Определение № 100 от 23.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 524/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на „Кунд Инвест“ ЕООД - [населено място], С. И. Р. от [населено място] и „Месна компания Е.“ ООД - [населено място], срещу въззивно решение № 260043 от 07.10.2020 г., постановено по в. т. д. № 204/2020 г. на Апелативен съд - Варна. С посоченото решение, след отмяна на решение № 93 от 16.05.2017 г. по т. д. № 139/2016 г. на Окръжен съд - Добрич, са обявени за относително недействителни спрямо „Л.“ АД /с предишно фирмено наименование „ТНК К. мениджмънт“ АД/ договор за покупко - продажба, сключен между „Месна компания Е.“ ООД и С. И. Р. във формата на нотариален акт № 40, том I, рег. № 339, дело № 29/25.05.2016 г. на нотариус Е. З. с рег. № 653, вписан под № 109, том Х, вх. Рег. № 4315/25.05.2016 г., дело № 1838/2016 г. на Агенция по вписванията - Служба по вписванията [населено място], и договор за покупко - продажба, сключен между С. И. Р. и „Кунд Инвест“ ЕООД във формата на нотариален акт № 42, том I, рег. № 362, дело № 31/30.05.2016 г. на нотариус Е. З. с рег. № 653, вписан под № 185, том Х, вх. Рег. № 4502/30.05.2016 г. на Агенция по вписванията - Служба по вписванията [населено място], и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците са осъдени да заплатят на „Л.“ АД деловодни разноски за всички съдебни инстанции. В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закон и се прави искане за неговата отмяна, за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски. Навеждат се и доводи за недопустимост на решението като се твърди, че въззивният съд е разгледал факти, които не са въведени с исковата молба и/или по реда на нейното уточнение, и се е произнесъл извън обхвата на търсената от ищеца защита. С жалбите са представени изложения по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в които приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и с позоваване на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване е посочена и вероятна недопустимост на обжалваното решение - чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. Ответникът по касация „Л.“ АД със седалище в [населено място] изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационните жалби по съображения в писмени отговори, депозирани на 08.02.2021 г. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и на доводите по делото, приема следното: Касационните жалби са допустими - подадени са от надлежни страни в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Производството по в. т. д. № 204/2020 г. е образувано пред Апелативен съд - Варна, след като с решение по т. д. № 962/2017 г. на ВКС, II т. о., е отменено предходно решение на Апелативен съд - Варна и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане на предявените от „Л.“ АД /с предишни фирмени наименования „ТНК К. мениджмънт“ АД и „Ленно“ АД/ против „Месна компания Е.“ ООД, С. И. Р. и „Кунд Инвест“ ЕООД искове, основани на твърдения за недействителност спрямо „Л.“ АД в качеството му на кредитор с изискуемо парично вземане към „Месна компания Е.“ ООД на две поредни разпоредителни сделки /договори за покупко - продажба/ с недвижим имот, находящ се в [населено място], обл. Д.. В изпълнение на указанията в отменителното решение на ВКС преди разглеждане на делото въззивният съд е предоставил възможност на ищеца да уточни петитума на исковата молба по отношение на втората разпоредителна сделка, сключена между С. Р. и „Кунд Инвест“ ЕООД, в съответствие с междувременно приетото от ОСГТК на ВКС Тълкувателно решение № 2/2017 по тълк. д. № 2/2017 г. С молба от 28.05.2020 г. ищецът е уточнил петитума на исковата молба, без да променя въведените с нея фактически обстоятелства, в смисъл, че моли да бъдат обявени за относително недействителни спрямо него на основание чл.135 ЗЗД двете последователни разпоредителни сделки между ответниците, които го увреждат. За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - Варна е извършил съвкупна преценка на събраните в хода на делото доказателства и е достигнал до извод, че предявеният иск с правна квалификация чл.135 ЗЗД е доказан и основателен по отношение и на двете разпоредителни сделки, с които ответниците са се уговорили да увредят ищеца в качеството му на кредитор на „Месна компания Е.“ ООД като осуетят удовлетворяването на вземането му към длъжника за сметка на прехвърления със сделките недвижим имот. Поради това, след отмяна на първоинстанционното решение, въззивният съд е признал сделките за недействителни спрямо ищеца „Л.