Определение № 60619 от 06.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 417/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Тандем-В“ ООД – [населено място], срещу решение №260053 от 15.10.2020г., постановено по в.т.д.№349/2020г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №242 от 10.04.2020г. по т.д.№302/2019г. на Варненски окръжен съд.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение, потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявения от Тандем-В“ ООД против „Електроразпределение Север“ АД иск по чл.55 ЗЗД за връщане на сумата 37 874.13лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с практиката на ВКС и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл.235, ал.2 във вр.с чл.236, ал.2 ГПК да анализира и обсъди всички събрани по делото доказателства, доводи и възражения на страните, като по този начин е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Според касатора, в противоречие с практиката на ВКС, съдът неправилно е приел, че собствеността на процесното съоръжение е ирелевантна за настоящия спор. Сочи се, че в случаите при които потребителят е собственик на СТИ, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор. Оспорва се извода на съда, че потребителят е имал задължението да уведоми енергийното предприятие чия е собствеността на трафопоста и се акцентира върху невъзможността съгласно ПИКЕЕ ползвателите да променят схемата на свързване на съоръженията. В тази връзка се твърди, че клаузите в договорите за достъп и пренос на електрическа енергия не могат да бъдат в противоречие с нормативните разпоредби за доставка на електроенергия. Поддържа се, че предвид действащите ПИКЕЕ към датата на подписване на двата договора, в тежест на разпределителното дружество е било да приведе меренето в съответствие със закона. Оспорва се също становището на въззивния състав относно фактическите граници на собственост и присъединяването на ищеца към елекртроразпределителната мрежа. Твърди се, че съгласно заключението на вещото лице по извършената СТЕ процесното съоръжение е присъединено директно към мрежата на ЕСО, което обуславя недължимост на цялата искова сума на разпределителното дружество с оглед разпоредбите на чл.116, ал.7 във вр. с чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Излагат се доводи, че ищецът изцяло понася негативите от поддръжката на мачтовия трафопост, поради което и с оглед принципа за равнопоставеност, същият следва да бъде освободен от заплащане на такса „пренос“. Оспорва се придаденото от въззивния съд обратно действие на чл.14 от ПИКЕЕ (Обн. ДВ. бр.35 от 30.04.2019г.). На последно място се прави позоваване на влязлото в сила решение на Врачански ОС, което макар и касаещ друг период, се ползва със сила на пресъдено нещо относно фактическата обстановка в частта й, с която е прието, че измерването не е на границата на собственост. Претендира се отмяна на въззивното решение, уважаване изцяло на предявения иск с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции, а при условията на евентуалност – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски АС.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като са формулирани следните правни въпроси:

1. „ Относимо ли е мястото на монтиране на СТИ за дължимостта на таксите пренос и достъп, като компонент на цената на ел. енергия?; „Къде следва да бъде монтирано средството за търговско измерване и кой има правомощието да определи мястото му, съгласно нормативната уредба до 2019г. и съответно може ли да се изведе „мълчаливо съгласие"?“; „Дали е правилно меренето, когато се извършва в отклонение от нормативно установеното място на мерене, т.е независимо от наличието на собствени на потребителя електрически уредби, чрез които става присъединяването му към мрежата, както и от техния вид?“ „ Допустимо и правилно ли е съдът да тълкува такъв вид уговорка като валидно „отклонение" от нормативното правило за мерене на страната на по-високото напрежение на собствената на потребителя уредба-мачтов трансформатор (разпределителната уредба мачтов трафопост) и по този начин да се произнася/делегира и предпоставя възможността за ЕРП самостоятелно в свой интерес да преценява въпроса относно това дали е правилно меренето, когато се извършва в отклонение от нормативно установеното място на мерене, т.е да се даде възможност да се заобиколи и отрече нормативното правило за мерене на по високата страна на напрежението в собственото на ищеца съоръжение трафопост- където е технически невъзможно за мерене на ниско напрежение?“. Твърди се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение по т.д. №1054/2011 г. на ВКС и определение №538/04.11.2016г. по т.д. № 61241/2016г. на ВКС, І т.о..

