Определение № 475 от 14.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 12/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Интерпрестиж“ ЕООД, „Туристическа компания 2000“ ЕООД и С. М. М. обжалват решение № 55 от 20.6.2019 г. по в.т.д. 72/19 г., Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено изцяло първоинстанционното решение.

Сочат, че решението е недопустимо. Вземането на ищеца Д. М. в размер на 199 223,32 лв било предмет на т.д. 2050/17 г., СГС 6-14 състав. Имало данни, че е постановено решение, което е обжалвано. Това означавало, че е налице хипотезата на т. 2 от ТР 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивното производство следвало да бъде спряно, на основание чл. 229, ал. 1т. 4 от ГПК поради наличието на разясненията в ТР 1/2017 г.

Сочи нарушения на процесуалния закон – нарушено право на защита поради липса на възможност на адвоката-пълномощник да участва в открито съдебно заседание поради ангажимент по друго дело, както и поради това, че управителят М. М. бил в болнични.

Освен това в нарушение на чл. 269 от ГПК съдът бил препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 от ГПК, без да извърши собствени изводи и да направи фактически констатации.

Оспорва наличието на правен интерес от предявяване на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД при наличие на допуснато обезпечение на иска й за заплащане на дружествен дял чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти на дружеството. Счита, че не са налице кумулативните предпоставки за уважаване на иска.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК формулира следните правни въпроси:

1. Решението е недопустимо поради наличие на преюдициален спор относно вземането и е налице хипотезата на т. 2 от ТР 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС и т. 1 от ТР 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички направени от жалбоподателя доводи, посочени във въззивната жалба, по които в обжалваното решение не са изложени съображения кои от тях съдът намира за неоснователни и защо. Необсъждането конкретно на доводите за наличие на прехвърляне на имота поради изпълнение на задължение от „Зърнени храни В. Търново“ ЕООД и поради това не представлявал апорта увреждане. Освен това не бил обсъден факта, че това е било решение на едноличния собственик на капитала. Сочи противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 15 от 30.1.2015 г. по гр.д. 4604/14 г. 4 ГО, решение № 228 от 1.10.2014 г. по гр.д. 1060/2014 г., 1 го, решение № 24 от 21.1.2010 г. по гр.д. 4744/08, 1 ГО, решение № 217 от 9.6.2011 г. по гр.д. 761/10 г 4 ГО на ВКС. По този начин е мотивирал основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

3. Представлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до лишаване от право на защита, неотлагането на дело при неявяване на страната или нейния пълномощник при наличието на препятствие, което страната не може да отстрани? Счита, че този правен въпрос е разрешен по делото в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 157 от 30.3.2012 г. по гр.д. 209/11 ВКС, 1 ГО, решение № 52/27.3.2014 г. гр.д. 4448/13 г., 3 ГО, решение № 90 от 9.2.2009 г. погр.д. 2901/07 г., 3 ГО. Мотивирайки поставения въпрос касаторът е посочил основание по чл. 280, ал. 1 т. 1 от ГПК.

Моли да се отмени решението и вместо него да се отхвърли иска.

Моли да му се присъдят разноски.

Ответникът Д. Й. М. оспорва касационната жалба. Счита, че е налице вероятна недопустимост на съдебното решение. Конкретно сочи, че решението по в.т.д 24/16 г. било влязло в сила и няма как да е преюдициално. Бил уважен частичен иск и вече било установено вземането, а по следващия иск за разликата само щяло да се потвърди. Поради това липсвала преюдициалност.

Счита, че не са налице останалите сочени основания за допускане касационно обжалване.

Моли да се присъдят разноски, като на основание чл. 38 от ЗАдв на адвоката се определи възнаграждение.

Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е в срок. Съобщение с препис от решението е връчен на касаторите на 02.07.2019 г. Касационната жалба е подадена на 02.08.2019 г. по пощата като на основание чл. 62, ал. 2 от ГПК срокът се счита за спазен. Следователно е в срока по чл. 283 от ГПК.

С обжалваното съдебно решение Апелативен съд – Бургас е потвърдил изцяло решение № 368 от 23.11.2018 г. по т.д. 334/17 г. на Окръжен съд Бургас, в частта, с която на основание чл. 135 от ЗЗД е обявена относителната недействителност спрямо ищцата Д. Й. М. на извършения от „Интер престиж“ ЕООД в капитала на „Туристическа компания“ ЕООД апорт – хотел, находящ се в [населено място]. Прието е, че е разгледан иск на Д. М. в качеството й на кредитор срещу „Интер престиж“ ЕООД, „Туристическа компания 2000“ ЕООД и С. М. М.. Посочено е, че е налице твърдение за наличие на вземане в размер на 229 223,32 лв в качеството й на съдружник с прекратено участие на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ. Прието е, че наличието на висящо производство за разликата над уважения вече размер за заплащане на равностойност на дела на Д. М., не изключва правния й интерес от предявяване на иска. В конкретния случай М. се легитимирала именно с вземането си на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ като кредитор. Не следвало да се преценява другото имущество на дружеството, след като било налице неизпълнение на задълженията на дружеството да плати на кредитора си. Кога е прекратено участието в дружеството не засягало размера на вземането поради това нямало нарушения на доклада по делото. Било налице знание за увреждане, тъй като извършеният апорт бил след възникване на вземането на ищцата към дружеството. Знание било налице и по отношение на приобретателя С. М., която е дъщеря на управителя на дружеството длъжник. Презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД се прилагала и в случая.

