Определение № 3588 от 16.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1978/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от „Булвес 77“ ЕАД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 3066 от 31.10.2025 г. в частта относно разноските, по които съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе, като му бъдат присъдени своевременно претендираните такива, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. за защитата в развилото се частно производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „Елкоб“ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, с изразено становище за частична основателност на молбата. Релевира се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и се обосновава дължим размер на възнаграждението от 476.33 лв. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо т. о., като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Молбата по чл. 248 ГПК е депозирана в рамките на преклузивния едномесечен срок, предвид необжалваемостта на определението, чието допълване в частта за разноските се иска, от легитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е отчасти основателна. С определение № 3066 от 31.10.2025 г., постановено по настоящото дело, образувано по частна жалба от пълномощника на „Елкоб“ ЕООД, е потвърдено определение № 2167 от 10.07.2025 г. по т. д. № 1160/2025 г. на Второ т. о. на ВКС за оставяне без разглеждане на касационната жалба на същата страна срещу решение № 49/15.02.2025 г. по в. гр. д. № 891/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик и прекратяване на производството. В отговора на частната жалба молителят в настоящото производство „Булвес 77“ ЕАД е направил искане да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС, като в постановеното по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение от 31.10.2025 г. съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по своевременно обективираното в отговора искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на насрещната страна по частната жалба, на каквито разноски страната има право с оглед изхода на частното производство. За доказване на реално извършените разноски по делото е приложен договор за правна защита и съдействие от 19.09.2025 г., в т. III от който е посочено, че договореното възнаграждение, в размер от 600 лв., е заплатено в брой в момента на сключване на договора. При тази фактическа обстановка са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно разясненията, дадени с т. 1 Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – страната е отправила своевременно искане за присъждане на разноски за извършените от нейния процесуален представител действия и е доказала извършването им. Договорът за правна защита и съдействие от 19.09.2025 г. има характер на разписка и установява заплащане на договореното възнаграждение в брой. Основателно е обаче въведеното от насрещната страна по молбата по чл. 248 ГПК възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. В тази връзка настоящият състав преценява, че защитата на дружеството – ответник по частната жалба, се изразява единствено в депозиране на отговор на частната жалба от неговия процесуален пълномощник, без явяване в съдебно заседание. Единственият правен въпрос по развилото се частно производство е процесуалноправният такъв за допустимостта на касационното обжалване с оглед цената на иска и предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела, с оглед търговския характер на спора, по който е налице богата и константна практика на касационната инстанция. Съобразявайки тези обстоятелства, настоящият състав приема, че частният жалбоподател „Елкоб“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на ответника по частната жалба „Булвес 77“ ЕАД разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер от 476.33 лв. съобразно вида на делото, неговата фактическа и правна сложност, вида и обема на процесуалните действия на представляващия дружеството адвокат, и при съобразяване с диспозитивното начало, доколкото с молбата по чл. 248 ГПК молителят е поискал намаляване на претендираните разноски за платено адвокатско възнаграждение до този размер. По тези съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо т. о.