2. „ Дължат ли се „такса пренос" и „такса достъп" ниско напрежение т.е отчетената EE може ли да служи за база за изчисляване на цената за пренос и за достъп (дали е регламентирано или е нерегламентирано ценообразуването), когато отчитането е посредством СТИ монтирано на място, различно от нормативно посоченото?“. Сочи се въпросът е решен в противоречие с определение №538/04.11.2016г. по т.д. № 61241/2016г. на ВКС, І ТО.

Без да е формулиран конкретен правен въпрос в изложението се твърди, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл.235, ал.2 във вр. с чл. 236, ал.2 ГПК да анализира и обсъди всички събрани по делото доказателства, доводи и възражения на страните, с което е постановил акт в противоречие с т.19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 292/20.01.2016 г. по гр. д.№952/2015 г. на ВКС, III г.о..

3. „ Възможно ли е да се монтира СТИ на различно от нормативно определеното място, само по договорка м/у страните, дори когато същата не е безусловна?“; „Има ли задължение разпределителното дружество да приведе меренето в съответствие със закона след влизане в сила на новите ПИКЕЕ, или това задължение е следствие на подадено от потребителя заявление за извършване на преместването на страната на мерене?“. Според касатора въпросите са решени в противоречие с решение №75/25.03.201Зг. по гр.д.№864/2012г. на ВКС, І г.о.; определение №170/18.03.2019г, постановено по т.д №1928/18г. на ВКС и определение по т.д.№1928/2018г на ВКС.

4. „ Имат ли обратно действие във времето новите Правила за измерване на количество ел. енергия (ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.) и по-специално - чл.14 от същите ?“ Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с решение по т.д.№799/2012г. на ВКС, ІІ т.о.

5. „ Следва ли решението да бъде съобразено с предходното влязло в сила решение, с което е установено, че СТИ е поставено не на границата на собственост?“.

Твърди се че всички поставени по-горе въпроси са от значение за уеднаквяване на създадената до момента по тях противоречива практика на съдилищата.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от „Електроразпределение Север“ АД, в който се твърди, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, тъй като липсват формулирани от касатора въпроси, които да са от значение за конкретния правен спор и по които обжалваното решение да съдържа произнасяне. Сочи се, че цитираната от касатора съдебна практика, обективирана в три решения на ВКС, е неотносима доколкото се отнася до искове с различно правно основание. Застъпва се становището, че визираната предпоставка за допускане на касация по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не е съобразена с измененията на ГПК (ДВ. бр.86 от 2017г.), както и че не се сочат аргументи за наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора като се акцентира върху обстоятелството, че процесните мрежови услуги са били предоставени на касатора въз основа на сключени договори в качеството му на търговски участник на свободния пазар в условията на индивидуално свободно договаряне на доставка и закупуване на ел.енергия при индивидуално свободно договорени цени. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, приема следното:

Касационната жалби е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Варненски апелативен съд е потвърдил решение №242/10.04.2020г., постановено по т.д.№302/2019г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от „Тандем – В“ ООД срещу „Електроразпределение Север“ АД, иск с правно основание чл.55 ЗЗД, за връщане на сума 37 874.13лв., формирана като сборното вземане от начислен без основание компонент на цена за услуга по пренос на енергия към ниско напрежение за обект на клиент [ЕГН] в [населено място], захранван като небитов обект чрез собствено преобразуващо съоръжение (мачтов трафопост А. Б.), получен от ответника като част от обща цена за мрежови услуги по фактури от 06.02.2014 до 07.11.2017г., издадени по договори за достъп и пренос на енергия до участник, закупуващ ел.енергия от свободния пазар, ведно със законната лихва, начислена върху тази сума от предявяване на иска до окончателно изплащане на дълга.

Въззивният състав е приел за безспорно установено по делото, че по силата на договори за достъп изх.№ СвП13-984/30.12.2013г. и за пренос изх.№ СвП13-984/30.12.2013г., ответникът „Електроразпределение Север“ АД се е задължил да предоставя достъп до поддържана от него разпределителна мрежа и да пренася през нея енергията, необходима за доставка на закупуваните от ищеца „Тандем – В“ ООД количества ел. енергия, използвани в захранван обект „месарски цех“ в северна индустриална зона на [населено място]. Не е било спорно между страните, че за периода 12.03.2014г. - 07.11.2017г. начисляваната за този обект цена, включва като ценообразуващи компоненти нормирани цени за услуга „пренос ниско напрежение“ и „достъп средно/ниско напрежение.

