Определение № 4422 от 01.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2751/2025 г.

Производството е по чл. 274 ал.3т.1 ГПК Образувано е по частна касационна жалба на „Нова Билд СТ”ООД чрез адв. В. Я. от САК срещу определение №1144 от 28.04.2025г по ч.гр.дело № 3212/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 09.09.2024г по гр.д №5844/2024г на Софийски градски съд за прекратяване на производството делото поради недопустимост на иска, Жалбоподателят е искал да се признае за установено по отношение на ответниците,че предварителен договор за покупко-продажба на недв. имот и СМР, сключен между ищеца и ответниците –купувачи Ц. П. и И. Б. на 31.05.2021г. е прекратен по чл3 ал.2 т.1 изр. 2 от договора ,евентуално процесният предварителен договор е прекратен на осн. чл.18 ал.3 от договора поради отказ на ответниците да изпълнят задълженията си по чл.12 ал.2 от договора; при условията на евентуалност за се признавае за установено, че продажбата от 22.04.2024г на недвижимите имоти ,предмет на договора е прекратила действието му на осн.чл.19 от договора. За да прекрати делото на основание чл. 130 ГПК първоинстанционният съд е приел ,че за ищеца няма правен интерес от самостоятелно предявяване на иск за установяване несъществуване на правоотношението по договор,който подлежи на разваляне извънсъдебно от изправната страна, която страна би могла да се позове на извънсъдебно разваляне, или прекратяване ,за ликвидиране последиците от неизпълнението,в който смисъл е формирана и практика на ВКС(опр№267 от 10.06.2015г,първо г.о на ВКС). Въззивният съд е възприел тези съображения - за липса на правен интерес,защитим с иск при така изложените обстоятелства и петитум, като е добавил ,че първият иск противоречи на чл. 124, ал.1 ГПК като цели установяването на един факт с правно значение Този иск,както и евентуално предявените са в противоречие с чл.124,ал.1, ал.3 и ал.4 ГПК. Определението е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно .В представено изложение касаторът се позовава на чл. 280, ал.2 предл. трето ГПК поради очевидна неправилност на определението,както и на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК поради неясно тълкуване на уредбата на чл. 124, ал.1-3 ГПК .В изложението са формулирани четири въпроса в следния ред: 1) налице ли е правен интерес от отрицателен установителен иск за установяване липсата на задължение, в хипотеза на претенция от страна на ответника за изпълнение,произтичащо от погасено вече правоотношение; 2)налице ли е правен интерес от положителен установителен иск ,за установяване наличието на право у ищеца,основаващо се на настъпването на погасителен ефект по повод договорно правоотношение; 3) Допустимо ли е предявяване на установителен иск по чл. 124 ГПК по повод установяване наличието или липсата на права и задължения, ако за същите е необходимо да бъде установено наличието или липсата на едно правоотношение;4)Погасяването на едно право и кореспондиращото му задължение води ли до недопустимост на предявен установителен иск по чл. 124 ГПК ,предвид погасителния ефект ,основаващ се на настъпването на определен юридически факт. Изтъква се ,че с исковата молба е поискано от съда да постанови установително решение относно липсата на правоотношение по повод предварителен договор,чието съдържание се състои в това дали ответниците се явяват кредитори на вземането за прехвърляне на правото на собственост върху обектите по договора Страните били договорили конкретни прекратителни основания, които са настъпили.Функцията на потенциалния краен съдебен акт е да бъде констатирано вече настъпилото погасяване на едно правоотношение,като ищецът твърди погасяване„по право” на три основания,предмет на предявените съединени установителни искове Върховен касационен съд ,състав на ІІІ г.о.намира, че касационно обжалване не следва да се допуска. Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК, касаторът е длъжен за изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,обусловил решаващата воля на съда. Въпросите в изложението са хипотетично зададени и не обуславят отговор по конкретно произнесения с определението на въззивния съд правен въпрос ,който е за отсъствието на правен интерес от установителен иск с предмет като предявените в настоящия процес.Предметът на иска ,приет от съдилищата за недопустим, не кореспондира с условията задени при формулирането на първия и втория от въпросите.Третият въпрос е неясно поставен ,а последният от въпросите в реда на изложението неотносимо обвързва погасяването на едно право и кореспондиращото му задължение с положителните процесуални предпоставки за допустимост на иска. Както се посочва от защитата, правният интерес за всеки отделен случай е винаги конкретен и следва да се прецени от съда с оглед доказателствата по делото (реш№362/28.11.2011г ,Първо г.о на ВКС). Възможността за искова защита в случая въззивният съд не е отрекъл абсолютно,а конкретно и предвид обстоятелството,че предявеният иск не посочва и не защитава никакво субективно материално право на ищеца срещу посочените ответници.