Определение № 1127 от 15.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 923/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. С. Г. от САК, срещу определение № 610 от 23.10.2012 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 499/2012 г., с което се спира производството по делото до произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 6/2012 г. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, по изложените в жалбата съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици. Ответникът по частната жалба - [фирма] [населено място] е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че подадената частна жалба е неоснователна, с оглед на което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното: С обжалвания съдебен акт ВКС,ТК, първо отделение е спрял производството по ч. т. д. № 499/2012 г. до произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 6/2012 г. Обжалваното определение е правилно. Ответната страна - [фирма] [населено място] е депозирала пред ВКС частна касационна жалба против определение № 853/17.04.2012 г. по ч. гр. д. № 1 338/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 23.01.2012 г. по т. д. № 1 749/2011 г. на СГС за изменение на решение от 09.11.2011 г. по т. д. № 1 749/2011 г. в частта за разноските като присъденото адвокатско възнаграждение е намалено от 10 000 лв. поради прекомерност на 5 000 лв. Жалбоподателят е формулирал въпроса по чл. 280, ал. 1 ГПК: В случаите на чл. 78, ал. 5 ГПК договореното адвокатско възнаграждение може ли да бъде намалено под трикратния размер на определеното в Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждение за този вид услуга, т. е. разпоредбата на П.. 2 от ДР на Наредба № 1/2004 г. прилага ли се в случаите на чл. 78, ал. 5 ГПК? В частната жалба същият е изложил доводи за наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С оглед установената в искането на Председателя на Върховен касационен съд до Общото събрание на Търговска и Гражданска колегия противоречивост в практиката на Върховен касационен съд по посочения въпрос и предвид вече образуваното тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се приеме, че в случая са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 292 ГПК за спиране на производството по настоящото дело, както правилно е съобразено в обжалваното определение. При тези фактически данни, определение № 610 от 23.10.2012 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено ч. т. д. № 499/2012 г. е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение