Определение № 445 от 01.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 516/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Военномедицинска академия МБАЛ - София, представлявана от началника генерал-майор проф.В. М., д.м.н., чрез старши юрисконсулт М. Д., срещу решение № 266185 от 21.10.2021 г. по в.гр.д.№ 4656/2021 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 11.01.2021 г. по гр.д.№ 17096/2020 г. на Софийски районен съд и са уважени предявените искове на Н. Г. Н. против ВМА МБАЛ-София, на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, за признаване на незаконно и отмяната на Заповед № 504/09.03.2020 г. на началника на ВМА, за уволнението на Н. Г. Н., за възстановяване на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Главен експерт“ в сектор „Счетоводство“ при ВМА и за присъждане на обезщетение в размер на 9151,20 лева поради незаконното уволнение за 6 месеца, в периода от 09.03.2020 г. до 09.09.2020 г. Със същото решение се потвърждава и уважаване на иска на ищцата за възстановяване на сумата 1525,20 лева, платена като обезщетение по чл.221, ал.2 КТ на работодателя. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението, а в изложението към нея се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 3 и ал.2 КТ по уточнените при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г., ОСГТК на ВКС въпроси, които се свеждат до установяване качеството на трудоустроен работник или служител по смисъла на чл.333, ал.1, т.2 КТ, с оглед обхвата на предварителната закрила при уволнение. Според касатора, въпросите са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд в решение № 259/01.04.2021 г. по гр.д.№ 112/2020 г., ІV г.о., във връзка с придобиване качеството на трудоустроен работник и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а неправилното приложение на чл.333, ал.1, т.2 КТ /при липса на противопоказания за условията на труд в ЕР на ТЕЛК/ обуславя допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение. От Н. Г. Н. чрез адвокат Е. Я. от АК-София и адвокат К. Г. от АК-София е подаден писмен отговор, с който оспорват доводите в касационната жалба, като считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищцата заемала длъжността „Главен експерт“ при ответника, по трудов договор, прекратен със Заповед № 504/06.03.2020 г. на началника на ВМА МБАЛ-София, на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ - поради системни нарушения на трудовата дисциплина за времето от 16.12.2019 г. до 17.01.2020 г. Съдът е установил, че с решение № 0921/26.03.2018 г. на ТЕЛК, на служителя е определена 72% трайно намалена работоспособност, поради което е трудоустроено лице и се ползва от закрила при уволнение съгласно чл.333, ал.1, т.2 КТ. Според мотивите на съда, задължението за вземане на предварително становище от ТЕЛК и разрешение на инспекцията по труда, обхваща всички случаи, когато служителят страда от заболяване, налагащо облекчени условия на труд, независимо дали заема длъжност, определена за трудоустроени. При тези данни, въззивният съд е достигнал до извод, че закрилата при уволнение не е преодоляна, което е достатъчно да отменени дисциплинарното уволнение, без да разглежда трудовия спор по същество, съгласно чл.344, ал.3 КТ. При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на решението по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните принципи в гражданския исков процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка със закрилата при уволнение на работник или служител по чл.333 КТ. Липсва явна необоснованост на мотивите или нарушаване на императивни правни норми, а постановеното решение е израз на правораздавателната компетентност на съда при решаване на конкретния правен спор и съдържат неговата преценка за установените по делото факти и приложението на закона към тях, поради което не може да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване при „очевидна неправилност“ на решението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице и основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касация на обжалваното решение поради следното: В съдебната практика на Върховния касационен съд, формирана с решение № 137/02.03.2010 г. по гр.д.№ 20/2009 г., ІV г.о., решение № 174/30.07.2012 г. по гр.д.№ 1269/2011 г., ІІІ г.о. и решение № 431/17.01.2014 г. по гр.д.№ 2869/2013 г., ІV г.о., се дава отговор на повдигнатите от касатора въпроси - закрилата по чл.333, ал.1, т.2 КТ обхваща всички случаи на трайно намалена работоспособност, независимо дали заболяването на работника или служителя налага преместването му на друга работа или изпълняваната работа е подходяща за неговото здраве. Работодателят е длъжен да поиска разрешение от инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение с работник или служител, за всеки отделен случай, когато в закона е предвидена закрила при уволнение, независимо дали е било дадено предписание на работодателя. Когато с решение на ТЕЛК е определен процент на намалена работоспособност и са посочени противопоказни условия на труд, работникът е трудоустроен по смисъла на чл.333, ал.1, т.2 КТ и е без правно значение дали работникът или служителят заема длъжност, която е определена за трудоустроени. В случая, мотивите на въззивния съд са в същия смисъл - в ЕР на ТЕЛК от 26.03.2018 г. на ищцата е призната 72% трайно намалена работоспособност поради заболяване /установено от органа по чл.1 от Наредбата за трудоустрояване/ и са посочени противопоказни условия на труд, поради което съдът е достигнал до същия извод, че по отношение на нея следва да се съблюдава дали условията на труд са подходящи за длъжността, която заема, т.е. служителят е трудоустроен по смисъла на чл.333, ал.1, т.2 КТ. След като ищцата е трудоустроено лице, работодателят не може да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, за което се изисква разрешение от инспекцията по труда и такова не е дадено, независимо дали заеманата длъжност е била подходяща за заболяването й. Предвид изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивният съд се е произнесъл в съответствие със съществуващата практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а при липсата на съображения за необходимостта съществуващата съдебна практика да бъде осъвременена поради промяна в законодателството или обществените отношения, не е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение