприеме това ускорение да се увери, че пътникът зад него е стабилно закрепен към седалката.

На базата на двете заключения по извършените автотехнически експертизи въззивният състав е приел, че от своя страна пътничката К. Х. е допринесла за вредоносния резултат, тъй като не се е държала достатъчно здраво за тялото на водача, въпреки че е имала техническата възможност да си осигури здрав захват за водача, при което не би загубила равновесие. С оглед на това поведение на ищцата, което е в пряка причинна връзка със злополуката, въззивният състав е приел, че е налице съпричиняване от нейна страна на вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД. Съдът е посочил, че при съпоставяне поведението на водача и на пострадалото лице, поведението на пострадалата-ищца e по-укоримо от това на мотоциклетиста, като го е определил в размер на на 70%.

С касационните жалби не се оспорват приетите от съда за установени увреждания, болки и страдания, получени от ищцата, както и определения от въззивния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди от 80 000лв. (преди отчитане на съпричиняването). С оглед оплакването във въззивната жалба за липса на доказателства за причинна връзка между злополуката и получените от ищцата увреждания, в обжалваното решение е акцентирано, че от приетата пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие на реализираното ПТП ищцата е получила уврежданията, взети предвид от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, а именно: открито двуглезенно счупване с изкълчване на ляв долен крайник; счупване на близките фаланги на 3, 4 и 5 пръст на дясна ръка; повърхностни охлузни рани по тялото и крайниците. В тази връзка въззивният състав е приел за доказана причинната връзка между застрахователното събитие и претърпените от ищцата болки и страданията, включително и през възстановителния период.

Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното от касаторите К. Х. и ЗАД „Армеец“ АД основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Формулираните от ищцата-касатор К. Х. въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаещи начина на доказване наличието на съпричиняване, изискването за причинна връзка между конкретното действие на пострадалия и вредоносния резултат и за преценката на съотношението между неправомерното поведение на делинквента и поведението на пострадалия като предпоставка за определяне размера на съпричиняване, са относими за конкретния правен спор. В случая обаче нито един от поставените четири правни въпроса, свързан с приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, не е решен в противоречие с практиката на ВКС, и не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. При липсата на други представени от страните доказателства, въззивният съд е направил своите фактически изводи на базата на първоначалното заключение на вещото лице Д. и на допълнителното заключение на вещото лице Д. по извършените пред първата инстанция две автотехнически експертизи. И двете вещи лица са работили въз основа на материалите, съдържащи се в ДП №492/2016г. на РУ-Враца, включващи констативен протокол за ПТП, протокол за оглед, албум и др., като са стигнали до аналогични изводи относно механизма на ПТП. С оглед заключенията на вещите лица и техните обяснения в съдебни заседания, съдът е приел, че е доказана по несъмнен начин причинната връзка между недоброто захващане от страна на пътничката и нейното падане от мотоциклета. Отделно въззивният състав е определил размера на съпричиняването от 70%, отчитайки конкретното поведение на делинквента и на пострадалата, като изрично е посочил, че в конкретния случай поведението на пострадалата-ищца e по-укоримо от това на мотоциклетиста. В връзка с горното, не може да се приеме, че поставените в изложението въпроси посочени по-горе в настоящото определение под №1, №2, №3 и №4), са решени в противоречие с цитираната от ищцата-касатор практика на ВКС.

По аналогични съображения, не обосновават наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, въпросите поставени от ответника-касатор относно начина на доказване на деликта и на причинната връзка между поведението на застрахования водач и вредоносния резултат. Обстоятелството, че изпадането на ищцата от мотоциклета е обусловено от рязкото ускоряване от страна на водача, според въззивния съд е установено от заключенията на вещите лица по автотехническите експертизи и техните обяснения в съдебни заседания. Становищата на експертите, че е възможно и други обстоятелства да са причинили злополуката, не изключват категоричния извод на съда за наличие на неправомерното поведение от страна на водача на мотоциклета, изразяващо се в предприето ускорение на машината, и причинната връзка между това поведение и произшествието. Що се отнася до причинната връзка между изпадането на ищцата от мотоциклета и получените увреждания, въззивният състав изрично е посочил, че от заключението по извършената медицинска експертиза се установява, че констатираните от вещото лице увреждания са резултат от злополуката. При това положение следва да се приеме, че поставените от касатора-ответник два правни въпроса (посочени по-горе в настоящото определение под №1 и №2), не са решени в противоречие с цитираната в изложението практика на ВКС.

На основание чл.78, ал.8 ГПК вр. ал.3 и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ К. Х. следва да бъде осъдена да заплати на застрахователното дружество сумата 100лв. – юрисконсултско възнаграждение във връзка с отговора на касационната жалба на ищцата. От своя страна на основание чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.7, ал.2 и чл.9, ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждение ЗАД „Армеец“ АД следва да заплати на адвокат Н. Д. адвокатско възнаграждение с ДДС във връзка с отговора на касационната жалба на застрахователното дружество сумата 1 125лв. (при обжалваем интерес на застрахователя от 24 000лв. - 3/4 от 1 250лв. + 20% ДДС).

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,