Апелативният състав е посочил, че от заключението на вещото лице по назначената в първата инстанция съдебно-техническа експертиза се установява, че: енергийното съоръжение, находящо се в имота на ищеца е било проектирано и изградено, за да обслужва предприятие, ползващо ниско напрежение за своите производствени нужди; свързването към мрежата е било осъществено още през 1995г. и към настоящия момент се използва във вида, приет за ползване като електропроводно отклонение, мачтов трафопост и ел. захранване на малко предприятие за колбаси; захранването се осъществява чрез свързване на вътрешните уредби на предприятието на ниско напрежение, трансформирано чрез изградения мачтов трафопост, към който е предвидено и таблото за измерване на ниско напрежение, монтирано на стълба, носещ трансформатора, като средното напрежение в трафопоста постъпва от разпределителната мрежа с напрежение 20 квт, чрез отклонението между преместения от инвеститора еднолична фирма „А. Б.” стълб и заварения в началото на строителството електропровод „Б.“, свързващ подстанция Габрово (където високо напрежение от преносна мрежа 110 квт се понижава до средно), с различни съоръжения, обслужващи множество потребители, чрез други трафопостове, включени в тази разпределителна мрежа; същото съоръжение е било обявено от клиента в заявлението за получаване на достъп до разпределителна мрежа при първото сключване на договор за доставка на енергия на свободен пазар като технически данни за снабдявания обект на ниско напрежение.

За да обоснове извода, че предявеният иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата от 37 874.13лв., е неоснователен, въззивният съд е посочил, че предпоставка за претендиране връщане на получена без основание цена, е установяването от ползвателя на услугата наличието на не регламентирано ценообразуване от страна на електроразпределителното предприятие.

Съдът е приел за неоснователно твърдението на ищеца, че при доставката на електроенергия не е ползвана разпределителната мрежа на ответника като е подчертал, че доколкото връзката на предприятието и трафопоста към него не е била директно с подстанцията, подаваща средно напрежение, а включва и електропровода Б., представляващ част от разпределителната мрежа, поддържана от ответника, то следва извода, че ищецът е ползвал преносната и разпределителната мрежа, поради което дължи заплащане на цена за достъп и пренос през съоръженията на високо и средно напрежение.

Позовавайки се на заключението на вещото лице, според което захранваният с електричество обект на ищеца е проектиран за потребление на ниско напрежение и при сключване на договора за достъп от 2013г. като в заявлението за достъп е посочено заварено средство за измерване на ниско напрежение, монтирано в табло за отчитане на ниско напрежение, съдът е приел, че волята на страните е да се пренася и доставя енергия до място, позволяващо отчитане на ниско напрежение във вече налични съоръжения. В обжалваното решение е отразено, че липсват доказателства, от които да се направи извод за допълнителни уговорки за доставка на средно напрежение до съоръженията, позволяващи трансформация на енергия за сметка на потребителя, нито такива установяващи наличие на техническата възможност за отчитане и остойностяване с уреди за средното напрежение. Акцентирано е върху обясненията на вещото лице, че доставката и отчитането на средно напрежение, изисква специално техническо решение и промяна на съществуващите присъединяващи съоръжения, каквито купувачът не е искал, а разпределителното предприятие не е било длъжно да предписва друго техническо решение, при наличие на съществуваща между тях уговорка от 2013г. за мерене в наличното табло след мачтовия трансформатор и че самият купувач към момента на сключване на договорите за достъп и пренос, не е отчитал мачтовия трафопост като свой актив, тъй като го е заприходил като електроснабдително съоръжение, придобито като част от недвижимия имот едва през 2017г.

Приемайки, че към момента на сключването на договорите за пренос и доставка вече е било признато право на небитовите клиенти да изграждат за своя сметка и да придобиват съоръжения за средно напрежение, които да обслужват само техен обект, съдът е посочил, обектът на въззивника вече е бил присъединен на ниско напрежение, поради което за да се възползва от правото да бъде третиран като консуматор на средно напрежение, е следвало да се изпълнят процедурите по съгласуване и проектиране за присъединяване на средно напрежение, визирани в чл.4–7 от Наредба №6 от 9.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, след което да се изградят нужните нови съоръжения. Според въззивният състав липсват доказателства, че ищцовото дружество е отправило искане за промяна на доставката на консумираната енергия ниско напрежение, поради което за разпределителното предприятие не е възникнало задължение да монтира ново средство за измерване в понижаващата напрежението уредба след точката на присъединяване, а също така като меродавно обстоятелство съдът е отчел, че до 2017г., потребителят не е заявил че притежава мачтовия трафопост като присъединително съоръжение.

Въззивният състав е обосновал извода, че доколкото доставката е уговорена за ниско, а не за средно напрежение, то изследването на въпроса за собствеността на трафопоста е ирелевантен, тъй като дори и присъединителното съоръжение да е придобито като принадлежност към електроснабдена сграда, до промяна на заявката от страна на потребителя и свързаните с нея технически промени, не би могло да се прилага друго измерване. Според съда този извод се потвърждава и от разпоредбата на чл.14 от новите Правила за измерване на количество ел. енергия (ПИКЕЕ), (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), според която измерването следва да се извършва на нивото на по-високото напрежение в трансформаторна уредба на самия потребител, но не е когато самият потребител е договорил доставка на ниско напрежение и не е предприел необходимите действия за промяна на тези уговорки (заявка, проектиране и изграждане), в съответствие с възможностите предоставящи новата законодателна уредба. В тази връзка въззивният състав е посочил, че дори ищецът да се легитимира като собственик на присъединителните съоръжения, включващи и разпределителната уредба мачтов трафопост, обслужваща месарския му цех, ако не е поискал изрично промяна на вида на доставената за покупка енергия ниско напрежение, същият не може да се позове на неправилното измерване на това ниво и отчетените количества с електромера, поставен в таблото след токовите и напреженови трансформатори на мачтовия трафопост, което от своя страна обуславя неоснователност и на претенцията за неоснователно обогатяване до размер на разликата над дължимата цена за средно напрежение до цената за ниско напрежение по фактури от 06.02.2014 до 07.11.2017г.

Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касаторите основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Преди да бъдат разгледани поотделно въпросите на касатора, формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК следва да се отбележи, че „a priori“ не е налице сочената предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. С измененията на ГПК (ДВ.бр.86/27.10.2017г.) противоречивата съдебна практика е отпаднала като допълнително основание за допускане на касация. В тази връзка в настоящото производство по чл.288 ГПК не следва да се взимат предвид и да се анализират цитираните от касатора съдебни актове на окръжни и апелативни съдилища, включително и тези, по които не е допуснато касационно обжалване. Меродавно за липсата на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК (в настоящата редакция) е обстоятелството, че поставените от касатора въпроси не са решени в противоречие с актове на Конституционния съд на РБ или на Съда на Европейския съюз.

По нито един от поставените въпроси не е налице поддържаната от касатора предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не излага аргументи в подкрепа на тезата, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъл на т.4 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. От една страна в нито един от въпросите не е включен решаващият аргумент на въззивния съд за значението на процесните договори, сключени от потребителя в качеството му на търговски участник на свободния пазар в условията на индивидуално свободно договаряне на доставката на ел.енергия. От друга страна твърдяното наличие на противоречива съдебна практика би могло да бъде основание да се приеме, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, но не и от значение за развитието на правото (като необходимост за усъвършенстване на законодателството), която втора хипотеза се включва във формирането на общото основание за допускане на касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

С оглед изложеното по-горе допускането на касационно обжалване следва да бъде обсъдено единствено във връзка с поддържаното ат касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС, както и противоречие с практиката на ВКС.

Формулираните от касатора първа група въпроси: Относимо ли е мястото на монтиране на СТИ за дължимостта на таксите пренос и достъп, като компонент на цената на ел. енергия?; „Къде следва да бъде монтирано средството за търговско измерване и кой има правомощието да определи мястото му, съгласно нормативната уредба до 2019г. и съответно може ли да се изведе „мълчаливо съгласие"?“; „Дали е правилно меренето, когато се извършва в отклонение от нормативно установеното място на мерене, т.е независимо от наличието на собствени на потребителя електрически уредби, чрез които става присъединяването му към мрежата, както и от техния вид?“ „ Допустимо и правилно ли е съдът да тълкува такъв вид уговорка като валидно „отклонение" от нормативното правило за мерене на страната на по-високото напрежение на собствената на потребителя уредба-мачтов трансформатор (разпределителната уредба мачтов трафопост) и по този начин да се произнася/делегира и предпоставя възможността за ЕРП самостоятелно в свой интерес да преценява въпроса относно това дали е правилно меренето, когато се извършва в отклонение от нормативно установеното място на мерене, т.е да се даде възможност да се заобиколи и отрече нормативното правило за мерене на по високата страна на напрежението в собственото на ищеца съоръжение трафопост- където е технически невъзможно за мерене на ниско напрежение?“, не са формирали решаващата воля на съда по смисъла на разясненията, дадени в в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите на касатора относно мястото, на което следва да бъде мерена доставената на потребителя ел.енергия, следват конкретните оплаквания в касационната жалба, касаещи правилността на въззивното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Тези въпроси обаче не са относими към решаващите мотиви на съда, обусловили крайния му извод, че за процесния период от 06.02.2014г. до 07.11.2017г. не е налице нереглраментирано ценообразуване, а именно: 1.) че със сключването на договорите за достъп и пренос на 30.12.2013г. при условията на свободно договаряне „Тандем-В“ ООД се е съгласил до му бъде доставяна ел.енергия от ответното дружество за ниско напрежение (а не както се твърди във въпроса, че ЕРП- то самостоятелно в свой интерес е определил мястото и начина на мерене); 2.) че към момента на сключване на договорите за достъп и пренос, ищецът не е отчитал мачтовия трафопост като свой актив, тъй като го е заприходил като електроснабдително съоръжение едва през 2017г.; 3.) че при сключване на договорите „Тандем-В“ ООД не е уведомил ответното дружество, че притежава мачтовия трафопост, както и че своевременно не е заявил желанието си да се възползва от правото да бъде третиран като консуматор на средно напрежение във връзка, с което да бъдат изградени нужните за това нови съоръжения. В тази връзка не може да се приеме, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение №227/11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г. на ВКС, ІІ т.о., което решение е относимо при съществуващата преди 2012г. правна регламентация за договаряне на доставката на ел.енергия и не третира правоотношенията по сключени договори от потребителя на ел. енергия след преминаването му като търговски участник на свободния пазар в съответствие с изискванията на чл.104 вр. 100, ал.3 ЗЕ (в редакцията, приложима към датата на сключване на договорите – ДВ, бр.54 от 2012г. преди измененията с ДВ бр.41/2019г). Цитираното от касатора определение №538/04.11.2016г. по т.д. № 61241/2016г. на ВКС, І т.о. не може да обоснове наличието на предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като със същото не е допуснато касационно обжалване по реда на чл.288 ГПК, а съгласно ТР №2/28.09.2011г. по тълк.д. №2/2010г. на ОСГТК на ВКС, определението по чл.288 ГПК, с което съставът на ВКС се произнася по допускане на касационно обжалване няма правна характеристика на съдебен акт, с който ВКС се произнася по съществото на спора, като изразено в него становище по правилността на обжалваното решение представлява само едно правно мнение.

Въпрос №2: „Дължат ли се „такса пренос" и „такса достъп" ниско напрежение т.е отчетената EE може ли да служи за база за изчисляване на цената за пренос и за достъп (дали е регламентирано или е нерегламентирано ценообразуването), когато отчитането е посредством СТИ монтирано на място, различно от нормативно посоченото?“, не е значим за конкретния правен спор по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил решаващата воля на съда. Въпросът е обусловен от твърденията на касатора в касационната жалба за нарушаване при ценообразуването на принципа на равнопоставеност, но не е обсъждан от въззивния състав в мотивите на въззивното решение. Отделно следва да се има предвид, че изразените виждания в определение №538/04.11.2016г. по т.д. № 61241/2016г. на ВКС, І т.о., (по посочените по-горе съображения), не представляват съдебна практика на ВКС, даваща отговор по същество на поставения въпрос.