Първоначално първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно евентуално съединени искове, с правно основание чл. 135 от ЗЗД от Д. М. срещу „Интерпрестиж“ ЕООД и „Туристическа компания 2000“ ЕООД за отмяна спрямо нея на апорт и евентуално съединен иск иск от Д. М. срещу „Интерпрестиж“ ЕООД срещу С. М. М. за отмяна на продажба на дружествени дялове от „Интерпрестиж“ ЕООД на С. М. М.. Първоинстанционният съд е разгледал иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД относно извършения апорт срещу двамата ответници „Интерпрестиж“ ЕООД и „Туристическа компания 2000“ ЕООД и не е постановил решение по евентуалния иск. Въззивният съд е бил сезиран с въззивни жалби на „Интерпрестиж“ ЕООД, „Туристическа компания 2000“ ЕООД и С. М. М.. Постановеното решение е за изцяло потвърждаване решението на първоинстанционния съд.

Допускането касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280 от ГПК, се извършва само на основанията, предвидени в закона, както следва. Съдът може да допусне служебно касационно обжалване, ако е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно – основание по чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК или е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо. Освен това следва да се допусне касационно обжалване когато касаторът е обосновал правен въпрос, за който е налице основание по чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК или чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК.

В случая при извършената служебна проверка не се установява вероятност решението да е нищожно.

С оглед релевираното основание и извършената проверка от съда по чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, следва да се посочи, че в случая е налице вероятност съдебното решение да е недопустимо. При така предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД ще следва да се приеме, че при наличие на спор относно вземането, което ищецът е посочил като основание за заявяване на иска, този спор е преюдициален спрямо иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД. С т. 2 от Тълкувателно решение 2/09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС, е налице задължително тълкуванеq съгласно което при предявен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД е налице връзка на преюдициалност, на основание чл. 229, т. 4 от ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване относителна недействителност на извършените от длъжника действие, увреждащи кредитора.

Действително искът с правно основание чл. 135 от ЗЗД не изисква доказване на вземането, на което ищецът се основава. Но когато вземането е предявено и се установява в друг процес, правният въпрос за наличие на вземане е преюдициален спрямо производството по иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД. Установява се в конкретния случай от данните по делото, че ищцата Д. М. е предявила вземането си за равностойността на дела си в отделен процес по предявен частичен иск за вземането й. Този процес е приключил и образуваното изпълнително производство на основание осъдителното решение е прекратено. Впоследствие е предявен иск за разликата за вземането, видно от данните по т.д. 4989/19 г. Апелативен съд – София, ТО, 11 състав, образувано по въззивна жалба срещу решението от 03.07.2019 г. по т.д. 2050/17 г., СГС, 6-14 състав. По новопредявения иск за разликата за вземането е налице висящност на производството. При извършената служебна проверка, съдът установи, че делото е приключило пред Апелативен съд – София, с постановено решение на съда по въззивна жалба. Но е налице касационна жалба, решението не е влязло в законна сила. При липсата на влизане в сила на решението, спорът е висящ.

С оглед довода на ответника по настоящата касационна жалба, че е налице уважаване на частичния иск и при предявена разлика не може да се приеме, че искът няма да е основателен, следва да се посочи следното. При предявен иск за разликата над уважения частичен иск, е налице сила на пресъдено нещо по отношение на правопораждащите факти, спрямо които се и простира силата на пресъдено нещо. Но предвид спора за разликата до влизане в сила на решението и възможността за настъпване на факти, които да не са преклудирани от силата на пресъдено нещо, въпросът за дължимостта на сумата и качеството кредитор на ищеца по иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, когато такъв иск относно вземането е предявен в самостоятелно производство, е преюдициален спрямо иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД. Установява се, че на основание решението, с което е уважен частичен иск и е признато вземане на Д. М., е проведено изпълнително производство, което е прекратено, т.е. към момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд, преди постановяване на процесното решение, е била налице вероятност да съществува процесуална пречка за постановяване на решение по същество на спора. Поради това, като не е спрял производството на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 от ГПК въззивният съд е допуснал нарушение, което е повлияло върху възможността му да се произнесе по същество на спора. Налице е процесуална пречка за продължаване на производството по делото, така както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение 1/09.7.2019 г. по тълк.д.1/17 г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид задължението на ВКС да следи във всяко положение на делото за действителността и допустимостта на съдебните актове, ще следва да се допусне касационно обжалване на постановеното въззивно решение, поради наличие на вероятната му недопустимост.

По отношение на частната жалба, по която е образувано ч.т.д. 11/2020 г. на ВКС, 2 ТО, съдът ще се произнесе след постановяване на окончателен акт по делото.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България