Определение № 2133 от 29.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2747/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ, Комисията) срещу въззивно решение № 51/29.03.2023 г. по в.гр.д. № 440/2022 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260003 /15.06.2022 г. по гр.д. № 69/2017 г. на Габровския окръжен съд, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.154,ал.1 ЗПКОНПИ на Комисията срещу И. М. И., Д. Д. М. и Е. И. Е.

Ответниците по жалбата И. М. И., Д. Д. М. и Е. И. Е. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е процесуално допустима, подадени са от страна по делото, която има право и интерес да обжалва срещу решение по въззивно дело, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване и са редовни.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени, въззивният съд е приел следното:

Исковете са с правно основание чл.154, ал.1 ЗПКОНПИ.

Към настоящия момент е висящо тълк.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС за приемане на тълкувателно решение по обуславящи въззивното дело правни въпроси, които са разрешавани противоречиво.

Въззивният съд споделя становището, възприето и от първоинстанционния съд, че „имущество“ по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участващо при определяне на размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ е само наличното в края на проверявания период имущество. Преминалите и неналични парични средства и средствата, получени от отчуждено имущество, които не са налични в края на отчуждения период, не представляват имущество по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ, не участват при определяне размера на несъответствието и не подлежат на отнемане. Имущество представляват само наличните в края на изследвания период активи, в това число и парични суми в брой и вземанията по банкови сметки, които са материален запас от натрупани и неизразходвани средства.

Само по отношение на тези налични пари, както и на останалото налично в края на проверката имущество, доколкото те могат да са предмет на отнемане, е дължима преценка дали те са „незаконно придобити“, което налага извършването на анализ на икономическото състояние на ответниците през проверявания период.

Съдът е извършил анализ на имущественото състояние на ответниците с цел установяване дали е налице значително несъответствие между това имущество и нетния им доход.

Въззивният съд е установил, че общият размер на доходи, приходи и източници на финансиране на ответниците за проверявания период възлиза на 625 250.83 лева. Въззивният съд е установил, че общият размер на обичайните и извънредни разходи на ответниците за проверявания период възлиза на 278 632.79 лева. Нетният доход с натрупване възлиза на 343 026.83 лева. Въззивният съд е установил, че общо за целия проверяван период имуществото на ответниците възлиза на 269 323 лева.

Така е формиран извод, че не е налице несъответствие между имуществото и нетния доход на ответниците, което да обоснове извод, че притежаваното от тях имущество е незаконно придобито, съответно не са налице предпоставките на закона за неговото отнемане

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК КПКОНПИ обосновава искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните правни въпроси (дословно):

1. Представляват ли „имущество" придобитите и впоследствие отчуждени недвижими имоти, МПС и др., за които не е установен законен източник на средства за придобиването им, получените средства по банкови сметки от трети лица с неустановено действително основание, вноските по банковите сметки от ответниците и вноските за погасяване на потребителски кредити от ответниците, за които не е установен законен източник в края на проверявания период, респективно към датата на внасяне на исковата молба и участват ли чрез включването им в имуществото на ответниците при определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), (респективно § 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ).

Жалбоподателят твърди, че въпросът е обуславящ и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 29/12.04.2021 г. по гр.д. № 1021 /2019 г. на ВКС, III г.о. и посочени определения на ВКС.

2. Следва ли ответниците да бъдат осъдени да заплатят в полза на държавата:

• паричната равностойност на придобитото и впоследствие отчуждено имущество (недвижими имоти, МПС и др.), за което не е установен законен източник на средства за придобиването му,

• получените средства по банкови сметки от трети лица с неустановено действително основание, вноските по банкови сметки от ответниците и вноски за погасяване на потребителски кредити от ответниците и т.н., за което не е установен законен източник,

в случай, че сумите не са налични в патримониума им в края на проверявания период, респективно към датата на завеждане на иска за отнемане и не е установено преобразуването им в друго имущество?

Жалбоподателят твърди, че въпросът е обуславящ и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

За значението на своите въпроси жалбоподателят КПКОНПИ се позовава на поставените въпроси по тълк.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС и иска тълкувателното решение по тълкувателното дело да бъде съобразено.

Настоящият съдебен състав намира, че както е приел и въззивният съд и както твърди и самият жалбоподател, поставените въпроси се свеждат до въпросите, по които е образувано тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС:

По тълкувателно дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС е постановено тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. (след подаване на касационната жалба на 05.05.2023 г.), с което са дадени следните отговори на правните въпроси по тълкувателното дело:

1. Не представляват „имущество" по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.

2. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

Настоящият съдебен състав намира, че правните въпроси не са разрешени от въззивния съд в противоречие, а в съответствие с приетите с тълкувателното решение разрешения.

С тълкувателното решение е уеднаквена съдебната практика по разгледаните правни въпроси.

Съгласно разпоредбата на чл.130, ал.2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Поради това съдилищата са задължени да ги прилагат, без да е необходимо да излагат самостоятелни мотиви в тяхна подкрепа.

Поради съответствието на приетите от въззивния съд разрешения на правните въпроси с приетите с тълкувателното решение разрешения, с което практиката на съдилищата е уеднаквена по задължителен начин, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по правните въпроси по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Ответниците не претендират разноски, не са представили списъци на разноски и доказателства да са направил разноски, поради което и на тях разноски не следва да бъдат присъждани.

Воден от изложеното, съдът