Не са решени в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК третата група въпроси: „ Възможно ли е да се монтира СТИ на различно от нормативно определеното място, само по договорка м/у страните, дори когато същата не е безусловна?“; „Има ли задължение разпределителното дружество да приведе меренето в съответствие със закона след влизане в сила на новите ПИКЕЕ, или това задължение е следствие на подадено от потребителя заявление за извършване на преместването на страната на мерене?“. На първо място в посоченото от касатора решение №75/25.03.201Зг. по гр.д.№864/2012г. на ВКС, І г.о. е разгледан въпрос от вещноправен характер, свързан с понятието „граница на собственост върху електрическите съоръжения“ и „граница на имота на потребителя“, без да се дава отговор дали след влизане в сила на ПИКЕЕ (ДВ.бр.98/2013г.), електроразпределителното дружество има задължение за извършване промяна на страната на мерене при липса на заявление от потребителя за това. На второ място с цитираното решение е решен спор при различна фактическа обстановка – неправилно поставени от ЕРП електромери, за разлика от настоящия случай, при който процесното СТИ е съществувало към датата на сключване на договорите при условията на свободно договаряне. Определенията №170/18.03.2019г. по т.д №1928/18г. на ВКС и определение по т.д.№1928/2018г на ВКС, постановени по реда на чл.288 ГПК, не формират съдебна практика на ВКС по съществото на поставените въпроси.

Не може да обуслови допускане на касация въпрос №4: „ Имат ли обратно действие във времето новите Правила за измерване на количество ел. енергия (ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.) и по-специално - чл.14 от същите ?“. Въпросът не е значим за конкретния правен спор, тъй като въззивният състав не е извеждал правен извод, че новите Правила за измерване на количество електрическа енергия (ДВ, бр.35 от 30.04.2019г.) имат обратно действие. Внимателният анализ на мотивите на въззивното решение сочи, че позоваването на настоящата редакция на чл.14 от ПИКЕЕ е направено от съда единствено като допълнителен аргумент в подкрепа на становището, че и съгласно действащите към датата на сключване на договорите правила за измерване на количеството електрическа енергия е следвало потребителят да уведоми доставчика за промяна на уговорките, когато по силата на договора е договорил доставка на ниско напрежение.

Не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касация въпрос №5: „ Следва ли решението да бъде съобразено с предходното влязло в сила решение, с което е установено, че СТИ е поставено не на границата на собственост?“. От една страна въпросът не е обсъждан от въззивния съд и като такъв не е значим за спора. От друга страна въпросът е евентуално относим към правилността на въззивното решение с оглед конкретиката в него, която изисква допълнителна преценка дали и доколко при наличието на свободното договаряне приетата „границата на собственост“ е от значение за конкретния спор. На последно място, по начина по който е формулиран, въпросът няма характеристиката на въпрос, който би бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е формулирал въпрос с оглед оплакването, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл.235, ал.2 във вр. с чл.236, ал.2 ГПК да анализира и обсъди всички събрани по делото доказателства, доводи и възражения на страните. Но дори да се приеме, че оплакването може да се квалифицира като въпрос относно задълженията на съда да анализира и обсъди всички събрани по делото доказателства, доводи и възражения на страните, този въпрос не е решен противоречие с постановките в т.19 от ТР № 1/2001г. на ОСГТК на ВКС и тези в решение №292/20.01.2016г. по гр.д.№952/2015г. на ВКС, III г.о., тъй като решаващите мотиви на съда, свързани със значението на уговорките в сключените договори при съществуващото фактическо положение на СТИ към датата на договора, дават основание да се приеме, че според съда аргументите на въззивника за начина на конкретното ценообразуване и респ. дали в него следва да се включват „такса пренос" и „такса достъп“, не са от съществено значение за спора.

На основание чл.78, ал.3 ГПК във връзка с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ - като се има предвид, че производството приключва без провеждане на открито заседание, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата 100лв. - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,