“ АД и е възложил върху ответниците отговорността за разноски по чл.78, ал.1 ГПК. От фактическа страна въззивният съд е преценил като безспорни обстоятелствата, че в резултат на проведено заповедно производство ищецът се е снабдил с изпълнителен лист от 27.01.2016 г. и е образувал изпълнително дело срещу първия ответник за сумата 50 000 евро, представляваща част от дължимо парично вземане с общ размер 346 147.90 евро към „Месна компания Е.“ ООД, произтичащо от сключен на 12.12.2014 г. договор за заем; че с договор за покупко - продажба от 25.05.2016 г. длъжникът „Месна компания Е.“ ООД е прехвърлил на С. И. Р. правото на собственост върху свой недвижим имот в [населено място], обл. Д., застроен с 27 стопански постройки, с данъчна оценка 349 896.60 лв. и установена по делото пазарна оценка 541 640 лв., при уговорена продажна цена 100 000 лв.; че с договор за покупко - продажба от 30.05.2016 г. С. Р. е прехвърлил собствеността върху закупения имот на „Кунд Инвест“ ООД при уговорена продажна цена 110 000 лв.; че преди сключване на първата сделка върху имота е била вписана изпълнителна възбрана от частен съдебен изпълнител, която е заличена и вдигната от съдебния изпълнител в деня на продажбата на 25.05.2016 г. Позовавайки се на трайно установената практика на ВКС по приложението на чл.135 ЗЗД, въззивният съд е възприел разрешението, че с предприетото разпореждане със собствеността върху имота ответникът - длъжник „Месна компания Е.“ ООД е увредил ищеца - кредитор, тъй като независимо дали притежава други имоти, е намалил активите си, а оттук - и възможността ищецът да удовлетвори вземането си към него. Относно знанието за увреждане като предпоставка за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД въззивният съд е приел, че от анализа на доказателствата се установяват множество косвени факти, които в своята съвкупност водят до категоричен и несъмнен извод, че приобретателите по двете сделки, сключени четири месеца след издаване на изпълнителния лист в рамките само на шест дни, са знаели за съществуването на вземането на ищеца към първия ответник, както и за намерението на последния чрез прехвърляне на имота да осуети удовлетворяването на кредитора си. Знанието на ответника С. Р. е мотивирано от въззивния със съображения, че добросъвестността на Р. като купувач е предполагала да се осведоми предварително за вписаната върху имота възбрана и за нейното основание, но дори искането за заличаване на възбраната да не му е било прочетено като приложен към проекта за нотариален акт документ /факт, съдържащ се в показанията на разпитаната като свидетел в първоинстанционното производство нотариус Е. З./, той е имал знание за образуваното срещу продавача на имота изпълнително производство, тъй като е бил близък приятел на управителя на „Месна компания Е.“ ООД Г. Г.. Последното обстоятелство е счетено за установено от показанията на свидетеля Н. П., който е заявил, че при проведена след извършване на опис на имота среща с Г. последният му е съобщил, че смята да прехвърли временно имота на Р., за да получи кредит за погасяване на дълга на дружеството към „Л.“ АД, след което имотът да бъде продаден отново. Въззивният съд е счел за неоснователно възражението на ответниците срещу кредитиране на показанията на свидетеля П. поради участието му като член на Съвета на директорите на „Л.“ АД. Изложил е мотиви, че показанията са дадени от свидетеля в качеството му на адвокат на дружеството - ищец и по повод придобити в това качество впечатления, поради което нямат отношение към дейността му като член на Съвета на директорите, а същевременно са последователни, непротиворечиви, подкрепят се от останалите доказателства по делото и няма причина да не бъдат кредитирани. Като допълнителни аргументи за наличие на знание у ответника С. Р. въззивният съд е изтъкнал сравнително ниската /спрямо данъчната и пазарната оценка/ цена, срещу която е прехвърлен имота, липсата на доказателства за заплащане на цената от купувача на продавача, въпреки воденото срещу продавача изпълнително дело за дълг към ищеца, установените в хода на делото факти, че Р. е безработен от 2010 г. и е с прекратени здравноосигурителни права, както и че няколко дни след продажбата той е продал имота на ответника „Кунд Инвест“ ООД при уговорена цена 110 000 лв. Наличието на знание за увреждане у последващия приобретател „Кунд Инвест“ ООД е изведено от обстоятелствата, че дружеството е учредено и вписано в търговския регистър на 19.05.2016 г. - шест дни преди сключване на първата разпоредителна сделка с имота, с капитал 2 лв. и преди придобиване на имота не е извършвало дейност, съответно не е реализирало приходи от търговска дейност, позволяващи закупуване на толкова голям и скъп имот. С мотив, че с отговора на исковата молба ответникът „Кунд Инвест“ ЕООД не е представил доказателства за извършено плащане на уговорената в договора за покупко - продажба цена и че едва с молба от 19.01.2017 г. е представил кредитен превод с дата 07.07.2016 г. за преведена парична сума по сметката на С. Р. с обяснение, че сумата е набавена чрез заем от трето лице, въззивният съд е поставил под съмнение реалното заплащане на цената от третия на втория ответник. Преценени в тяхната съвкупност и във връзка с безспорния факт, че няма плащане на цената и по първата сделка, посочените обстоятелства са създали у въззивния съд убеждение, че тримата ответници са се сговорили да прехвърлят имота „безпарично“, за да осуетят започнатото от ищеца принудително изпълнение за дълга на първия ответник, при липса на намерение за плащане на цената. Изводът, че двете разпоредителни сделки са сключени със знание на участниците в тях за увреждащия /спрямо ищеца/ характер на разпорежданията с имота и дори с намерение за увреждане на ищеца - кредитор, е подкрепен от въззивния съд и с показанията на свидетеля Г. Т.. Съдът е отчел обстоятелството, че свидетелят Т. е син на управителя на дружеството - ищец, но е преценил, че неговите показания са обективни и кореспондират с останалите доказателства по делото, а влизащите в противоречие с тях показания на свидетеля на ответниците Д. К. не разколебават тяхната достоверност. От показанията на свидетеля Т. въззивният съд е приел за доказано, че преди сключване на двата договора за продажба са водени преговори за уреждане на задълженията на „Месна компания Е.“ ООД към „Л.“ АД, в които са участвали управителят на дружеството - длъжник и адвокати, регистрирали впоследствие „Кунд Инвест“ ЕООД. Участието в преговорите е преценено от съда като факт, насочващ категорично към връзка между „Месна компания Е.“ ООД и „Кунд Инвест“ ЕООД и към съгласуване и знание помежду им по повод предприетите разпоредителни сделки с имота. При обсъждане на увреждащия характер на сделките и на знанието за увреждане въззивният съд е съобразил и събраните при новото разглеждане на делото доказателства, установяващи сключването на договори за наем с трето за спора лице - Б. М., от длъжника „Месна компания Е.“ ООД и впоследствие от „Кунд Инвест“ ЕООД. Договорите за наем са анализирани в аспекта на цялостното изследване на фактите, водещи до извод за съществуващо знание у ответниците за дълга на първия ответник и за увреждането на ищеца - кредитор чрез прехвърляне на имота от длъжника, без въззивният съд да прави самостоятелни изводи въз основа на тях за основателност на предявения иск. В зависимост от преценката на доказателствата и фактите, които е приел за установени от тях, въззивният съд е достигнал до решаващия правен извод, че са налице предпоставките за обявяване на сключените от ответниците договори за продажба за недействителни по отношение на ищеца на основание чл.135 ЗЗД. По поддържаните от ответниците - сега касатори, основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване: В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите „Месна компания Е.“ ООД и С. И. Р. са обосновали идентични основания за достъп до касационно обжалване. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че въззивното решение е вероятно недопустимо поради произнасяне на въззивния съд извън обхвата на търсената от ищеца защита; че въззивното решение е очевидно неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото, допускането, обсъждането и преценката на доказателствата, спазването на принципа на диспозитивното начало и приложението на материалния закон; че с решението въззивният съд се е произнесъл по значими за изхода на делото въпроси, част от които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а други са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въпросите, за които се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, са следните: „ 1. Длъжен ли е съдът да обсъди събраните по делото доказателства, извършвайки съпоставка на доказателствения материал с фактите по спорното материално право, като се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните в рамките на предмета на делото и изложи правните си доводи; 2. Следва ли да се открие производство по оспорване на частен документ при оспорването на авторството на същия от страна по делото, която не е подписала документа; 3. Следва ли съдът да разгледа само иска, с който е сезиран, и да се произнесе само по въведените от страните факти и възражения или може да взема предвид и такива, които не са изрично заявени, и да приема за настъпили правни последици, каквито не са претендирани от страните; 4. Може ли да бъде установено знание за увреждане по чл.135 ЗЗД само въз основа на констатации за по-ниска цена на сделките и/или незаплащането й“. Във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е поставен въпрос „Показанията на член на съвета на директорите на акционерно дружество - страна в съдебното производство, като свидетелски показания ли следва да се ценят или като обяснения на страна по делото“. Основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК - вероятна недопустимост на въззивното решение, е въведено и с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба на ответника „Месна компания Е.“ ООД, който бланкетно се е позовал и на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност на решението. В изложението са формулирани следните въпроси, определени като значими за изхода на делото: „ 1. От кой етап следва да започне разглеждането на делото след връщането му за ново разглеждане, доколкото се налага извършване на нови съдопроизводствени действия и следва ли въззивният съд да допусне нови твърдения и доказателства във връзка с тях, различни от твърденията, изложени в исковата молба и в доклада по делото; 2. Следва ли съдът да докладва делото след връщането му за ново разглеждане при нововъведен петитум по чл.135, ал.1 ЗЗД, съответен на изложените обстоятелства в исковата молба и по отношение на третия ответник като последващ приобретател със съответно разпределение на доказателствена тежест относно подлежащите на доказване релевантни факти; 3. Може ли въззивният съд да приема за недоказани факти от решаващо значение по делото /плащането от „Кунд Инвест“ ЕООД и оборване показанията на свидетеля Т./, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, съответно без да даде указания на ответниците относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради неточност или непълнота на доклада; 4. Допустимо ли е след приключване размяната на книжата между страните и очертаване на спора ищецът да навежда нови обстоятелства /разменени имейли, писмена кореспонденция, твърдения касателно Б. М./, които извлича от разпита на свидетели; 5. Допустимо ли е пред въззивния съд навеждането на твърдение за факт, съдържащ се в имейл кореспонденция при ищеца преди завеждането на иска, за сключен договор между Б. М. и „месна компания Е.“ ООД извън установените преклузивни срокове; 6. Ползва ли се с доказателствена сила оспорен електронен документ, който не съдържа електронен подпис, без проведено оспорване по правилото за частен неподписан документ; 7. Следва ли да се преценяват като достоверни изолираните показания на свидетел, заемащ длъжност, обвързваща го с успеха на иска и същевременно син на управляващия дружеството, направени в подкрепа на иска; 8. При покупко - продажба на недвижим имот обвързано ли е реалното плащане на цената с произхода на платените пари; 9. Достатъчно ли е за косвеното доказване на знанието за увреждане установяването на занижена цена на придобиване, неплатена цена и безработен приобретател; 10. Допустимо ли е - с оглед отклоняване от ограничението по чл.177 ГПК, при изложение на ползващи факти, от лице, което съчетава длъжностите член на управителен орган и адвокат на страна в процеса, съдът да възприема тези изявления като свидетелски показания, дадени от адвокат“. За въпросите по т.1 - т.9 се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в посочени общо решения на ВКС по чл.290 ГПК, а за въпроса по т.10 се препраща бланкетно към чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване на поддържаното от тримата касатори основание по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, тъй като от данните по делото не може да се направи предположение, че решението е процесуално недопустимо. Съпоставката между съдържанието на първоначалната и на допълнителната искова молба - от една страна, и на мотивите към обжалваното решение - от друга, опровергава твърденията на касаторите, че въззивният съд е нарушил диспозитивното начало в процеса като при разрешаване на спора е разгледал факти, които не са въведени в предмета на делото от ищеца, и се е произнесъл с решението си извън обхвата на търсената с иска защита. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е изложил фактически твърдения относно увреждащия характер на всяка една от оспорваните с иска разпоредителни сделки /договори за покупко - продажба/, а с допълнителната искова молба е пояснил изчерпателно в какво се изразява увреждането. Допълнителната искова молба съдържа твърдения относно всички онези факти, съвкупността от които е мотивирала въззивния съд да направи решаващия извод, че сделките увреждат ищеца като кредитор на първия ответник и че са сключени при наличие на знание у ответниците за увреждането, а именно - че първата сделка е сключена с подставено лице /ответникът С. Р./, което няма имущество и не разполага с възможност да заплати уговорената продажна цена; че длъжникът - продавач „Месна компания Е.“ ООД не е получил и няма да получи продажната цена, тъй като умишлено е избрал неплатежоспособен купувач; че купувачът С. Р. е бил наясно, че договорът за продажба няма за цел действително прехвърляне на собствеността; че продажната цена по двете сделки изобщо не е платена и че двамата купувачи изобщо не са имали намерение да заплащат цена; че „Кунд Инвест“ ООД е регистрирано от адвокатска кантора, представители на която са участвали в преговори с ищеца за извънсъдебно уреждане на дълга с първия ответник и са имали информация за съществуването на дълга; че прехвърлянето на имота е извършено с намерение да се осуети принудителното изпълнение, предприето с цел удовлетворяване на вземането на ищеца като кредитор на „Месна компания Е.“ ООД и т. н. В мотивите към решението въззивният съд е обсъдил твърденията на ищеца относно посочените факти и в зависимост от изводите, до които е достигнал след преценка на доказателствата - поотделно и в тяхната съвкупност, се е произнесъл, че тези факти са се осъществили и че е изпълнен фактическия състав, предпоставящ обявяване на сделките за недействителни по отношение на ищеца - кредитор на основание чл.135 ЗЗД. Произнасянето на съда кореспондира изцяло с очертания в исковата молба спорен предмет на делото и с пределите на търсената от ищеца защита, поради което няма причина въззивното решение да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за проверка на процесуалната му допустимост по реда на чл.290 ГПК. Неоснователно е искането на касаторите за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В практиката на ВКС по приложение на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е възприето разрешението, че като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите към решението. Особено тежко нарушение на закона би било налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика и не може да бъде установена само въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният съдебен акт бъде допуснат до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. В конкретния случай касаторите „Кунд Инвест“ ЕООД и С. Р. са аргументирали очевидната неправилност с доводи, напълно идентични с въведените с касационната жалба основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение, а касаторът „Месна компания Е.“ ООД се е позовал на очевидната неправилност бланкетно. Поддържаните доводи не насочват към нито една от възможните проявни форми на очевидната неправилност, изведени в практиката на ВКС, а и в рамките на правомощията по чл.288 ГПК настоящият състав на ВКС не преценява въззивното решение като очевидно неправилно. Поради изложеното решението не следва да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. По отношение на обжалваното решение не е осъществено основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поддържано от касаторите „Кунд Инвест“ ЕООД и С. Р.. Първият въпрос, за който касаторите се позоват на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е поставен във връзка с оплакването, че при постановяване на решението си въззивният съд е игнорирал показанията на разпитаната като свидетел нотариус Е. З. и конкретно - изявлението на свидетелката, че при изповядване на първата сделка тя не е запознала купувача С. Р. с приложеното към проекта за нотариален акт искане за заличаване на вписаната върху продавания имот възбрана и че не е обсъждала сделките с други лица, освен със страните по тях. Въпросът не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК - да е от значение за изхода на делото. Въззивният съд не е обсъдил изрично показанията на свидетелката З., но несъмнено ги е имал предвид при постановяване на решението си, след като в мотивите е изложил съображения, че дори купувачът С. Р. да не е бил запознат от нотариуса с искането за заличаване на възбраната, по делото са установени множество други факти, насочващи към знанието му за съществуването на дълга на продавача към ищеца и за увреждащия характер на извършваната с негово участие продажба. Необсъждането на показанията не е повлияло и върху преценката на въззивния съд за достоверност на показанията на ангажирания от ответниците свидетел Д. К., които са съобразявани във връзка с всички останали доказателства по делото. Постановеният с обжалваното решение правен резултат не е обусловен от разрешаване на поставения от касаторите въпрос, което е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване по повод на него. Вторият въпрос е зададен с оглед съжденията на въззивния съд относно доказателственото значение на сключения през 2015 г. от „Месна компания Е.“ ООД договор за наем с лицето Б. М.. Освен, че не кореспондира с мотивите към обжалваното решение /в които е прието за доказано чрез заключение на техническа експертиза, че договорът за наем е изпратен от електронната поща на ответника и това потвърждава сключването му от същия/, въпросът не покрива общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд е преценявал договора като част от поредицата косвени доказателствени факти, установяващи знание по смисъла на чл.135 ЗЗД, и не е формирал самостоятелни правни изводи за основателност на иска от неговото съществуване. Несъответствието на въпроса с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК прави безпредметно обсъждането на сочената от касаторите практика на ВКС, с която е обосновано основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросът по т.3 е относим към допустимостта на обжалваното решение и по повод на него следва да се имат предвид изложените по-горе съображения за отсъствие на основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. Четвъртият въпрос е формулиран подвеждащо и не може да се квалифицира като значим за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК предвид обстоятелството, че знанието за увреждане по чл.135 ЗЗД не е мотивирано от въззивния съд само с уговорената при сключване на договорите за продажба по-ниска /спрямо данъчната и пазарната оценка на имота/ цена и/или с неплащането на цената. Изводът за наличие на знание е формиран, след като въззивният съд е приел за доказани поредица от факти, установяващи в съвкупност знанието на ответниците като предпоставка за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД. С оглед мотивите към обжалваното решение произнасянето на въззивния съд не противоречи на цитираната във връзка с въпроса практика на ВКС, обективирана в решение № 60/20.04.2017 г. по гр. д. № 3094/2-16 г. на ВКС, IV г. о., и решение № 181/04.11.2016 г. по т. д .№ 2372/2015 г. на ВКС, II т. о., поради което няма основание решението да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторите „Кунд Инвест“ ЕООД и С. Р. са се позовали бланкетно на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и поради липса на аргументация, съобразена с разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция не дължи произнасяне по него. Независимо от това следва да се отбележи, че зададеният в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпрос дали показанията на член на съвета на директорите на акционерно дружество - страна по делото, следва да се преценяват като свидетелски показания или като обяснения на страната не съответства на мотивите към обжалваното решение. В мотивите въззивният съд е посочил, че кредитира показанията на свидетеля П., дадени в качеството му на адвокат на дружеството - ищец и съдържащи изявления за възприети в това качество факти от значение за спора, без да взема предвид участието на свидетеля в състава на съвета на директорите на дружеството. Предвид изложеното, решението по в. т. д. № 204/2020 г. на Апелативен съд - Варна не следва да се допуска до касационно обжалване на заявените от касаторите „Кунд Инвест“ ЕООД и С. Р. основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване и на поддържаните от касатора „Месна компания Е.“ ООД основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. При формулиране на първите два въпроса от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е отчетена причината, поради която делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Повторното разглеждане на делото е в резултат на уеднаквената с Тълкувателно решение № 2/2017 по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС практика на съдилищата по въпроса за възможността с иск по чл.135 ЗЗД да се оспорват като недействителни по отношение на кредитора поредица от разпоредителни сделки с имуществени права на длъжника. В съответствие с възприетото от ОСГТК на ВКС разрешение Върховният касационен съд е отменил първоначално постановеното по исковете на „Л.“ АД въззивно решение и е върнал делото на въззивния съд с указания за привеждане на петитума на исковата молба по отношение на втората разпоредителна сделка в съответствие с обстоятелствената част на молбата, в която са въведени фактически твърдения, относими към иска по чл.135 ЗЗД. Основанието, наложило провеждане на повторно въззивно производство, е несъвместимо с необходимостта от изготвяне на нов доклад по делото, поради което касационно обжалване по повод на поставените в тази насока въпроси не може да се допусне, а и соченото от касатора Тълкувателно решение № 1/2013 по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС /в частта по т.2/ в случая е неприложимо. Въпросите по т.3, т.4 и т.5 от изложението не кореспондират с процесуалните действия на въззивния съд и с мотивите към обжалваното решение, което е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване по повод на тях. Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване по тези въпроси е и липсата на посочена във връзка с тях относима практика на ВКС, доказваща релевантно за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК противоречие. Въззивният съд не е обсъждал и не се е произнасял по посочения в т.6 въпрос, включително като се има предвид, че не е квалифицирал договора за наем от 2015 г. като „електронен документ“. Уважаването на иска по чл.135 ЗЗД не е обусловен от разрешаването на такъв въпрос и няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване по повод на него. Не са обуславящи по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и въпросите, формулирани в т.7, т.8 и т.9 от изложението. Решаващите изводи на въззивния съд за осъществяване на фактическия състав на иска по чл.135 ЗЗД по отношение на двете оспорвани от ищеца разпоредителни сделки не са основани само на показанията на свидетеля Г. Т., към които е насочен въпросът по т.7, и не са мотивирани само с обстоятелствата, визирани в съдържанието на въпросите по т.8 и т.9. Въззивният съд се е произнесъл по основателността на иска след обсъждане и преценка на множество доказателства и доказателствени средства, въз основа на които е приел за установени обективните и субективните елементи от фактическия състав на относителната недействителност по смисъла на чл.135 ЗЗД. Касаторът не е посочил конкретна практика на ВКС, на която противоречат изводите на въззивния съд по основателността на предявения иск, поради което искането въззивното решение да се допусне до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по обсъжданите три въпроса не може да бъде уважено. Бланкетното позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не позволява извършването на преценка доколко последният въпрос от изложението е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на разясненията, дадени от ОСГТК на ВКС в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. Дори въпросът да се счете за релевантен от гледна точка на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, неизпълнението на задължението на касатора да аргументира специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка препятства възможността въззивното решение да се допусне до касационно обжалване. В зависимост от недопускане на касационното обжалване касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация направените в производството по чл.288 ГПК разноски, възлизащи общо на сумата 12 000 лв. - адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговори на 3 бр. касационни жалби срещу решението по т. д. № 204/2020 г. на Апелативен съд - Варна, уговорено в договор за правна защита и съдействие от 01.02.2021 г. и заплатено по банков път на 04.02.2021 г. Сумата 12 000 лв. следва да бъде заплатена в равни части - по 4 000 лв., от всеки един от касаторите. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,