Определение № 1026 от 16.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1471/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. Г. Т., В. Г. К., П. В. Р., С. С. В., К. С. В. и В. С. В. чрез адв. М. срещу Решение №277/30. 07.2010 год., постановено по гр.д. № 306/2010 год. на Благоевградския окръжен съд с което е потвърдено решението на Районен съд [населено място] по гр.д. № 1595/2008год., с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу К. М. Р., Надя И. Р., С. М. К. и С. С. К. и Е. С. Ч. обективно и комулативно съединени искове с пр. осн. чл. 26,ал.1, пр.1 и 3 ЗЗД и чл. 26,ал.2, пр.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, материализиран в НА №7, том III, per. № 2429, нот.д.№ 403 от 20.12.2005 год., с който М. Р. чрез пълномощника си адв. Р. продава на сина си К. М. Р. 5 983/14 983 ид. части от овощна градина от 14 983 дка в землището на [населено място] и договор за покупко- продажба, материализиран в НА №8, том III, per. № 2430, нот.д.№ 404 от 20.12.2005 год., с който М. Р. чрез пълномощника си адв. Р. продава на дъщеря си С. М. К. 4 500/14983 ид. части от същата овощна градина;

На осн. чл. 194,ал.2 ГПК е признато за недоказано направеното от ищците оспорване на автентичността на подписите на М. Г. Р. в описаните договори.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост.

Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което предявените искове да бъдат уважени.

Ответниците по касация К. М. Р. и Надя И. Р. и двамата от [населено място] оспорват както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.

Останалите ответници - С. М. К., С. С.-вева К. и Е. С. Ч. не вземат становище.

Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.

В представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторите са формулирали следните правни въпроси:

1. Законосъобразно ли е в своето решение въззивният съд да не обсъжда и анализира доказателствени средства / събрани в хода на производството/, които са приети като такива и въз основа на които е основал решението си ?

2. Законосъобразно ли е обжалваното решение да не съдържа въобще мотиви досежно възраженията на въззивниците, че двете извършени съдебно- графически експертизи са неточни, необосновани, неправилни и извършени при множество нарушения на процесуалните правила, поради което съдът не следва да ги взема предвид при постановяване на съдебния си акт?

3. Законосъобразно ли е в решението на въззивния съд да не се съдържа обсъждане и анализ на всички, а само на някои събрани в хода на делото доказателствени средства, след като съдът е задължен при формиране на своето вътрешно убеждение да преценява всички доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност и да изложи подробни мотиви за изводите си?

4. Законосъобразно ли е в решението на въззивният съд да липсват собствени мотиви, относно възприемането на извод, идентичен с извода на първоинстанционния съд ?

5. Законосъобразно ли е решението на съда, в което липсва произнасяне относно направено оспорване на автентичността на подписите, положени в общо три писмени документа - пълномощно, договор за дарение, както и разписка?

6. Налице ли е липса на волеизявление или на съгласие / като основание за нищожност на договор/ ако за обективирането им над лицето е осъществено насилие?

7. Какво е имал предвид законодателя при въздигане на основанието „Противоречие с добрите нрави" като основание за нищожност на сключените договори - примерите, изброени от Бл.РС и възприети от Бл.ОС, единствени хипотези ли са, или е вложил по- широко понятие в този израз и е засегнал и други обществени прояви?

8.Неплащането на цената по договора за покупко- продажба на недвижим имот ощетява ли продавача, респ. неговите наследници и ако да — може ли да се приеме, че е налице вреда като основание за противоречие с нормата на чл. 40 ЗЗД ?

Касаторът счита, че отговорът на тези въпроси е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото и касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.З ГПК.

При въведената факултативност на касационното обжалване за да се допусне такова, следва да са изпълнени изискванията на чл. 280ГПК: касаторът да е формулирал материално правен или процесуално правен въпрос и с обжалваното решение този въпрос да е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС на РБ, да се разрешава противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.

С TP №1/19.02.2010 год. по Т.д. № 1/2009 год. на О. на ВКС се прие, че правният въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.

Предвид тази дефиниция на правния въпрос, визираните от касаторите въпроси № 1,2,3,4 и 5 нямат характер на правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1 ГПК. Същите представляват оплаквания за допуснати според касаторите процесуални нарушения на въззивния съд, които ако са обусловили неправилност на постановеното решение, представляват основания за неговото касиране. С оглед на това същите могат да бъдат обсъждани и преценявани в производството по чл. 290 ГПК, ако касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство.

По въпрос № 7: В обжалваното решение въззивният съд приема, че по делото не е установено при подписване на пълномощните, с които наследодателят на страните М. Р. е упълномощил адв. Е. Г. Р. да извърши процесиите покупко - продажбени сделки, е било упражнено насилие по отношение на упълномощителя.

Независимо от това принципно посочва, че сделката сключена при насилие е нищожна поради липса на съгласие, когато тази липса на съгласие

3

но поради упражнено върху нея насилие я сключва. В случая предвид твърдението на ищците, че към момента на сключване на упълномощителната сделка упълномощителят е бил невменяем тъй като не насили ото ? cvic o такоюа

е установено, не обосновава нищожност на сделката поради липса на съгласие. Сделката може да се атакува като унищожаема по чл. 31,ал.1

упълномощителни сделки и сключените в последствие покупко- продажби

не

основание за нищожност, съдът се позовал на мотивите на

при които теорията и практиката приема, че е налице противоречие с доорите нрави.

Безспорно законът не изброява нито лимитивно, нито примерно случаите, в които е налице противоречие с доорите нрави и посочените от

Бл. PC хипотези, не изчерпват случаите на такова противоречие, но това

СаМО ПО сеое СИ не ВОДИ ДО извода, <1с прицелните еделлИеа иийдижии па шоа

основание.

С исковата молба това основание за нищожност ищците са обосновали с твърдението, че страните и пълномощника са знаели, че поради влошено здравословно състояние продавача Р. не осъзнава своите действия и не може да ръководи постъпките си. Както се посочи това

негово състояние би обосновало иск за унищожаемост на пълномощното по чл. 31 ЗЗД, и за нищожност на последващите сделки за покупко-продажба ттпряттт/г птлттгя ня пррпгтярштеття ттяг.т я не ншттожност на исички сяелки поради противоречие с добрите нрави.

сделката покупко - продажба не води до нейната нищожност поради се защитят с иск за заплащане на цената по чл.200,ал.1 ЗЗД или с иск за

разваляне на сделката ни ЧЛ. о/,ал .1 оо/Л,, приел е че A. па чл. -то

ЗЗД не е налице ,доколкото същата изисква упълномощеното лице и

което не е установено от доказателствата по делото. Следователно въпросът така, както е формулиран не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и следователно неговото решаване не е обусловило изхода на спора.

По въпросите, които са били предмет на разглеждане във въззивното решение /№6 и №7 /, съдът се е произнесъл в съответствие с правната доктрина и многогодишната трайната съдебна практика, която е правилна и не се налага да бъде преодолявана.. С оглед на това критерият по чл. 280,ал.1,т.З ГПК не е налице.

Предвид изложеното, не са налице законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то

г.о.