Параметрите на исковата молба показват,че произнасянето по същество не би защитило никакви права на ищеца От изложението не може да се проследи правната логика на защитната теза, която не свързва защитимия интерес с право което ищецът претендира, или право което отрича за насрещната страна. Коментират се установените в практиката на ВКС и правната теория положения, че правен интерес е налице при оспорване на претендирано право, или при претендиране на отричано право и след като има факти с правно значение, касаторът счита за допустимо положителното или отрицателното им установяване на общо основание, поради наличието на правоотношение като посоченото в исковата молба Законът допуска субектнивните права да бъдат защитени с иск не само когато са накърнени или отнети, но и когато са оспорени или застрашени.Въззивното определение е съобразено с установеното в практиката на ВКС разбиране, че предмет на иска по чл. 124, ал.1 ГПК е съдебното установяване на субективните права, когато са застрашени/оспорени а отрицателният установителен иск е допустим при наличие на правен интерес да се разреши по исков ред спор съществува ли за ответника едно субективно право,а не прекратено ли е извънсъдебно едно правоотношение, възникнало от договор. Дадените принципни разяснения с приемането на ТР №8/2013г по тълк.дело № №8/2012 г на ОСГТК за установителния иск при защита на правото на собственост, са указателни и при искове за установяване на други субективни права и правоотношения ,както е изтъкнато в опр.№464/2023г по ч т.д № 595/2023г Първо т.о.; опр. 127/2024г поч. гр. дело № 5184/2023 г. Трето г.о на ВКС и много други .Иск за установяване на факти е допустим само в предвидените от закона случаи, като за прекратяването на предварителен договор не е предвиден съдебен ред. Иск с допустим предмет пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения, може да бъде само предвиденият в закона за конкретното правоотношение и за случая иск (чл.124, ал.3 ГПК). Съгласно установената практика на ВКС,правният интерес се преценява от съда въз основа на твърденията на ищеца и тази преценка е конкретна.От твърденията на ищцовото дружество в случая е явно, че е сключен предварителен договор с ответниците,за покупко- продажба и строителство на недвижим имот и след като е получил плащане на уговорената първа вноска, ищецът го счел за неточно поради нареждането на превода в български лева, а не в евро съгласно посочено в договора и затова, а също и поради непредаване/ неизготвяне на нотариално заверено пълномощно за негов представител - както било договорено, счел договора за автоматично прекратен и прехвърлил обещания на купувачите недвижим имот на трето лице.При тези обстоятелства, именно прекратяването на договора „по право” се сочи като предмет на установителния иск. Преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи от степента на засягането, което състоянието на спор предизвиква (ТР №8/2013г по тълк.дело № №8/2012 г на ОСГТК ,реш.№411/2024г по гр.д № 653/2023г на Трето г.о на ВКС )Дори при спор за обвързващотото действие на договора като цяло, или за някой организационнен елемент, не би имало правен интерс от самостоятелен установителен иск, че правоотношение основано на сключения предварителен договор съществува, ако спорът вече следва да намери разрешение при иск с предмет реално изпълнение.В облигацията изправната страна има интерес да търси реално изпълнение и този интерес е защитен от закона като предпочитан.(опр. 127/2024г поч. гр. дело № 5184/2023 г. Трето г.о на ВКС) Въззивното определение е съобразено с така формираната практика на ВКС при тълкуването на чл.124, ал.1, ал.3 и ал.4 ГПК и не е налице поддържаното от защитата основание за достъп до касация по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК Твърденията на касатора в исковата молба, квалифицирани от въззивния съд като несъответни на условията в чл. 124, ал.1,ал.3 и 4 ГПК,не засвидетелстват правен интерес на ищеца да търси съдебно разрешаване на материалноправен спор,а сочат негово неизпълнение, което не поражда за ищеца правен интерес от съдебно отричане на такива потестативни насрещни права,които могат да бъдат евентуално упражени по волята на изправен кредитор,но още не са упражнени.Що се отнася до търсеното зад фактите право и до правния интерес от иск в подобни случаи /при оспорване предпоставките за упражняване на потестативни права от кредитор по предварителен договор срещу ищеца/,недопустимо е задълженият по предварителен договор продавач ,след като е отчуждил собствеността да предяви иск, че кредиторът няма правата да развали договора или да иска от съда обявяването му за окончателен; респ. да иска връщане на разпоредено имущество в патримониума на длъжника, така както недопустимо е съпруг да предяви иск, че другият съпруг няма право на развод,сънаследник да предяви самостоятелен иск ,че друг наследник няма право на иска делба на наследствените имоти и т.н.т. Определението на въззивната инстанция не е очевидно неправилно, както поддържа защитата. Очевидна неправилност,като квалифицираща степен на порочност и самостоятелно основание за допускане до касационен контрол има при въззивни определения или решения, постановени при неприлагане на императивна материалноправна норма или когато законът е приложен в неговия противоположен,несъществуващ или отменен смисъл, нарушени са основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, или видимо от мотивите на съдебния акт се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически, опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда,а това не се констатира от Върховен касационен съд в настоящия случай. Приложимото право се съдържа в чл.130 и уредбата в чл. 124 ГПК, изтъкната в определението. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.