Определение № 288 от 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1997/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Г. П., със съдебен адрес - [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Р. Т., срещу определение №722/15.03.2022 г. по ч.гр.д. № СП739/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено определение №1605 от 23.02.2022 г. по гр. дело № 1862/2022 г. на Софийския градски съд и е допуснато обезпечение на основание чл.117, ал.1 ЗПКОНПИ на бъдещ иск по чл.153 ЗПКОНПИ чрез налагане на запор върху лек автомобил „Мерцедес“ и запор на вземания по спестовен влог в „ОББ“АД. Изложени са твърдения, че обжалваното определение е неправилно. Няма повдигнат конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, който да обуславя допускане на касационно обжалване. Ответникът Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, [населено място], оспорва частната жалба. Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за допускане на обезпечение по чл.117, ал.2 ЗПКОНПИ, а именно - без обезпечението ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението за отнемане на незаконно придобитото имущество и самото искане да е подкрепено с достатъчно доказателства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение, че лицето притежава или контролира незаконно придобито имущество. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като няма формулиран конкретен правен въпрос във връзка с предмета на делото, поради което не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, които в случая не са налице. Според дадените разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане до касационен контрол. Върховният касационен съд не е задължен да изведе правния въпрос от изложението към касационната жалба, но може само да го уточни и конкретизира. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касация, независимо дали са налице сочените от касатора допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая не се установи и наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК – вероятна нищожност или недопустимост на обжалваното определение, за които ВКС следи и служебно. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.